Да се обърнеш към себе си - автор Силвия Крумова

"Преди много години се страхувах от самотата. Скачах от връзка във връзка, от увличане в увличане. Винаги имаше мъж до мен - без значение дали бяхме двойка или просто флиртувахме. Имах зависимост - имах огромна нужда да знам, че съм харесвана. Не се чувствах добре в моментите, в които оставах сама. Слагах червило - заради някой. Харесвах определен цвят - заради някой. Слушах определен стил музика - заради някой. Купувах си дрехи, за да бъда харесвана от някой. Живеех живота на другите. Зарадите другите. Но не и за себе си.
Когато върна лентата назад, виждам колко глупаво е било това от моя страна и колко много време съм загубила, за да се харесам на другите, докато моето собствено Аз ме е чакало свито в ъгъла да му обърна внимание.
Днес обожавам самотата. Не се страхувам да остана сама. Нямам неистова нужда да имам някой. Не се чувствам празна, не се чувствам малка, не се чувствам по-малко обичана. И не - не съм с разбито сърце. Нито съм мъжемразка, камо ли женомразка. Просто ми е добре И сама. Не усещам празнина в леглото, сухота по устните, лед в сърцето. Добре съм си. Знам как да се грижа за себе си. Мога да нося сама торбите си, да отварям сама вратата, дори и бутилката си с вино. Мога да сменям крушка, да плащам пътуванията си, вечерите си. Слагам червило за себе си. Когато съм тъжна, слаба и уморена - знам как да се грижа за себе си, без да се чувствам сякаш преча или съм по-малко човек. Мога да бъда дете и жена. И двете ми отиват.
И всъщност цялото това време прекарано в безмислено желание за одобрение от другите, ме научи да обичам себе си повече. Да оценя себе си и да запазя това, в което съм се превърнала. Всички намираме сродните си души, няма как да е иначе. Рано или късно - случва се. Хубаво е обаче, докато дойде “правилният”, “истинският”, да знаем как да се наслажаваме на себе си и да се обичаме. В едно съм сигурна - когато дойде “моят” човек, ще е доволен от избора си и цялото му чакане ще си е заслужавало, защото ще съм най-хубавото нещо, което му се е случвало. Просто защото, аз съм най-хубавото нещо за себе си."

" Автор : Силвия Крумова

Facebook : SilviAmica

И те бягат, защото не знаят какво е да ги обичат безкористно.

"- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?

- С "прекалената" си искреност.
С прямотата и честността си.
Те са свикнали с маските, разбираш ли?
И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.
И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).
И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.
А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.
Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,
която сипваш в тях.
Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.
Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.
Плашат се и бягат,
осъзнали че си Дявол от Рая,
който не могат да заблудят,
нито да вкарат в безчувственото си легло,
нито да те натикат в златната си клетка
или да те проиграят на карти.
Плаши ги това, че си лека,
но не от онези платени жени,
а по душа, присъствие и усмивка.
И стъпваш леееко в душите им.
Почти без да усетят ...
И хем си лека като перце,
хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват
са хиляди, но ...
само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.
Оставяш им избор и бягат.
Защото днес е модерно
да "оковеш" някой за себе си,
да го контролираш, лъжеш и манипулираш..
Ти не го правиш,
даваш им избор и свобода ...
И те бягат, защото не знаят
какво е да ги обичат безкористно.
Не знаят какво да правят с такава любов.
Не знаят и как да я задържат ...
Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,
които са се научили на оставане.
Те знаят как да спечелят
устат Дявол като теб.
Научили са се на разгадаване на мълчания;
на обичане на истини;
на посрещане на мълнии;
на ценене на честност;
на овладяване на женски бури;
на диалог с очи;
на неизречени, но спазени обещания
и да не влюбват жените в своя маска,
а в истинските тях.
Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции
и да ти върнат усмивката
по възможно най-простичкия начин.
Такъв мъж си заслужава
да не спираш да търсиш.
Да търсиш ... да търсиш ...
Докато не ти останат сили
от пълното ти с необременена любов сърце.
И когато го намериш ...
Да потънеш в очите му ...
(да са ти звездите)
в ръцете му ...
(да са ти дом)
в сърцето му ...
(да ти е Вечерница)
във всяка частичка от Него ....
(да ти е Вселена)
И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...
урок по обичане ...
на Себе си."

От себе си, през Шопен и обратно...

