вторник, 3 декември 2019 г.
събота, 30 ноември 2019 г.
неделя, 24 ноември 2019 г.
Травма - Отхвърляне; Маска- Бягащ; Шизоиден характер
"От мига, в който бебето започне да се чувства отхвърлено, то започва да изработва маска на Бягащ. Маската на бягащия може да се създаде още преди раждането.
Тази маска се разпознава физически по бягащо, изплъзващо се тяло, т.е. част или тялото, която иска да изчезне. Тяло, което не иск да заема твърде много място или се стреми да не бъде твърде забелязван в група.
Фрагментирано, непълно тяло означава една аст от тялото, за която имаш чувството, че някакво парче липсва, като задни части, гърди, брадичка, глезени, които са много по-малки от прасеца, или вдлъбнатината в областта на гърба, на гърдите, на корема и т.н.
Когато видиш някого с деформирано тяло, което предизвиква твоето съжаление, можеш също така да си направиш заключението, че този човек страда от травмата на отхвърлянето.
Лицето и очите на човек с тази травма са малки. Очите изглеждат като отсъстващи или празни, защото този човек е склонен лесно да избяга в своя свят. Очите му често са изпълнени със страх.
Бягащия предпочита да не се привързва към материалните неща, защото те му пречат да избяга, когато му се иска. Сякаш гледа отгоре на всичко материално. Пита се какво прави на тази планета и му е трудно да повярва, че би могъл да бъде щастлив тук.
Тази травма се преживява с родителя от същия пол.
Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.
Интересно е да се отбележи , че именно родителят от същия пол насърчава бягството на детето, което се чувства отхвърлено.
Думата "несъществуващ" също е от речника на бягащия.
Той търси самотата, защото ако получава много внимание, той ще се страхува, че няма да знае какво да прави с него. Сякаш съществуването му е в повече. Когато е със семейството си или в независимо каква група, той се заличава.
Обикновено този човек има малко приятели в училище, а по-късно и в работата. Смятат го за самотник и го оставят сам.
Слага маската на бягащ, когато се чувства отхвърлен, за да не страда: става толкова безличен, че другите вече не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и по този начин си намира оправдание да се чувства отхвърлен.
Когато е в група не желае да участва и се заличава. Оттегля се в своя пашкул.
Има тенденция при бягащите жени, когато сядат на стол да кръстосват краката си под бедрата.
Когато краката им не са стъпили здраво на земята, могат да се "отнасят" по-лесно.
Човекът, страдащ от отхвърляне, непрестанно търси любовта на родителя от същия пол като неговия било със самия родител, било като прехвърля търсенето си към други хора от същия пол. Той смята, че няма да бъде завършен индивид, докато не завоюва любовта на този родител.
Не е рядкост бягащият да казва или да мисли, че това, което прави няма никаква стойност. Когато получава много внимание той се обърква, страхува се да не заема твърде много място.
Друга характеристика на бягащия е търсенето на съвършенството във всичко, което прави, защото смята, че ако допусне грешка, ще бъде порицан. За него да бъде порицан, е същото като да бъде отхвърлен. Най-големият страх на бягащия е паниката. Също така често използва тази дума в речника си.
Като вследствие на всичко, упоменато в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от отхвърляне засяга нашата способност за общуване.
Всичко казано по-горе, е преживяно само, когато човек, страдащ от отхвърляне, реши да носи своята на маска на бягащ, смятайки по този начин да избегне страданието в зависимост от тежестта на травмата. Понякога тази маска се носи няколко минути в седмицата, понякога почти непрекъснато.
ХРАКТЕРИСТИКА НА ТРАВМАТА ОТ ОТХВЪРЛЯНЕТО
ПРОБУЖДАНЕ НА ТРАВМАТА: от зачеването до първата година. Не чувства правото си да съществува. С родителя от същия пол.
МАСКА: бягащ
РОДИТЕЛ: същия пол.
ТЯЛО: свито, тънко, слабо и фрагментирано.
ОЧИ: малки, изразяващи страх или впечатлението за маска около очите.
РЕЧНИК: "нищожно", "нищо", "несъществуващо", "изчезвам".
ХАРАКТЕР: непривързан към материалното,перфекционист, интелектуалец, минава от фази на силна любов към фази на силна омраза, сексуални трудности, стреми се към самота, безличен, смята се за неразбран.
