Обух удобни дънки, маратонки и широка блуза, качих се в колата и отидох на едно място, което носи хармония и спокойствие.
По принцип през уикенда е пълно с хора, но сега нямаше никой.
Беседка в гориста местност и още няколко пейки около нея.
Обичам да идвам тук, особено когато няма никой.
Шума от реката и птиците толкова много ме успокояват.
Имах нужда да помисля, да остана насаме със себе си, знаеш, че мисля много.
Някои казват, че мълчанието и усамотението пречистват кармата.
Така презареждам.
Искам някой път да дойдеш с мен, ще помълчим заедно, прегърнати...
Така ще можеш да ме усетиш как се чувствам наистина.
Дъждовното време в момента придава още по-голямо очарование на това място.
Ти си като мен, ще видиш колко спокоен ще се чувстваш след това.
Целувам те и ми липсваш...
Искам да не го забравяш никога...
Няма коментари:
Публикуване на коментар