Животът е твърде ироничен и адски красив, тъжен...
Осъзнаваме какво сме имали, когато го изгубим -  това не е ли чиста ирония?
Всяко нещо през което минаваме е урок, който трябва да научим.
Изборите, които правиме определят съдбата ни.
Под звуците на Шопен осъзнах, че не бива да проспиваме времето си тук, не бива да отлагаме, да изчакваме, защото нито една глътка въздух няма да се повтори отново...никога...
О, да, харесва ми да слушам Шопен, толкова е дълбок, драматичен и тъжен...цял океан от чувства...изплаква душата си по онази несбъдната любов, истинска и толкова недостижима...

25,03,2019г Dianne

На един език

Познах те още първият път в който те видях. До онази черна метална врата. Ти също ме позна...мислеше си : "Какво хубаво момиче, дори е по-усмихнато от мен"...
Усмихнати, с еднаква болка в душите, много време след това...
Това не е края...знаеш го, нали?
Усещаш го, нали?
Кажи ми, кажи ми, на пътя си ми и зная, че ще направиш своя избор...
Всъщност, ти вече го направи... периодично правя проверка на реалността, за да се уверя, че не прекрачвам границата между реалността и лудостта.
Все още съм тук, до теб и тук ще остана...
Живеем един в друг и това няма да се промени с изхвърлянето на ръчно изработения тефтер, нито с ръкавелите, нито с компаса, защото аз съм вътре...в душата ти, в мислите ти, в живота ти...и това никой не може да прекъсне с поставянето на условия, ултиматоми и изисквания.
Жена съм, всичките женски хитрости са ми познати до болка, владеем ги много добре, използваме ги лекомислено и допускаме една съществена грешка - забравяме, че това се плаща накрая. Аз платих за всичко, което бях причинявала в миналото и се научих да ценя, да пазя и да се грижа ... и научих най-важния урок- да разбирам и да давам безусловна любов...
От година имам свой ментор, изключителен човек, който ми помага да израстна духовно,  да се освободя от всичките си страхове и да бъда свободна...истински свободна.
Пипа изключително внимателно и право в целта, бърка в душата ми и ми показва всичко, което аз не съм успяла да видя.
Благодарение на него станах по-уверена и решителна.
Сещаш се за кого говоря, нали?
Сигурна съм, че дълбоко в себе си ти също му благодариш...
Скоро ще ти върна нещо, което е твое.
Надявам се да си  готов за него, защото между познатите страници ще намериш съвсем ново нещо.
Ще намериш всичко, което не успях да ти кажа...ще намериш последната част от мен.
Ако не ти хареса ще те помоля само да го хвърлиш в коша, за да мога лесно да се намеря на следващата сутрин.
Схемата отново се повтаря...надявам се за последен път, но вярвам , че все още имам шанс да я променя, преди кръга да се е затворил.
И повярвай ми не само ти искаш да се напиеш до безпаметност, дори и това ни се случва по едно и също време ...
И ти искаш да ми кажеш, че не сме свързани... хм...

01.03.2019г Dianne Dimitroff

P.S.  Можеш  спокойно да изхвърлиш  тефтера, защото те чака цяла книга ...

Жените като мен не са клише

"Жените като мен идват:
да те измъкнат от калта
да ти разведрят живота
да целуват страстно
да счупят ограниченията
да те потупат по рамото
да те научат да си луд
да ти скъсат чаршафите
да те накарат да живееш
жените като мен идват
те винаги идват от нищото
усмихнати и пълни с живот
готови за приключения
защото жените като мен
не са клише
***
Жените като мен си тръгват:
и ти оставят спомени
крадят съня ти
съжаляваш до болка
мислиш ги с усмивка
чакаш ги зад всеки ъгъл
молиш се да има поне още една
рухваш в сиво ежедневие
жениш се за скучна жена
учиш се да живееш спокойно
пиеш кафе всяка сутрин
и обръщаш повече внимание на белите завеси
жените като мен си тръгват
те винаги си тръгват в нищото
прибират се сами
и сами си ближат раните
защото жените като мен

Те… не могат да бъдат клише!"

