сряда, 3 май 2017 г.

Сън



Прибрах се, слънцето почти беше залязало, усмихвах се и в същото време бях тъжна, сякаш бях оставила душата си на друго място...улових се колко много ми липсваш...исках да се сгуша в теб, да потъна в прегръдките ти, да слушам ударите на сърцето ти, усещайки ме колко твоя съм.
Прекрасно е да можеш да говориш за чувствата си, това придава усещане за близост, топлина, свобода и уют...
Онова място, за което говорихме...ще се връщаме понякога там, оставяйки частица от себе си, нашата енергия, нашата любов...нашия уют...прилежно подредени спомени, кутия с ароматно кафе и безброй копнежи...ще сваляме маските пред прага и ще влизаме като себе си...голи и истински.
Искам да вярвам, искам да се отдавам и да създавам...аз ...ти....ние...
Безброй самотни вечери потъвах в своите мисли...понякога пиех вино, пушех трева или просто гасях осветлението и отпушвах емоциите си...на сутринта слагах маската на силна жена и излизах с нея пред света...
И така, да се върнем на онова място в съня си, където Неделите прекарвахме там, потънали  в безгрижие...наслаждавайки се един на друг...пиейки сутрешното кафе, любейки се...след това гледайки дълбоки филми...моите винаги са тежки, дълбоки, емоционални.
Но от тях можеш да разбереш много за мен, за моето мислене, за отношението ми към света, към любовта...към себе си.../Малена; Широко затворени очи още няколко/....ще ги гледаме...
привечер ще се разхождаме голи, ще пием коктейли и ще пушим трева като луди, ще редуваме любене, нежност и страстен секс, див, необуздан...пронизвайки душата ми и виждайки еротиката и любовта в очите ми.
Да, в сънищата ни беше така...време е да направим реалността още по-хубаво място, където ще  си наливаме обич...до следващия път...

Всяка прилика с действителни лица и събития  е случайна.

03.05.2017г
Dianne

Няма коментари:

Публикуване на коментар