Защо мъжете не могат да излъжат жената

" Проучванията ни във връзка с книгата " Езикът на тялото" разкриват, че при общуване " лице в лице" несловесните сигнали предават от 60% до 80% от смисъла на посланието, докато гласовите звуци -  от 20% до 30%. Останалите от 7% до 10 % са предавани посредством думи. По-добре развитият сензорен апарат на жената бързо улавя и анализира цялата информация, а устройството на женския мозък позволява скоростен обмен на сведения между двете полукълба, което прави жената по-способна да съпоставя, съчетава и отличава различните словесни, визуални и други сигнали.
   Ето защо повечето мъже трудно могат да излъжат някоя жена, ако са изправени лице в лице с нея. Затова пък - и то е известно на повечето жени - да излъжеш някой мъж в очите е относително лесна работа, тъй като той не притежава необходимата сензорна чувствителност, за да долови разминаването между словесните и несловесните сигнали на жената.
Повечето жени винаги ще могат да симулират оргазъм, без да се притесняват, че измамата им ще бъде разкрита.
Но ако искат да излъжат някоя жена, то за повечето мъже е далеч по-добре да го направят по телефона, с писмо или в пълен мрак, с одеало, метнато върху главите на двамата. "


Източник: "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - Алън Пийз

Защо мъжете трябва да шофират нощем

" Въпреки, че жената вижда в тъмното по-добре, откколкото мъжът, особено червения край на светлинния спектър, очите на мъжа осигуряват по-добро зрение на дълго разстояние при стеснен обхват на полето, което означава, че той има по-добра, а следователно и по-безопасна, нощна видимост на дълги разстояния, отколкото жената.
 Съчетано с добре развития център за пространствено ориентиране, разположен в дясното му мозъчно полукълбо, това означава, че мъжът е способен да отличи и определи движението на другите коли, които са на пътя пред и зад него.
Повечето жени могат съвсем точно да кажатв какво именно се изразява изпитваната от тях един вид "нощна слепота": невъзможно им е да определят от коя страна на пътя се движи приближаващото превозно средство. Задача, с която тренираното за лов мъжко зрение може безпроблемно да се справи. Това означава, че ако тръгвате на дълго пътуване с кола, за жената е по-разумно да шофира денем, а за мъжа- нощем.
Жените могат да забелязват повече подробности в тъмното, отколкото мъжете, но само на късо разстояние и с по-широк обхват на полето.

При дълги пътувания е добре мъжете да шофират нощем, а жените- денем.

Мъжете страдат повече от преумора на очите, отколкото жените, понеже очите им са конфигурирани за гледане на далечни разстояния и затова те са принудени непрестанно да нагаждат погледа си за близко виждане- към компютърния екран или при четене например.
 Очите на жената са по-добре пригодени за дейности с по-близък обхват на видимостта, който й осигурява възможността да работи по-продължително с фини детайли, без да преуморява очите си.
 Освен това женският ум е програмиран за съгласуване на фини детайли при по-тясно поле на дейност, което означава, че средностатистическата жена притежава отлични способности да борави с игла и да разчита детайли на компютърния екран."

Източник: "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - Алън Пийз

Изграждане на емоционално силни деца

" Деца, които вярват, че са господари на съдбата си, убедени са, че принадлежат на някого и се чувстват компетентни, имат по-големи шансове да се превърнат в по-силни и устойчиви личности с течение на времето.
Този житейски факт е безспорна истина и днес, така като беше безспорна истина през 1984г., когато излезе първото издание на "Възпитание без крясъци и шамари".
Децата виреят в обстановка, в която родителите:
- Възприемат факта, че децата им се появяват на бял свят със своя самоличност и темперамент.
- Помагат им да развият чувство за отговорност за действията си.
- Създават атмосфера на взаимно доверие.
- Научават децата да вземат решения и да разрешават проблеми.
- Показват им как да приемат грешките като предизвикателство, вместо като бедствие."


Източник: " Как без шамари и крясъци да приучим детето на дисциплина" 

Защо жените виждат толкова много

" Милиарди фотони светлина, което се равнява на 100 мегабайта компютърна база данни, нахлуват ежесекундно в ретината на всяко око. Твърде много информация, за да може мозъкът да я поддържа изцяло, затова той прави подбор и излъчва обратно само онази част от нея, която е необходима за оцеляването на вида.
Например щом веднъж мозъкът ви е асимилирал цялостната информация за всевъзможните нюанси в цвета на небето , той подбира само един от тях, който смята за необходимо да вижда - синия.
Тоест, нашият мозък стеснява обхвата на зрението ни, така че да можем да се съсредоточаваме  върху точно определено нещо. Ако търсим паднала на килима игла, обхватът на зрението ни е по-тясно концентриран.
   По същия начин мозъкът на мъжа, предварително ориентиран съобразно ролята му на ловец, има много по-тесен визуален обхват. Мозъкът на жената разшифрова визуалната информация, постъпваща от по-широко периферно поле, поради ролята й  в миналото на закрилница на семейното гнездо."


Източник: "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - Алън Пийз

Как се сравят със стреса на Марс и Венера?

