https://www.youtube.com/watch?v=9N9hgB_qJK4&list=RD0izrbaV-lkY&index=5

В потока

Затваряш очи и виждаш всичко, през тялото ти минават импулси, усещания, които карат слепоочията ти да пулсират по-силно...
Картини, чувства, емоции, директен канал от подсъзнанието към необятната Вселена.
Когато нахлуват, не ги стопирай...вярвай си...те са по истински отколкото можеш да си представиш.
Понякога са толкова силни, че не можеш да поемеш цялото това чувство, емоцията...изключително мощна енергия, чрез поемане на въздух, въздишка или смях ... само така се справяш.
Нямаш представа как се случва, но знаеш, че е истина.
Подсъзнанието няма логика, няма форма, няма ограничения.
Необятно е и много, много опасно, ако не знаеш кога да спреш...
Мъдростта е в това да усещаш точния момент и никога, никога да не подценяваш...
След което чистиш аурата, разпръскваш мощна светлина и затваряш процеса.
Отново си цял, отново си ти...тук и сега...
Истински подарък...


02.04.2020г
Dianne Dimitroff

Стъпало нагоре

Самотата носи изцеление, болката - пречистваща сила.

Страх ли те е?

От новото, от началото, от неизвестното?

Не бива да те е страх...

Израстването е нужно, за да спасим душите си...

То е познание, скок нагоре, колкото повече се отваряш за промяната, толкова по- светъл ставаш. Огъня в теб е огромен и гори силно, позволи му да изиграе своята роля. 

Огъня пречиства, топли, дава светлина. 

Когато се изгубиш, затвори очи и се фокусирай върху пламъка в теб -  на два сантиметра навътре - третото око или на мястото на слънчевия сплит, или на дланите и стъпалата. Зависи от това къде е фокусирана твоята енергия. Разгърни потенциала си и си позволи да изкараш онази огромна сила скрита под огромните купчини от страх, болка, гняв... така ще намериш твоя път...онзи правилния, бе ограничения и  правила.

Разчупи оковите и закостенялото мислене, носещо само ограничения.

Във Вселената има много канали, имаш ли смелостта да попаднеш в някой от тях, получаваш подаръци... отговори... изкачваш  се на по-високо ниво...

Всеки път  разгръщаш повече и повече от себе си...изключително мощен процес.

Колкото повече си го позволяваш, толкова повече го опознаваш и владееш. Тогава страха от тази сила изчезва, защото тя става  част от теб. Добротата и Любовта запълват цялото ти същество, горят с пълна сила и огряват душата ти...

И ти вече знаеш отговорите и поемаш по правилния път...

Правилния път... към себе си...

30.03.2020г   Dianne Dimitroff

Матрицата

Ще ме намериш на дъното на чашата с кафето си.

Ще ме обичаш по спомени, от картини, снимки и текстове...

Ще бъда твоята малка частица надежда, която ще дава сила за задвижване.

Животът знае най-добре. Когато имаш нужда от нещо, Вселената ти изпраща необходимото под различни форми и събития. Ти го виждаш и  получаваш, но изведнъж страха и навика стават толкова големи, така те завладяват, че отхвърляш нужното за теб и бягаш далеч. 

И когато прекалено много си ритал срешу това, Вселената си взима обратно този дар. И никога повече не ти го предоставя същия.

А, ти като резултат получаваш Карма.

 И започваш да се учиш да живееш с нея. Зоната ти на комфорт неусетно се превръща в нещо съвсем различно. Всъщност, то винаги е било различно, сега обаче виждаш истинското лице на ситуацията, благодарение на промените, подаръка, който бе за теб и последващата карма при отказ. 

Вселената няма чувства, тя не е водена от емоциите. Всеки получава това, следствие от неговите избори.

Матрица със строго определени правила, посока и последващи събития.

Там е кодирана цялата информация.