НАЙ-ГОЛЯМ СТРАХ : паниката
ХРАНЕНЕ: лош апетит, малки порции, За да избяга: захар, дрога, алкохол. Предразположен към анорексия.
Източник- : "5-те травми, които ти пречат да бъдеш такъв, какъвто си"- Лиз Бурбо
Тази маска се разпознава физически по бягащо, изплъзващо се тяло, т.е. част или тялото, която иска да изчезне. Тяло, което не иск да заема твърде много място или се стреми да не бъде твърде забелязван в група.
Фрагментирано, непълно тяло означава една аст от тялото, за която имаш чувството, че някакво парче липсва, като задни части, гърди, брадичка, глезени, които са много по-малки от прасеца, или вдлъбнатината в областта на гърба, на гърдите, на корема и т.н.
Когато видиш някого с деформирано тяло, което предизвиква твоето съжаление, можеш също така да си направиш заключението, че този човек страда от травмата на отхвърлянето.
Лицето и очите на човек с тази травма са малки. Очите изглеждат като отсъстващи или празни, защото този човек е склонен лесно да избяга в своя свят. Очите му често са изпълнени със страх.
Бягащия предпочита да не се привързва към материалните неща, защото те му пречат да избяга, когато му се иска. Сякаш гледа отгоре на всичко материално. Пита се какво прави на тази планета и му е трудно да повярва, че би могъл да бъде щастлив тук.
Тази травма се преживява с родителя от същия пол.
Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.
Интересно е да се отбележи , че именно родителят от същия пол насърчава бягството на детето, което се чувства отхвърлено.
Думата "несъществуващ" също е от речника на бягащия.
Той търси самотата, защото ако получава много внимание, той ще се страхува, че няма да знае какво да прави с него. Сякаш съществуването му е в повече. Когато е със семейството си или в независимо каква група, той се заличава.
Обикновено този човек има малко приятели в училище, а по-късно и в работата. Смятат го за самотник и го оставят сам.
Слага маската на бягащ, когато се чувства отхвърлен, за да не страда: става толкова безличен, че другите вече не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и по този начин си намира оправдание да се чувства отхвърлен.
Когато е в група не желае да участва и се заличава. Оттегля се в своя пашкул.
Има тенденция при бягащите жени, когато сядат на стол да кръстосват краката си под бедрата.
Когато краката им не са стъпили здраво на земята, могат да се "отнасят" по-лесно.
Човекът, страдащ от отхвърляне, непрестанно търси любовта на родителя от същия пол като неговия било със самия родител, било като прехвърля търсенето си към други хора от същия пол. Той смята, че няма да бъде завършен индивид, докато не завоюва любовта на този родител.
Не е рядкост бягащият да казва или да мисли, че това, което прави няма никаква стойност. Когато получава много внимание той се обърква, страхува се да не заема твърде много място.
Друга характеристика на бягащия е търсенето на съвършенството във всичко, което прави, защото смята, че ако допусне грешка, ще бъде порицан. За него да бъде порицан, е същото като да бъде отхвърлен. Най-големият страх на бягащия е паниката. Също така често използва тази дума в речника си.
Като вследствие на всичко, упоменато в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от отхвърляне засяга нашата способност за общуване.
Всичко казано по-горе, е преживяно само, когато човек, страдащ от отхвърляне, реши да носи своята на маска на бягащ, смятайки по този начин да избегне страданието в зависимост от тежестта на травмата. Понякога тази маска се носи няколко минути в седмицата, понякога почти непрекъснато.
ХРАКТЕРИСТИКА НА ТРАВМАТА ОТ ОТХВЪРЛЯНЕТО
ПРОБУЖДАНЕ НА ТРАВМАТА: от зачеването до първата година. Не чувства правото си да съществува. С родителя от същия пол.
МАСКА: бягащ
РОДИТЕЛ: същия пол.
ТЯЛО: свито, тънко, слабо и фрагментирано.
ОЧИ: малки, изразяващи страх или впечатлението за маска около очите.
РЕЧНИК: "нищожно", "нищо", "несъществуващо", "изчезвам".
ХАРАКТЕР: непривързан към материалното,перфекционист, интелектуалец, минава от фази на силна любов към фази на силна омраза, сексуални трудности, стреми се към самота, безличен, смята се за неразбран.
НАЙ-ГОЛЯМ СТРАХ : паниката
ХРАНЕНЕ: лош апетит, малки порции, За да избяга: захар, дрога, алкохол. Предразположен към анорексия.