 

Автор: Ивелина

 

Автор: Силвия Крумова

"Човешките оношения станаха все по-скучни. Трудно може да попаднеш на хора, които са чисти. Които споделят света си, такъв какъвто е. Които не се страхуват да говорят за болката си, за мечтите си, за страховете си. Всяка една мисъл и чувство, започнаха да преминават през голямото сито на страха. След което, от тях не остава и следа.
Аз съм човек, който се храни главно от емоция. Няма значение под каква форма - болка или любов. Харесвам и двете. Често съм споделяла, че съм мазохист, но по този начин задоволявам потребностите на душата си. За мен, в моя живот, тя е на пиадестал.

Много е важно някой да предизвика чувство в теб. Ако го направи, то значи е разкрил част от себе си. Бръкнал си е в дълбокото. Останалото е просто шум, вятър. Едно голямо нищо, от което не остава и следа. Очите, с които виждам света са различни от тези на повечето хора. Потребностите ми също не се покриват с техните. Годините нямат никакво значение, ако си малък в сърцето си. И ми става едно такова болно и тежко. И се питам, къде отидоха хората. Все по-малко ги срещам. Но все пак ги срещам. Броят се на пръстите на едната ми ръка, но ги има. И си говорим, и споделяме, разкриваме се, попиваме, растем. Усещането е дяволски различно след това. Чувство на пълнота. В теб се прокрадва желание да бягаш, да тичаш, да гориш. Да блестиш по-силно, по-ярко. Да си по-шарен. Да даваш. Кой знае, някой може да има нужда от цвят в своя живот. От теб, в своя живот. "

Силвия Крумова/ Silvia Krumova

Не се влюбвай в такава жена

""Не се влюбвай в жена, която чете, в жена, която чувства твърде много, в жена, която пише…
Не се влюбвай в образована, магична, луда жена. Не се влюбвай в жена, която мисли, която знае какво знае, а също така знае и как да лети; жена, уверена в себе си.
Не се влюбвай в жена, която се смее или плаче, докато прави любов, която знае как да превърне духа си в плът; особено пък в жена, която обича поезията (тези са най-опасните) или която може да прекара половин час в съзерцаване на някоя картина и не може да живее без музика.
Не се влюбвай в жена, която се интересува от политика, има бунтарски дух и изпитва огромен ужас от неправдата. В жена, която изобщо не иска да гледа телевизия. Или в жена, която е красива, независимо какво е лицето й или тялото й.
Не се влюбвай в жена, която е дълбока, забавна, неуловима и непочтителна. Не се влюбвай в такава жена.
Защото когато се влюбиш в такава жена, независимо дали тя ще остане с теб или не, дали ще те обича или не – от такава жена ти никога не можеш да се върнеш."

Марта Ривера - Гаридо

Искам старомодна любов - Силвия Крумова

Искам старомодна любов.
Искам любов, в която мъжът прави първата крачка. В която можеш да си позволиш да се почувстваш дама – да бъдеш ухажвана. Да се правиш на недостъпна, на трудна за печелене, а това да не се мисли за надуто поведение, напротив да буди неговия интерес още повече. Да изкарва хищника в него, какъвто всъщност трябва да бъде изначално - по-силен.
Искам старомодна любов, в която най-важен е разговора и разходките. Дългите разходки, в които разкривате световете си. В които има закачка, в които има флирт. Които събуждат интереса в човека отсреща. Разпалват неговото желание да иска повече и повече. Искам любов, в която всичко се случва стъпка по стъпка – никога накуп и изведнъж. Искам търпелива любов – любов, която ти дава време, в което да разкриеш себе си. Бавна любов. Мързелива любов.
Искам старомодна любов, в която мъжът взима жената от вкъщи и я прибира отново там. Без да очаква тя да му се „разплати“ за това. Нямам нужда от романтична любов – от вечери в скъпи ресторанти, цветя и големи подаръци. Не бих знаела как да реагирам на тях. Искам любов в ъгъла на забутано заведение. Пареща любов. Притаяваща дъха любов.
Любов без маски, без въпросителни, без престореност. Чиста, невинна, проста. Старомодна любов. С внимание, с чувственост, със страст, с елегантност, с нежност. С мирис на вино, звук на джаз. На свещи. Плавно, бавно, старомодно – пласт, след пласт.
След пласт...  <3
Силвия Крумова

"- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?