Въпроса  е до какво ниво на осъзнаване сме достигнали, за да я четем и тълкуваме правилно.

15.03.2020

Dianne

Защо аз?

"Когато един ден ме погледнеш с уморените си очи ,отпуснати под натежали от времето клепачи, и ме попиташ: "Защо аз?"

Тогава ще ти разкажа. Ще ти разкажа , как бях изтъкана от опит и мъдрост, как умът ми работеше като часовник и беше се приучил да анализира и подрежда хармонично всяка моя стъпка . Ще ти разкажа как страхът ми от провал често ме сковаваше в леглото преди сън , а жаждата ми за щастие винаги беше замъглена от житейски факти .

Ще ти разкажа за стотиците пъти ,в които се съмнявах в теб и не вярвах в чистите ти чувства . Ще ти разкажа за моментите в които се кълнях, че те мразя за това ,че ме болиш. За всичките пъти в които на ум си тръгвах и те изтривах с хиляди разумни аргументи.

Ще ти разкажа колко мислещ и внимателен човек бях.

И страхлив.

Ще ти разкажа ,че те избрах не аз. Избра те нещо дълбоко в мен. Нещо, което ако знаех ,къде се намира сигурно щях да потърся хирург.

Но не знаех. Понякога беше по кожата ми, понякога в гърдите, понякога в стомаха...В стъпалата и ръцете ми.. То ме накара да чувствам повече ,отколкото да мисля.

Оголваше ме до чувства. Водеше успешно всички мои вътрешни войни .Срещу логиката и страхът ми . Срещу неизвестното...

Когато един ден ме попиташ, защо избрах теб , сигурно няма да имам точен отговор.

Избрах те заради толкова неща, които думите не побират.

Избрах те, защото избрах да чувствам.

Избрах те, защото ти можеше да чувстваш...мен.

И също ме избра..

Защо?"

Автор: Ariadna

За изборите

Аз бях твоята обич, твоето спокойствие, твоята вяра и твоята болка. И двамата преминахме през своите катарзиси, необходими за израстването ни. Така времето минаваше неусетно. Също толкова неусетно успя да ме приемеш за даденост и това беше грешка...твоята грешка.

Аз също грешах...не заявих ясно истинските си потребности, защото ме беше страх да не те изгубя.

Да, беше...минало време.

Прекалено много време в агония  страх, сълзи, болка и душевно непримирие.

Ти замиташе удивително успешно всичко това под килима, подтискаше емоциите си, защото страха бе по-силен от всичко.

Но и това си има цена. Много е важно да си дадем ясна сметка още в началото дали можем да платим цената на това замитане, пренебрежение и емоционално подтискане. 

Във времето, в което беше зает със това само как се чувстваш ти и твоето "спокойствие", пропусна да забележиш един малък детайл. Влязох в живота ти и се свързах с детето в теб, намерих го и му дадох любов, разбиране, приемане...обикнах го така, както ти не бе през всичките тези години.

Затова и толкова много се страхуваше от мен и чувствата, които събуждах у теб. Затова толкова бягаше и риташе срещу мен. 

Умишлено си внушаваше колко си щастлив вкъщи, защото, ако не бяха тези убеждения  нямаше да можеш да издържиш в онзи затвор.

Да, това е правилното определение за твоята "зона на комфорт".

Вкарах хаос и в същото време толкова обич. Имаше възможност да ме оставиш без последствия, на няколко пъти при това. Защо не го правеше? Защо избираше емоцията с мен? 

Любовта е смисъла. А тя никога не бива да бъде приета за даденост, защото това убива. Тя се поддържа с благодарност и грижа.  Избора е твой. 