Източник- : "5-те травми, които ти пречат да бъдеш такъв, какъвто си"- Лиз Бурбо
събота, 23 ноември 2019 г.
Равносметка на 35
Тридесет и пет не са малко, не са и много, всичко зависи от вътрешната настройка и разбирането ти за света.
Преживях много, дадох много, научих много, взех си нужното и се научих да ценя, себе си, другите, живота...
Разбрах, че е кратък, но много красив.
Имах възможност да обичам, да бъда обичана, да изпитвам тъга, радост, гняв, безразличие, умора, щастие, безвремие, осъзнаване...цялата палитра от чувства, емоции, които са ни заложени.
Давах възможност да бъда себе си - на мен и на другите...падах, ставах, продължих...
Спокойна съм, защото имам вътрешния ресурс да се справям...търся начините за това...
Благодаря на Господ, че винаги е до мен.
Благодаря на децата си, че са точно такива, каквито са. Безценни и уникални. Обичам ги безкрайно.
Благодаря на приятелите ми. Тези, които си тръгнаха и на тези, които останаха.
Благодаря на родителите ми, че ме има тук на този свят и в това време.
Благодаря на мъжете в живота ми. За всичко! За любовта, с която са ме дарявали, за грижата, за причинената болка и предателствата. Те са толкова нужни, колкото и силната любов.
Благодаря на човека до мен, че е такъв, какъвто е. Със страховете, грешките, липсите и любовта, която показа, че е по-силна от всичко друго изброено.
Благодаря за очите му, че са толкова топли и обичащи. Пожелавам си да ме гледат все по този начин...
И накрая благодаря на себе си, за цялата свършена работа по личностното ми развитие - продължавам със същата сила напред в това. И за това, че винаги съм истинска, себе си, за това, че си позволявам да бъда щастлива, емоционална и грижовна с детето в мен.
Пожелавам си да засиля интуицията си неколкократно, да имам волята и постоянството да завърша важните си проекти, да вярвам повече в себе си и да дам максимума за усъвършенстване на заложбите си.
Благодаря!
Честит рожден ден на мен!
23.11.2019г
Dianne Dimitroff
понеделник, 18 ноември 2019 г.
35
На прага на 35 осъзнавам колко време изгубих в чакане, подарих неща, които не бяха нужни на другия.
Не харесвам емоционално ограбените хора- приличат ми на правата черта на монитора в операционната.
Какво полза има от надеждата, когато единственото нещо, което ти оставя е болка.
Да - чрез нея човек израства, но е нужно и глътка въздух.
2 години и 8 месеца и куп научени уроци.
И накрая пак си сам, захвърлен в нищото.
Последиците от нарушената автономност ... плащане на сметки и един останал въпрос без отговор: не платих ли вече?
Двузначност, огромен страх и в ъгъла една любов, която претендира, че е истинска.
И не времето, ситуациите ще я тестват...
докъдето издържи...понякога трябва да знаеш кога да спреш, за да можеш да си събереш парчетата и да продължиш...
18.11.2019г Dianne
събота, 16 ноември 2019 г.
Типовете характери и тяхното отношение към сексуалността
Шизоиден характер: Отбягва сексуалността, за да поддържа съня непроменен, или се отличава със силна и непотискана сексуалност, но откъсната от Аза-а.
Орален характер: Недиференцирана сексуалност, откъсната от емоцоналността, инструментална, за да си гарантира по инфантилен начин подкрепата.
Мазохостичен характер: Силна, но озаптена сексулност:"...ако се отпусна, ще се поддам на емоциите", садизъм.
Психопатен характер: Инструмент на властта върху Ти, манипулативна, контролирана сексуалност.
Ригиден характер: Недоверие; приспособяване към правилата; люов= секс; отричане на емоционалността, на страстта/страх да не се подведе и да не излезе от схемите = страх от кастрация/.
Хармонията в двойката предполага способността да изпиташ многократно истинско удоволствие и пълноценно сексуално задоволяване със същия партньор.
Източник: "Човекът в чекмеджета:- Валдо Бернаскони
Орален характер: Недиференцирана сексуалност, откъсната от емоцоналността, инструментална, за да си гарантира по инфантилен начин подкрепата.
Мазохостичен характер: Силна, но озаптена сексулност:"...ако се отпусна, ще се поддам на емоциите", садизъм.
Психопатен характер: Инструмент на властта върху Ти, манипулативна, контролирана сексуалност.
