четвъртък, 28 юли 2016 г.
Здраве и здравословен начин на живот. Ти си това, което ядеш. Буквално!
Кутията на честността
Тук се представя демонстрация на ефект на зареждане, която е била проведена в офиса на един британски университет.
В продължение на дълги години членовете на този офис плащали за чай или кафе , които си правели през деня, като слагали пари в една "кутия на честността". До нея бил сложен списък с предполагаеми цени. Един е н без никакво предупреждение или обяснение точно над ценоразписа бил поставен плакат. За период от десет седмици всяка седмица било поставяно ново изображение - или цветя , или очи, които гледат така, сякаш гледат право в зрителя.
Никой не коментирал новата украса, но вноските в кутията се променили значително( в съответствие със сумата, която консумирали), са показани на изображението по-долу. Заслужават си да ги разгледате внимателно.
През първата седмица на експеримента (която може да видите на диаграмата) две широко отворени очи гледат в пиячите на кафе или чай, чийто средни вноски са 70 пенса за литър мляко. През втората седмица плакатът показва цветя и средните вноски падат до около15 пенса. Тенденцията продължава.
Средно взето, използващите кухнята внасят почти три пъти повече през "седмиците с очи", отколкото през "седмиците с цветя". Очевидно чисто символичното напомняне, че са наблюдавани, подтиква хората да подобрят поведението си.Както очакваме на този етап, ефектът се получава без никакво осъзнаване. "
Извадка// "Мисленето" - Даниъл Канеман
неделя, 24 юли 2016 г.
Експериментът на Уолтър Мишел
Децата биват наблюдавани през затъмнено огледало и филмът, който показва тяхното поведение, докато чакат, винаги кара публиката да избухне в силен смях.
Около половината деца успяват да извършат подвига да чакат 15 мин , главно като отклоняват вниманието си от изкусителната награда. След десет или петнадесет години между тези, които са устояли на изкушението , и онези, които не са, се е отворила огромна пропаст.
Устоялите имат по-високи показатели на изпълнителен контрол в когнитивни задачи и най-вече притежават способността ефикасно да пренасочват вниманието си. Като млади възрастни за тях е по-малко вероятно да приемат наркотици. Появява се значителна разлика в интелектуалната пригодност: децата, които са показвали повече самоконтрол като четиригодишни, имат значително по-високи оценки на тестове за интелигентност."
Източник// "Мисленето" - Даниъл Канеман
Невидимата горила
" Интензивното фокусиране върху дадена задача може действително да направи хората слепи дори за стимули, които нормално привличат вниманието. Най-внушителна демонстрация на това дават Кристофър Чабрис и Даниъл Саймънс в книгата си " Невидимата горила". Те заснемат два отбора, които си подават баскетболна топка. Единият отбор е облечен с бели фланелки, другият с черни.
Зрителите на филма имат за задача да преброят колко паса ще направи белият отбор, като оставят без внимание черните играчи.
Тази задача е трудна и напълно те поглъща. По средата на видеото жена, облечна като горила, прекосява игрището, удря се по гърдите и изчезва. Горилата се вижда в продължение на 9 секунди.
Много хиляди души са гледали видеото и около половината от тях наистина не забелязват нищо необичайно.
Задачата по преброяването- и особено инструкцията да не обръщат внимание на единия отбор, - е причина за тази слепота. Никой, който гледа видеото, без да му е възложена подобна задача, не пропуска да види горилата. Гледането и ориентирането са автоматични функции на Система 1 , но те зависят от отдаването на известно внимание на съответния стимул.
Авторит отбелязват, че най-забележителното откритие в тяхното изследване е, че хората намират неговите резултати за много изненадващи. Действително зрителите, които не успяват да видят горилата, в началото са уверени, че нея я е нямало-те не могат да си предстявят да пропуснат толкова удивително събитие. Изследването с горилата илюстрира два важни факта относно вашите умове: ние можм да бъдем слепи за очевидното, а и слепи за слепотата си."
Източник: "Мисленето"- Даниъл Канеман
вторник, 19 юли 2016 г.
Как стиловете на привързаност влияят на отношенията ни като възрастни? Теорията на Джон Боулби
Как стиловете на привързаност влияят на отношенията ни като възрастни? Теорията на Джон Боулби

Понякога плюшените мечки вършат работа само наполовина. Как стиловете на привързаност влияят на отношенията ни като възрастни ? Теорията на Джон Боулби
Автор – Диляна Велева / magnifisonz.com
Живеем във време, в което все по-трудно успяваме да изградим стабилни и удовлетворяващи ни връзки. Колкото и емоционална топлота да даваме понякога се сблъскваме с невидими стени. Стени, зад които няма как да проникнем. Или пък от друга страна някой се вкопчва в нас и не ни дава правото на лично пространство, твърдейки, че това е истинската любов. Всяка връзка носи в себе си модела на най-ранната привързаност- тази на бебето с майката. И този вид отношения се преповтарят до безкрайност във партньорствата ни като вече възрастни. Във тях имат значение всички наши истории на свързване и раздяла.