08.03.2020г

Dianne Dimitroff 

Една

Тя една ще е. Знаеш го вече.
Друга няма да бъде такава.
Тя, която душата съблече.
И сърцето до край си раздава.
Тя, която е бурна стихия.
Неподвластна на ничии закони.
Не прилича по нищо на тия
примадони и смешни кокони.
Малка, крехка, дори и ранима.
Но в битка главата не свежда.
Носи тежест като за петима.
Кротко мъките свои подрежда.
Ненаситна за обич и ласка.
Откровен и тъй ценен приятел.
Тя не слага пред хората маска.
Оцелява след всеки предател.
Не понася да бъде далечна.
Ненавижда да бъде за кратко.
Вярва в обич, която е вечна,
а не просто бурканче със сладко.
И грижовна, и мила, и нежна.
От глава до пети засияла.
С буден ум и безкрайно прилежна.
Не жена, а Вселена е цяла.
Непокорна е тя, но пък вярна.
Не познаваш ти друга такава.
Даже в лудост не става коварна.
В болка страшна остава корава.
Да обича си плаща цената.
И честта може да си погази.
И от всички жени на земята,
ти не можеш да дишаш без тази...

Анжела Колет

Индивидуален анализ на сън

Сън: 
"Много наситен сън, но най-ярката картина е:
В каменен басейн съм с един мъж и една бременна жена. Има  и други хора около нас, но са като силуети.
Засилвам се и колкото и страх да изпитвам в този момент скачам, с подтикването и куража на мъжа.
Той скача с мен. Приближавайки се към дъното виждам много малки рибки.
Удрям  дъното и с лявата си ръка усещам рибка под ръката ми. Изпитах един вид погнуса, както и в реалния живот е така.
Излязох от басейна и виждам  бременната жена с разкритие, готова всеки момент да роди, разкрачила се и искаща да скочи.
Друга жена я спира и й казва, че ще навреди на бебето, но тя се инати и е упорита."

Анализ:
Сънуването на непознат изобразява онези аспекти от нас, с които все още не сме се сблъскали.
Сънуването на жена от жена е отражение на женствените аспекти на сънуващата. Бременността е бъдеще в развитие. Творчество.
Сънуването на чужда бременност е подсещане за наличието на скрит процес, нещо, което убягва от вниманието ни.
Водата е ярък символ на колективното несъзнавано и животворен източник за всички на планетата. Водата е живот. Тя пречиства, при което символизира прераждане, духовност и изцеление.
Начинът , по който се чувстваме в реалният живот или емоциите, които потискаме, се явяват насън като водни теми.
Всяко тълкуване е индивидуално като задължително се взима под внимание житейският път на сънуващия.
В този случай Мъжът е този вътрешен ресурс, който подсказва да се прояви  доверие . Да бъде чут. Именно той може да даде ключът , с който по-лесно да се решат наболелите проблеми.
Страха от непознатото, неизвестното.
Дъното олицетворява пика на болката, която сънуващия изпитва в този период.
Сънувайки риби ние се докосваме до дълбоката си емоционална същност. Нужно е да си дадем сметка дали нашият чувствен свят е в хармония с физическия.
В този случай има сблъсък между емоциите, чувствата  желанията и реалната ситуация на този етап.
Лявата ръка е по близо до сърцето, което директно подсказва връзката с чувствата  и ситуацията. Пика на болката, непримиримост, гняв, погнуса на подсъзнателно ниво- погнусата може да се замени с чувство на вина на подсъзнателно ниво.
Бременната жена с голямото разкритие, която се очаква да роди всеки момент    символизира / в този случай/ процеса на трансформация, прераждане, нещо ново на път да се роди у личността, разкритието е възможността, която се дава за този процес. т.е. женските аспекти на сънуващата са на път да се разгърнат и появят на бял свят. Другата жена, която се опитва да спре процеса е също аспект от личността, носеща отрицателен заряд, но е слабо проявен, защото не успява да спре това.

P.S. Анализът е сравнително кратък и не е категоричен.
Извадка от контекста на поредица от сънища, записани в последователност  за период от година и половина.