Ригиден характер: Недоверие; приспособяване към правилата; люов= секс; отричане на емоционалността, на страстта/страх да не се подведе и да не излезе от схемите = страх от кастрация/.
Хармонията в двойката предполага способността да изпиташ многократно истинско удоволствие и пълноценно сексуално задоволяване със същия партньор.
Източник: "Човекът в чекмеджета:- Валдо Бернаскони
Фиксиране върху травмата.
"Всяка невроза включва фиксация, но не всяка фиксация води до невроза, съчетава се с невроза или възнниква от невроза. Най-характерен пример за емоционално фиксиране върху нещо минало е скръбта, при която изцяло се обръща гръб на настоящето и бъдещето.
Но дори и за лаика е ясно, че скръбта ясно се отличава от неврозата. Има обаче неврози, които могат да се определят като патологична форма на скръб.
Самите натрапливи представи и импулси не са несъзнавани, така както и извършването на натрапливото действие не може да убегне на съзнателното възприятие. Ако не бяха проникнали до съзнанието, те не биха се превърнали в симптоми. Но техните психични предпоставки, които разкриваме чрез анализа, взаимовръзките, в които ги поставяме при тълкуването, са несъзнавани поне дотогава, докато с помощта на психоанализата не накараме болния да ги осъзнае.
Възникването на симптома е заместител на нещо друго, неосъществено. Нормалното би било дадените душевни процеси да се развият до такава степен, че съзнанието да научи за тях. Това не е станалои от прекъснатите, смутени по някакъв начин процеси, останали неосъзнати, е произлязъл симптомът. Следователно получило се е нещо като замяна.
Ако терапията успее да върне разменените неща по местата им, тя е изпълнила задачата си."
"Въведение в психоанализата: - З. Фройд
Но дори и за лаика е ясно, че скръбта ясно се отличава от неврозата. Има обаче неврози, които могат да се определят като патологична форма на скръб.
Самите натрапливи представи и импулси не са несъзнавани, така както и извършването на натрапливото действие не може да убегне на съзнателното възприятие. Ако не бяха проникнали до съзнанието, те не биха се превърнали в симптоми. Но техните психични предпоставки, които разкриваме чрез анализа, взаимовръзките, в които ги поставяме при тълкуването, са несъзнавани поне дотогава, докато с помощта на психоанализата не накараме болния да ги осъзнае.
Възникването на симптома е заместител на нещо друго, неосъществено. Нормалното би било дадените душевни процеси да се развият до такава степен, че съзнанието да научи за тях. Това не е станалои от прекъснатите, смутени по някакъв начин процеси, останали неосъзнати, е произлязъл симптомът. Следователно получило се е нещо като замяна.
Ако терапията успее да върне разменените неща по местата им, тя е изпълнила задачата си."
"Въведение в психоанализата: - З. Фройд
четвъртък, 24 октомври 2019 г.
“Всеки има по една такава жена. Обикновено е по-млада. Има много пламък в очите. И те обича, когато не си и за харесване. Толкова е усмихната, че чак е съмнителна. Изглежда дива и свободолюбива, времето не я притеснява. Тя не се води по него, изглежда сякаш то се нагажда по нея. Тя не е шумна, но винаги усещаш, че е там.Тази жена обикновено е с кафяви очи, големи и топли. И крие толкова живот зад тях. Трудно е да не я гледаш в очите. Искаш да задържиш вниманието ѝ още малко. И най-хубавото е, ако когато те погледне, успееш да не сведеш очи. Всеки мъж има по една такава жена в живота си. Не винаги осъзнава, присъствието ѝ. Тя никога не е за цял живот. Винаги е твоя само за малко. Някои успяват да я задържат за по-дълго. Понякога сами си тръгват от нея. Обикновено гръмко и завинаги. И може да я срещаш отново, но е толкова далечна. Опитваш си да си спомниш чувството да я имаш, да те обича, но сякаш никога не е било. Разминавате се глухо и непознато. Но помниш ли за времето? Във вечерите, в които то е спряло и е тихо и самотно, когато притвориш очи на прага на съня, нещо те разбужда. И не е бурята навън. Ти си преживял толкова много бури. Това е тя, онази капка, замръзнала в цепнатините на душата ти. Помниш ли жената с кафявите очи? Тя понечи да я стопли, но ти я подпали… И нека не ти липсва. Нейното присъствие се усеща най-много в отсъствието ѝ…”
— Dahlia Noir
Обичаш ли?