Опит да подреди ранния детски опит в отношенията майка- бебе прави за пръв път английският психиатър и психоаналитик Джон Боулби ( 1907 – 1990).Първата най- значима привързаност е между бебето и човека, който се грижи за него. Детето развива силна емоционални връзки с човека, който се грижи за него.Опитътна на Боулби с хоспитализирани и бездомни деца през 40-те години на ХХ век му показва, че детето има потребност да преживява близост, топлина и постоянна връзка с майката (или с друг човек, полагащ последователни грижи за него), за да може то да се развие нормално. Новороденото бебе е толкова безпомощно, че не би могло да оцелее без грижата и закрилата на възрастен. Така в детето се изграждат поведения, които имат за функция поддържането на близост с човека, който се грижи за него. Системата на привързаността е вътрешна програма, част от нашето еволюционно наследство . Когато близостта се чупи детето изпада в състояние на силна трежовност.
Три са основните стилове на ранна детска привързаност – сигурна, тревожно-избягваща, тревожно-амбивалентна. Майката на децата, които изграждат сигурна винаги отклива със спокойствие на емоционалните им нужди. Тя умее да чува емоциите на детето си. Те, от своя страна изследват свободно средата около себе си в нейно присъствие. Майките на деца с тревожно-амбивалентна привързаност са непостоянни спрямо детските сигнали,невинаги на разположени. Понякога присъстват , друг път просто не са на разположение.Тези деца в непознатата ситуация са като „прилепени “ за майка си. Децата с тревожно-избягващ стил на привързаност са били системно възпрепятствани и нуждите им са били отклонявани. Майките често са липсвали. Тези деца даже не проявяват тревожност при раздяла. Те са като вцепенени, концентрирани в играчките си, не в контакт с реални хора.Тяхната реалност са плюшените мечета.
Как се отрязват ранните стилове на привързаност върху вече зрелите ни отношения. Хората със сигурна привързаност ще изпитват доверие към своите партньори, ще очакват те да откликват на потребностите им . Техните връзки ще се характеризира с по-голяма продължителност, доверие, преданост и взаимозависимост . Те по-склонни са да използват партньорите си за сигурна база, чрез която овладяват света около себе си. Хората с тревожно-резистентен стил на привързаност, във взаимоотношенията си ще изпитват постоянно безпокойства относно това дали другите ги обичат и харесват. Те лесно се ще фрустрират и разгневяват, когато потребностите им от близост и привързаност са неудовлетворени. При тревожно –избягващата привързаност, вече възрастните няма да са ангажирани толкова в близки взаимоотношения. Напротив, ще предпочитат да не зависят от другите, както и другите да не зависят от тях. Индивидуалните различия в близките взаимоотношения възрастните зависят от това, доколко те са се чувстват комфортно с близостта или избягването и и нивата на тревожност. Комфортът с близостта е силен знак за бъдеща удовлетвореноста при срещащи се двойки. Тревожността отразява степента, в която системата на привързаността се активира при наличие на заплаха от средата или за връзката.Обикновено тези индивиди са свръхангажирани с мисълта за вероятно изоставяне и неудовлетворяване потребностите им от грижа и афективност в бъдеще, и в същото време – гневни, заради история на изоставяне в миналото (Bowlby, 1973).
Понякога оставаме изненадани . От несъответствията. Даваме топлина, а получаваме хлад. Даваме сигурност, а човекът до нас не вярва, че е обичан. В такива моменти нека се сещаме, че в другия седи цял един свят от истории на привързвания и раздели. И понякога без да иска, той реагира на него, а не на нас. Но с времето ние можем да опитомим този свят. С търпение, постоянство, приемане и любов.
събота, 9 юли 2016 г.
За усещанията свободно
Мисля, че успях да го съхраня...малка и черна кутийка е, но върши чудеса. Досущ като магическа пръчка, която ти дава надежда...надежда за утре, надежда за капките любов, стичащи се по крехката повърхност на безвремието.
Времето и пространството са илюзорни...за мен...наречени с определения от някого, който е искал те да придобият логичен облик...такъв, който ще е разбираем за нас. Именно за да ни съхрани, за да не полудеем...така е и с чувствата. Хората често дават определения, лепят етикети, за да е лесно за възприятията им. Инстинкт за самосъхранение на чувствата, които уж трябва да преминат през краткия ни живот. А никой сякаш не осъзнава, че те не умират с нашето тяло. Просто ние сме им спътници, които почти никога не успяват да осъзнаят мисията на своето съществуване...почти никога...вечност...кръговрат...безвревие...носталгия...свобода...безкрайност...
07.07.2016/Dianne/
сряда, 6 юли 2016 г.
Конформизъм
опитвайки се да е в съгласие с нея, като приема предложени или наложени норми. Тази промяна минава през отрицание на някои предишни позиции и води до самоодобрение чрез приемането на новите.
Факторите за проява на конформно поведение са свързани с размер, сила на групата, социална подкрепа, атрактивност на източника на влияние. Условия за получаване на конформизъм са единомислието на групата, несигурност, изпитвана от индивида, на който мястото в групата му импонира.
Важен е опитът на американския психолог Соломон Аш, при който на група от хора, всички от които са подставени лица, освен един наивен субект, са показани два листа, на единия от които има начертана линия с дадена дължина, а на другия същата линия е заобиколена от други две с различна дължина. Участниците са помолени да посочат коя линия съответства на първата. Първоначално всички давали очевидния отговор. Но след това всички подставени лица започнали да избират един и същ грешен отговор. Психологът предположил, че наивният субект ще избере правилния отговор въпреки мнението на другите. За негова изненада, субекта предпочел да избере отговор, който самият той не смята за верен, за да не се противопоставя на всеобщото мнение."
от Уикипедия, свободната енциклопедия