07.02. 2020г
Диана Димитрова

"До невроза води неудовлетворената потребност на човека да изпълни със смисъл своето битие- в - света, поражението в борбата му да вложи възможно най-голям смисъл и да реализира възможно най-много ценности в живота си.
Днес чувството за безсмисленост изпреварва чувството за непълноценност в етиологията на невротичните заболявания. Според нас неосъществяването на потребността на човека да изпълни максимално със смисъл своето битие-в-света може да бъде не по-малко патогенно, отколкото инкриминираната от психоаналитиците сексуална фрустрация, т.е. незадоволяването на половия нагон.
Трябва да имаме предвид обаче, че дори в случите, когато сексуалната фрустрация е на преден план на заден план винаги се открива екзистенциална такава: напразния стремеж на човека към максимално осмисляне на битието-в-света, което би направило живота му достоен да се нарече живот.
Само в екзистенциалния вакуум избуява сексуалното либидо.
Днес ролята на екзистенциалната фрустрация е по-важна от когато и да било.
Страхуваме се обаче, че съвременният човек страда не само от загуба на инстинкти, прогресираща с голяма скорост, но и от загуба на традиции, в която се крие една от причините за екзистенциална фрустрация.
Нейните последствия приемат за нас формата на вътрешна празнота и безсъдържателност, на усещане, че смисълът на битието-в-света и съдържанието на живота са безвъзвратно изгубени."

Виктор Франкъл

"Човекът като духовно същество не само се противопоставя на света- както на вътрешния си мир, така и на заобикалящата го среда,- но и заема по отношение на него определена позиция; че винаги по някакъв начин се "отнася" към света и че  това отношение е свободно/.../

Онова у човека, което се противопоставя на всичко социално, телесно и дори душевно, се нарича духовно. По определение само духовното у човека е истински свободно.
Духовната личност е онази част от човека, която винаги и при всички обстоятелства е готова да се опълчи!
Към способността на човека да се извиси над нещата се отнася и възможността да се издигне над самия себе си.

Човек решава "сам за себе си"; всяко решение е собствено, а всяко собствено решение  е самоизграждане.
Докато аз градя съдбата си, личността, която съм, формира характера, който притежавам. С други думи, така се оформя личността, която ще стана.
Но всичко това означава не друго, а следното: аз не само действам в съответствие с това, което съм, но и ще стана такъв, какъвто ме направят моите дела."

Виктор Франкъл

Добре съм

ЧАТ

Питаш как съм.

Добре съм.

Не спирам да мисля за теб.

Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.

Да карам бързо, за да имаме повече време,

да ме чакаш усмихната на прага на вратата ти,

да те целуна,

да те прегърна,

да изслушам какво си правила днес,

да си сготвим,

да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,

да задремя в ръцете ти, докато ме гледаш и не казваш нищо,

да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,

да ме научиш на някоя нова игра, която никога не съм играл,

да наглася лаптопа и да пусна сериала,

да си говорим толкова много, че да загубим представа за времето,

да стане твърде късно, че да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,

да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,

да си легнем един до друг,

да правим любов,

да си лежим и просто да се гледаме,

да не ми даваш да заспя, за да си поговорим само още малко,

да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,

да не помръдна доста дълго, въпреки това,

да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,

да преплетеш пръстите си силно в моите и да не знам къде свършва моята и къде започва твоята ръка,

да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,

да се събудя до теб.

Стоп.

Изтривам всичко.

Питаш как съм.

Добре съм.

Ти как си?

Д.Калбуров

Сънищата

Сънищата ни разхождат из тайнствения лабиринт на нашето подсъзнание и ни разкриват невероятна информация от дълбините му.
Трудната задача е да пренесем нашите страхове, блянове и надежди в светлата и достъпна за на съзнанието.
Гледайки на съновиденията не като догма, а като отворена книга към един пищен и тайнствен свят, ние ще черпим от тях мъдрост и проникновение.
Добре дошли във вълшебната вселена на сънищата!