- С "прекалената" си искреност.
С прямотата и честността си.
Те са свикнали с маските, разбираш ли?
И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.
И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).
И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.
А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.
Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,
която сипваш в тях.
Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.
Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.
Плашат се и бягат,
осъзнали че си Дявол от Рая,
който не могат да заблудят,
нито да вкарат в безчувственото си легло,
нито да те натикат в златната си клетка
или да те проиграят на карти.
Плаши ги това, че си лека,
но не от онези платени жени,
а по душа, присъствие и усмивка.
И стъпваш леееко в душите им.
Почти без да усетят ...
И хем си лека като перце,
хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват
са хиляди, но ...
само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.
Оставяш им избор и бягат.
Защото днес е модерно
да "оковеш" някой за себе си,
да го контролираш, лъжеш и манипулираш..
Ти не го правиш,
даваш им избор и свобода ...
И те бягат, защото не знаят
какво е да ги обичат безкористно.
Не знаят какво да правят с такава любов.
Не знаят и как да я задържат ...
Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,
които са се научили на оставане.
Те знаят как да спечелят
устат Дявол като теб.
Научили са се на разгадаване на мълчания;
на обичане на истини;
на посрещане на мълнии;
на ценене на честност;
на овладяване на женски бури;
на диалог с очи;
на неизречени, но спазени обещания
и да не влюбват жените в своя маска,
а в истинските тях.
Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции
и да ти върнат усмивката
по възможно най-простичкия начин.
Такъв мъж си заслужава
да не спираш да търсиш.
Да търсиш ... да търсиш ...
Докато не ти останат сили
от пълното ти с необременена любов сърце.
И когато го намериш ...
Да потънеш в очите му ...
(да са ти звездите)
в ръцете му ...
(да са ти дом)
в сърцето му ...
(да ти е Вечерница)
във всяка частичка от Него ....
(да ти е Вселена)
И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...
урок по обичане ...
на Себе си."

За онази истинската

"Ако я обичаш, ще преобърнеш живота й по най-неочакваният начин. И твоят също. Ще искаш да знаеш кое е любимото й цвете, как си пие кафето, какво прави сутрин, когато се събуди. Ще искаш да знаеш всяка нейна мисъл. Ще следиш погледа й и ще искаш и тя да следва твоят. Ще се чудиш какво е правила преди теб. Какво детство е имала? Какви са мечтите й? Попитай я, сама ли е закърпяла сърцето си!? И на ум сритай всички задници, които са я наранили. Ще искаш да я виждаш без грим, без рокли, бижута, без маски и етикети. Ще я искаш естествена, странна, луда, рошава, в настроение или без, здрава, болна, всякаква, но да е тя. Твоята.
И ще я пазиш като единственото чудо на земята, чудото на света ти.
Ако я обичаш, нищо друго няма да има значение. Колко е вироглава, какво голямо дете е, нито смотаните ви различия.
Ще искаш да си нейният мачо, мъжът на живота й, бащата на децата й, царят на смеха й, нейното всичко.
Няма да има значение кой е прав и кой не е. Ще искаш просто да я имаш и тя да те има, да я правиш щастлива, защото е твоето щастие. И ще й го показваш с очите си, с това колко силно я прегръщаш, как я хващаш за ръката....как я завиваш....
Ние жените забелязваме малките жестове, а не големите думи.
Ако я обичаш, тя ще знае. Ако не я обичаш, също.   "                              

- Любомира Димов

И да не искаш ги помниш

"Ще ви кажа кои мъже ме привличат, кои ме впечатляват. Тия дето не ги е срам да покажат любовта си, желанието си, похота си към една жена - да я галят с поглед и ръце. Да целуват, да щипят, да я хванат изведнъж без причина, така че дъхът ѝ да спре за секунда, ей така от любов. Да не ги е страх да бъдат себе си, да не ги е страх от нея, да не мислят „какво ще кажат хората”. Уверени, удобни в дрехите си, в кожата си, в душата си. Такъв мъж прегръща най-топло и да не искаш го помниш. Ей тия мъже карат сърцето ми да бие най-силно - като лудо. Стоплят ме цялата. "

К.В.

Казват : Времето лекува! Лекува ли наистина?

