ГРАНИЧНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО

"Емоционално нестабилната [гранична] личност се характеризира с определена тенденция да се действа импулсивно и без отчитане на последствията; настроението е непредвидимо и капризно. Съществува склонност към избухвания на емоции и неспособност да се контролират поведенческите експлозии. Съществува тенденцията към кавгаджийско поведение и конфликти с другите, особено когато импулсивните действия са осуетени или цензурирани. Могат да се разграничат два типа: (1) импулсивен, характеризиращ се с емоционална нестабилност и липса на контрол върху импулсите, и (2) граничен, характеризиращ се с разстройство на Аз-образа, целите и вътрешните предпочитания, с хронични чувства на празнота, интензивни, но нестабилни междуличностни взаимоотношения и тенденция към саморазрушително поведение, включително суицидни жестове и опити.

ПРОГНОЗА: трае десетилетия
ПРОФЕСИОНАЛНИ ПОСЛЕДСТВИЯ: безработица (прекъсвано обучение; внезапни промени в кариерните планове и стремежи; многократна загуба на работата).
СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ: отрицателни емоции (емоционална лабилност, тревожност, несигурност при раздяла, депресия, суицидно поведение); отпадане на задръжките (импулсивност, поемане на рискове); антагонизъм (враждебност); раздялата и разводът са често срещани; нестабилни, интензивни близки взаимоотношения
МЕДИЦИНСКИ ПОСЛЕДИЦИ: Няма

Човекът, диагностициран с гранично личностно разстройство, обикновено демонстрира някое от следните:
• Френетични усилия за избягване на реално или въображаемо изоставяне. (Забележка: тук не се включва суицидното или самонараняващото поведение.)
• Модел на нестабилни и интензивни междуличностни взаимоотношения, характеризиращи се с люшкане между крайностите: идеализиране и пълно обезценяване.
• Разстройство на идентичността: подчертано и упорито нестабилен Аз-образ или чувство за себе си.
• Импулсивност в поне две области, която е себеувреждаща (например секс, харчене на пари, злоупотреба с психоактивни вещества, безразсъдно шофиране, преяждане). (Забележка: тук не се включва суицидното или самонараняващото поведение.)
• Многократно появяващо се суицидно поведение, жестове или заплахи, или себенараняване.
• Афективна неспособност заради подчертана реактивност на настроението (например интензивна епизодна дисфория, раздразнителност или тревожност, обикновено траещи няколко часа и само рядко повече от няколко дни).
• Хронични чувства на празнота.
• Неуместен, силен гняв или трудности с контрола върху гнева (например чести неконтролирани гневни избухвания, непрекъснат гняв или многократно появяващи се побои).
• Преходни, свързани със стрес параноидни идеи или дисоциативни симптоми.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Хората с гранично личностно разстройство израстват емоционално нестабилни, враждебни и импулсивни. Основните характеристики на това разстройство са: (1) отрицателни емоции (емоционална лабилност, тревожност, несигурност при раздяла, депресия, суицидно поведение), (2) антагонизъм (враждебност) и (3) отпадане на задръжките (импулсивност, поемане на необосновани рискове). Диагностицира се само ако: (1) започва не по-късно от ранната зряла възраст, (2) тези поведения се проявяват у дома, на работното място и в общността, и (3) тези поведения водят до клинично значим дистрес или влошаване в социалните, професионалните и други важни области на функциониране.

ОТРИЦАТЕЛНИ ЕМОЦИИ
• Емоциите спираловидно излизат от контрол и това води до крайни форми на тревожност, тъга, ярост и т.н.
• Прекомерни реакции на възприемани обиди или критика (например може да реагират с ярост, унижения и т.н.).
• Изразяват емоциите по преувеличен и театрален начин.
• Емоциите се сменят бързо и непредвидимо.
• Чувстват се нещастни, депресирани или унили.

АНТАГОНИЗЪМ
• Силен гняв, който е извън всякакви пропорции спрямо актуалната ситуация (например епизоди на ярост).
• Често са гневни или враждебни.

ГРАНИЧНИ СТИЛОВЕ НА СПРАВЯНЕ
• Чувстват се неразбрани, малтретирани или виктимизирани.
• Обвиняват за собствените си провали или недостатъци другите хора или обстоятелствата; приписват своите трудности на външни фактори, а не поемат отговорност за собственото си поведение и избори.
• Влизат във властови борби.
• Когато са разстроени, имат трудности с възприемането на положителните и отрицателните качества на човека едновременно (например виждат другите единствено като черни или бели, внезапно преминават от възприемането на някого като ангел към виждането му като дявол).
• Стават ирационални, когато са обзети от силни емоции; може да демонстрират съществен спад под обичайното ниво на функциониране.
• Нямат особена прозорливост по отношение на собствените си мотиви, поведение и т.н.
• Неспособни да се успокоят без помощта на друг човек (т.е. имат трудности да регулират собствените си емоции).
• Склонни са да „катастрофизират“, да виждат проблемите си като катастрофални, нерешими и т.н.
• Склонни са да са злопаметни; може да „предъвкват“ обидите или пренебрежението за дълги периоди.
• Когато са дистресирани, обикновено регресират към по-ранни, по-малко зрели начини на справяне (например хленчене, залепване за другия, гневни избухвания и сцени).
• Взаимоотношенията обикновено са нестабилни, хаотични и бързо променящи се.

ЛИТЕРАТУРА
American Psychiatric Association (2013). The Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fifth Edition.
Beidel, D.C., Bulik, C.M., & Stanley, M.A. (2012). Abnormal Psychology (2nd ed.). Boston, MA: Pearson."

Източник:Специалност Психология - СУ "Св. Климент Охридски"