Важно е да се вземе под внимание самото тълкуване на даден сън. Изхвърлете съновниците си от рафта с книги.
Всеки сън е строго индивидуален и е нужно да се тълкува правилно с помощта на подбрана психологическа литература.
С правилно тълкуване пред нас ще се разкрият невероятни неща от нашата същност, качества и черти. И това винаги ще работи в наша полза.

Да разгледаме сънищата с падане или вадене на зъби.
В повечето съновници това означава смърт на близък, което всява безпочвена паника  и безпокойство у сънувалия подобен сън.
Загубата на зъби може да се тълкува по различни начини, вземайки под внимание първо самият човек, неговия начин на живот и емоционалното състояние  около този период.
Ако откривате паднали или развалени зъби, това може да е знак, че не се чувствате достатъчно привлекателни , липсва ви достатъчно енергия.
Да не се чува това, което казвате, невъзможност да защитите мнението си.
Страх или несправяне с публични изяви.
Липсата на зъби може да ви подсказва, че не получавате това, което желаете.
Не сте удовлетворени в някой аспект от живота ви. Нещо ви липсва.
Загубата на зъби може да предвещава край на една фаза или важен етап от живота ви и начало на друг.
По този начин "краят" може да се тълкува като "смърт" на един етап и "начало"  или "раждане" на нов етап.
В зависимост от съня, може да е израз на вашите страхове и несигурност. Невъзможност да изразите вашите чувства, защото ви е страх да не изгубите важен човек или работна позиция.
Падането на зъбите олицетворяват цената на мълчанието.
Това може да ви подскаже, че е нужно да отстоявате мнението и позицията си в ежедневието си.
Нужно е да бъдете по-смели и решителни.

Автор: Диана Димитрова
Използван източник: "Сънища - Тайните на подсъзнанието".

Кратка история за страха и любовта

Кратка история за страха и любовта.

Настъпи полунощ, свещите догаряха бавно, събрали спомени от близките часове. 

В хижата нямаше никой друг, освен тях двамата.

Бяха се разбрали да пренощуват там, далече от всички и всичко.

Забързаното ежедневие, непрекъснатото звънене на телефоните и всички ангажименти, които наистина можеха да подлудят човек.

Беше тихо и уютно, единствено меката светлина от запалената камина осветяваше стаята.

Тя се бе отпуснала на гърдите му и слушаше ударите на сърцето му. Той почти заспиваше, когато чу в ухото си:

" Ще ми липсваш"...

Отвори очи и я погледна озадачен. Защо го казваше това, нали всичко бе толкова хубаво.

Тя го обичаше, той нея също.

Имаха връзка от три години. Да-връзка, но тайна.

Много си приличаха, по енергия, по мислене , по топлина...

Но се различаваха само по едно.

Тя нямаше никого, освен него. Той-имаше жена, която не обичаше и от която се страхуваше.

- "Планината е хубаво място за хора, които се обичат и именно поради тази причина ние сме тук" - прошепна той.

Целуна я по челото и я притисна до себе си.

Колко обичаше да бъде в прегръдките му. Тогава се чувстваше най-истинска.

Не след дълго усети, че той спи, за разлика от нея.

Стана и отиде на коженото канапе до камината. Взе лист и химикал.

Първите сутрешни лъчи се прокрадваха през завесите, когато той отвори очи, очаквайки да се наслади на спящата си любима преди тя да се събуди.

Но видя само празна възглавница с лист хартия върху нея.Взе го и започна да чете.

-"Прости ми, любов. Прости, че съм изтощена от това криене. Ако за миг можеше да погледнеш в душата ми , щеше да разбереш, че искрата надежда да сме заедно наяве беше погълната от цялата тази огромна тъмнина и празнота, която така царствено се е настанила там...вътре в мен. Дълбоко и болезнено.

Нямам сили, нямам надежда, нямам време...

Твоят страх е по-голям от мен, от теб, от вярата и явно от любовта ни.