Беше си обещала никога повече да не се връща там.Бяха изминали две години оттогава...една Съботна сутрин се събуди и усети празнота в гърдите си...нещо липсваше...една малка част, която не можеше никой и нищо да запълни.Стана от леглото, облече се и излезе...качи се в колата си и потегли...пътува дълго...наоколо беше пусто....само тя и мислите й...беше объркана...чувстваше се сякаш предава себе си...принципите си...обещанията си...спря колата и слезе от нея...пред погледа й се намираше къща на един етаж, просторна с огромна веранда и ............позабравена.
Запъти се към нея...извади ключа от чантата си и отключи входната врата...вътре беше тихо и прохладно...часовника на стената беше спрял на 15:30ч...спомените в главата й започнаха да се връщат, да си играят със съзнанието й, най-странното е, че имаше чувството, че нищо не се е променило....всичко беше както преди.
- "Възможно ли е това?" , помисли си тя и затвори очи.
След няколко секунди се обърна и се запъти към малката масичка до прозореца....погледа й се спря върху снимката под тоновете прах...взе я и остана неподвижна , вперила поглед в нея.
Толкова много й липсваше......изгубената част...онази уж забравена...усети една огромна тежест в гърдите си...нищо не беше се променило. До снимката имаше кутия. Беше я кръстила "Кутия за спомени"...отвори я , последното нещо, което беше оставила там бе една опаковка от шоколадов десерт....беше й го дал докато говореха нещо при последната им среща. Интересно беше как такава ситуация може да усили вкуса на най-обикновен десерт, който може да бъде купен от всеки един магазин, будка или от всяка една бензиностанция.
-"Господи, трябва да продължа напред! Не мога повече да продължавам така." , помисли си тя и тичайки излезе от стаята. Заключи бързо входната врата и се качи в колата си. На седалката до нея остави чантата си, от която се подаваше снимката....онази същата под тоновете прах...
11.01.2015г. / Dianne Dimitroff/

За какво ни е?

-"Какво е волята, какво е силата, за какво са ми по дяволите?
Не ми трябват....няма да ми донесат щастие, нито спокойствие, нито удовлетвореност, защото са в разрез със всичко което искам аз...всичко, от което се нуждая..."
Отпи поредната глътка кафе, затвори очи и си обеща : "Тази година ще рискувам повече, ще се раздавам повече, ще обичам без да си го забранявам...ще бъда по-нежна и по-чувствена... Обещавам си да позволя да бъда себе си....докрая !"
03.01.2015г. / Dianne Dimitroff/

Трансформация

Обожавам Живота си,

обожавам трансформациите си,
обожавам начина ,по който обичам
по който усещам,по който се раздавам.......
Всяка глътка въздух е оргазъм за душата ми....
Тези кафяви очи искат да поемат от живота всичко,
всичко,докато имат възможност, а когато тази възможност си отиде
пак ще живея на друго място,в друго време,под друга форма,
взела със себе си най-важното нещо........сетивата си......
Добро утро обичан Живот.

23.03.2013г. (Dianne Dimitroff)

Отношение

"Ти заслужаваш скъпо в платоничен смисъл удоволствие ,защото инак скъпо .. не би ни/ ми било хубаво…..ти от до...последния си жест мимика дума.. провокираш именно това у мен.
Желаейки да направя нещо за теб ми се притъпяват време, средства,път,усилия, мислене , планове..
всичко се минимизира като сила,целенасочен съм към теб единствена…..харесва ми едно у теб,нещо открояващо те като истинска жена..нещо непознато ми до момента преди да те срещна..
до сега.. възбуда... страст... аз и девойка…..нямало е момент в който да се спрем пред нещо..
хлапешката илюзия.. възбуда.
Ти си силна..спомням си онзи миг.. пак и пак ..на онова място .... в една от най възбудените ми форми.. откакто ме познаваш в такова отношение..
усети ме .. .. …събра цялата енергия у себе си .. качи се отпред и каза:” Тръгвай !”..
До момента двустранно с девойка не сме се отказвали пред нищо заради секса.
Ти го правиш..... наясно си със себе си кога може ,кога не... кога си към края.. кога може да си позволиш.. кога ...точно тогава..бях възбуден.. в тиха фаза.. леко... естествено.. просто това е състоянието ми в близост до теб.Не е първична възбуда...но е такава при която едно действие миг... поглед... от твоя моя страна.. би ни изстрелял в онзи свят,притъпяващ всичко заобикалящо ни .. очертаващ мен и теб като основни действащи и съществуващи лица.
Съня ми ..разказах ти го ..отворих очи.. 3ч и 18 мин точно време...огледах се..чудех се сънувал ли съм или не ,много реално беше...събудих се почти отвит...нещо пулсираше под завивката..бях по боксерки,
пуснах ръка и леко го опънах .......беше горещ...не бях хипер много възбуден но.. от теб... всяка възбуда.. е максимална……""