"- Обичаш ли я?
- Не знам.
- Как не знаеш, тогава защо искаш да си с нея?
- Защото укротява демоните ми. В нейно присъствие се чувствам уютно, сякаш след дълго лутане съм се прибрал у дома. Не й пиша, твърд съм, упорит, не казвам нищо, не споделям. Но после изведнъж сякаш като дрога всичко ме привлича към нея. Нуждая се, да я усещам, да я чувствам... Сякаш така знам, че има кой да ме обича. Сигурно ми е някак.
- Значи се връщаш при нея когато си тъжен така ли?
- Ами да, ама не само. Когато нещо хубаво ми се случи пак искам да й го кажа. Искам да ми каже : "Браво моето момче, така се прави." Да усетя, че съм успял, че някой го оценява.
- До тук всичко сочи, че я обичаш. Защо не искаш да си с нея?
- Ами да ама не точно. Понякога в някои случаи ми е по-добре да я няма. Да няма нужда да обяснявам, да съм си само аз.
- И по-щастлив ли си тогава?
- Не знам. Какво значи по-щастлив и не ме питай стандартното представи се живота без нея, все едно не си я познавал, това е тъпо.
- О, не.. Не се представяй живота без нея... Представи си, че я има.. Тя е там, но друг я прегръща, представи си, че не можеш да й разкажеш деня си, да отнеме мъката ти, да споделиш радостта си. Представи си, че я има, но не е твоя. Не можеш дори да й се обадиш. Въпроса е не да си представиш... Въпроса е да не искаш това да се случва. А ти? Ти какво избираш?! Искаш ли или се страхуваш?"
Диляна Иванова
сряда, 4 септември 2019 г.
Пет минути
Горещо е, облечена съм в ефирна рокличка над коляното в цвят шампанско…
Косата ми е събрана в кок, с няколко небрежно паднали кичура върху лицето ми…нежен грим и гланц върху устните…нежни сандали с висок ток…влизам в стаята, за да оставя списание на масичката до прозореца…поглеждам те, усмихвам се и се насочвам към вратата…
Казваш ми да остана за 5 мин. Ако знаеш какво всъщност искаш съм сигурна, че никога не би проявил такова лекомислие.
Твоите правила винаги са били:
- Не говори
- Остани само 5 мин
- Мога само да те гледам
- Имам всичко
- Нямам нужда от нищо
- Не ми липсваш
- На една ръка разстояние си ми, протягам се и те имам.
Нека да играем по тях.
Обръщам се и сядам на стола срещу теб.
- Мълча, гледам те…леко разтварям бедрата си…пропуснала съм да обуя бельо…
- Изминала е само една минута…остават още 4 и не възнамерявам да оставам нито секунда след тях.
- Забелязвам, че си смутен, изпивайки ме с поглед, жаден и настървен- готов всеки момент да ме разкъса…прехапвам устни …гледам те…
- Имаш всичко?- Защо тогава искаш мен?…
- Нямаш нужда от нищо? Защо изглеждаш по този начин всеки път, когато се доближа до теб?
- Не ти липсвам? Защо тогава търсиш погледа ми?
- Да! На една ръка разстояние съм ти, протягаш се, но не можеш да ме имаш, защото можеш само да ме гледаш, докато прокарвам пръсти между горещите си бедра.
А всъщност с твоите правила казваш:
-Не говори, за да не се влюбя.
- Остани само 5 мин, защото само толкова мога да се владея.
- Мога сам да те гледам. Така контролирам ситуацията.
- Имам всичко, а как имам нужда от теб.
- Нямам нужда от нищо друго, освен от това да те гледам щастлива.
- Не ми липсваш, защото не си представям да си далеч от погледа ми.
- На една ръка разстояние си ми, поставям ръка на сърцето си и те имам.
Изминаха 4 минути…остава още една.
Ставам от стола и идвам до теб, хващам ръката ти и я пъхам между бедрата си…остават 10 секунди - подарявам ти ги… целувам те с обич и си тръгвам…
Знаеш ли коя е разликата между теб и мен? Петте минути на даване и взимане.
Аз мога да ти подаря цялата си любов и да спра. Ти я поемаш с двете си ръце и не искаш това да спира…никога…
Събудих се от силния звук на алармата. Добро утро Вторник.
03.09.2019г Dianne Dimitroff
Абонамент за:
Публикации (Atom)