Отивам си, оставям те...давам ти цялото време за теб и нея. Да си върнете любовта и да се обичате, да бъдете щастливи. Нещото , което ние с теб не успяхме да постигнем.

Винаги ще те обичам, някъде там далеч.

Аз изгубих и трябва да се примиря с това, трябва да го приема и да продължа по своя път. Сбогом."

Той беше вцепенен от прочетеното, времето спря, дишането му също.Точно в този миг усети силата и последствията на неговия страх, който цареше над връзката им през цялото време.

По някое време успя да стане от леглото, набързо събра вещите си и си тръгна. От хижата, безвремието, от студа, от себе си...

През целия път в главата му се въртяха спомените с нея, любенето, очите й, обичта, която му даваше винаги, усмивката й, нежността и топлината й.

Прибра се до входа,вече мъртъв...отвътре...празен . Позвъни на вратота, жена му отвори и го погледна.

Беше сложила безкрайно грозната и изкуствена усмивка, която винаги носеше със себе си.

За първи път той не успя да й отвърне със същото.

За първи път осъзна в какъв фалш са обагрени дните му.

Събу се и отиде направо в банята, искаше да си вземе душ и да отмине болката, надявайки се това да е просто лоша шега.

Пусна горещата вода и остана там час, под душа, със себе си. За първи път плачеше, за нея и за това, което тя му беше подарявала в продължение на три години.

Подсуши се, облече каквото му попадна пред погледа и отиде в хола, седна на дивана и пусна телевизора.

Тя обичаше да го обсебва и не пропусна и миг, взе дистанционното и седна до него, като използва отново своята заучена манипулативна техника, прехвърляйки програмите уж избирайки нещо, което на него му се гледа.

Тя винаги действаше по този начин за всичко. А той от своя страна оправдаваше ситуациите пред себе си, обличайки ги в нереално хубави оправдания, за да може да оцелее. 

До днес.

Тя му говореше поредните безсмислени неща в продължение на цяла вечер. Докато в един миг той се обърна към нея и видя какво бе изгубил.

Дните му минаваха монотонно и безсмислено. Работеше непрекъснато, за да забрави, беше като робот. На работа и вкъщи.

Минаха се шест месеца в безсмислие и празнота.

Не измина и ден, в който да не мисли за нея.

Една съботна сутрин реши да се поразходи сам. Излезе с колата към 10:00ч, спря на една бензиностанция да си вземе кафе и продължи нагоре по пътя. Отиваше там, където се разкриваше целия град пред него.

Не след дълго стигна до мястото, заключи колата и се запъти към хълма.

Гледаше в краката си, докато вървеше, отново замислен и тъжен. Загубил...

Точно,когато пристигна на мястото вдигна очи, за да погледне тази невероятна гледка и се натъкна на нещо неочаквано и още по-бленувано.

Позна я в миг.

Тя седеше там, с гръб, и гледаше напред.

Точно в този миг всичко в него се преобърна.

Застана до нея, тя се обърна и го видя. Беше удивена. Точно в този миг всичко приключи. Точно в този миг всичко беше ясно...и за двамата.

Потъваха един в друг. Умираха и се раждаха. Говореха без думи, с душите си, с очите си, с енергията си.

Той се изправи и я попита:

- "Вярваш ли ми?"

-" Да" , отвърна тя без да се замисля. Незнайно защо. Само това успя да каже, само това искаше да каже...

Той взе телефона  и набра жена си.

- " Искам да се разделим. Не съм щастлив с теб и това е окончателното ми решение. Дори не сметнах за нужно да се прибера и да говоря с теб. Достатъчно отлагах".

Затвори телефона. 

-"Никога повече няма да те пусна."- прошепна той.

За първи път от години насам усети, че е направил най-правилното нещо. 

За първи път от години насам се усети жив, себе си и истински.

12.01.2020

Dianne Dimitroff