Когато марсианецът е разстроен, той не говори за това. Той никога не би натоварил друг марсианец със своя проблем, освен ако не му е необходима приятелска помощ, за да го реши. Вместо това става много мълчалив и се скрива в „пещерата“ си, за да обмисли проблема си и да намери решение. Когато го намери, той се чувства много по-добре и напуска „пещерата“.   Ако не може да намери решение, започва да прави неща, които му помагат да забрави проблемите си — например чете вестник или играе някаква игра. Той постепенно се отпуска, като откъсва мислите си от ежедневните си проблеми. Ако стресът е много голям, той ще трябва да приеме някакво предизвикателство, като надбягване с коли, спортно състезание или изкачване на планина.   За да се почувстват по-добре, марсианците се скриват в „пещерите“ си, където сами решават проблемите си.   Когато венерианката е разстроена или е подложена на стрес през деня, тя намира успокоение, като подробно обсъжда проблемите си с някой, на когото вярва. Тя споделя чувствата, които я притесняват, и внезапно започва да се чувства по-добре. Това е венерианският метод.   За да се почувстват по-добре, венерианките се събират заедно и открито говорят за проблемите си.   На Венера споделянето на проблемите се счита за истински признак на любов и доверие, а не за натоварване. Венерианките не се срамуват от проблемите си. Тяхната вътрешна хармония се определя не от стремежа да изглеждат компетентни, а по-скоро от способността им да установят взаимоотношения на обич. Те открито споделят  чувствата си на потиснатост, объркване, безнадежност и изтощение.

   Венерианката се чувства добре, когато има приятели, които я обичат и с които споделя чувствата и проблемите си. Марсиянецът се чувства добре, когато може да реши проблемите си сам в "пещерата". Тези тайни за това, как можем да се почувстваме добре, са приложими и днес."

Източник :"Мъжете са от Марс, жените от Венера" - Джон Грей

Морално ли е подсъзнанието, или не?

   " Това е основен въпрос.Подсъзнанието не е нито морално, нито аморално. То обединява склонностите ни, желанията ни, инстинктите ни. Да се питаме дали едно едномесечно бебе е морално, или не, е безсмислено, тъй като детето живее само чрез инстинктите си.
   Следователно подсъзнанието е извън морала, чисто и просто не подозира за съществуването му. Не познава семейните, етичните, сексуалните условности. Подсъзнанието се стреми (както при животните и малките деца) да задоволи най-бързо органичните и физиологичните нужди, които са напълно егоистични. Тези нужди се наричат пориви.
   Следователно:
   а) подсъзнанието ("то") е главният резервоар, в който се вливат инстинктите;
   б) поривите са импулси, идващи от подсъзнанието, които изискват задоволяването на определена нужда.
Пример: мъж изпитва сексуално влечение към жена:
   а) "то" служи на сексуалния инстинкт;
   б)"поривът" ще бъде насочването на този инстинкт точно към въпросната жена."


 Източник: "  Фантастичните победи на модерната психология" -  Пиер Дако
   

Наркоанализата и серумът на истината. Употребявани лекарства.

"Това са предимно елиминиращи се барбитурати:пентотал, несдонал, евипан, нарконумал, секонал и др. Лекарството се поставя венозн до появата на признаци на заспиване.
   От гледна точка на психологията инжектирането е само подготовка. Тя "вдига бариерата" и позволява намесата на психолога. Прилаганият метод е силно повлиян от психоанализата. Наркоанализата в действителност е по-бързо средство за постигането на идеално състояние за психологическо въздействие:
   а) тя изважда на повърхността отдавна забравена информация ( спомени от детството, преживени шокове в детството, семейна среда, изтласквания и т.н.);
   б) позволява след това да бъдат групирани и хармонизирани тези вътрешни обстоятелства.


                                                              Недостатъци на метода

В случай, че вътрешният конфликт не е много дълбок, нито прекалено отдавнашен, наркоанализата постига забележителни резултати. Подобни случаи са наблюдавани по време на войната, когато с нейна помощ войници са извеждани от състояние на силен емоционален шок.
   Ако конфликтът е дълбок, ако става въпрос за дългогодишна невроза, препядствията може да се окажат трудно преодолими. Съществува опасност наркоанализата да повлияе върху симптомите, а не върху  дълбоките пластове(както при хипнотизма). Във всеки случай наркоанализата може да се окаже извънредно интересен помощен метод, позволяващ бързо да се открият дълбоките причини за дадено психическо заболяване.


                                                          Серумът на истината и полицията

Имаме ли право от морална гледна точка да прилагаме психоанализата върху престъпници? Можем ли да си послужим  с нея, за да открием " психологическите подбуди" на заподозрения?
Един много сериозен въпрос, който може да има сериозни последствия.
Става дума за нещо принципно, за свободата на мислене!
Ето защо мненията са коренно противоположни, а прилагането на наркоанализата в съдебната медицина е силно оспорвано.
   - По отношение на престъпника. Несъмнено познаването на дълбоките предпоставки(възпитание,семейна среда, унижения, подценяване, ощетяване) ни помага по-добре да разберем престъпното дейяние. Наркоанализата позволява да се осмислят психологическите отправни точки на местопрестъплението . Чрез нея ние можем да разкрием смътните подбуди, които ще останат неразгадаеми за разума. Наркоанализата  е в състояние да разясни на самия престъпник  това, което е извършил. Обяснението не означава непременно прошка. Но задълбоченото обяснение на едно престъпление често пъти ни поставя очи в очи с един психически болен човек. Тук на помощ идва пентоталът, който установява степента на наказателната отговорност. Да не забравяме, че между цялата отговорност и пълната безотговорност се нареждат степеннувано цяла гама полубезотговорности.
В тези случаи прилагането на психологическо изследване в дълбочина може частично да доведе до "превъзпитание" на субекта.
   - По отношение на полицията . "Не съществува ли опасност (пита проф. Пиеделиевр), отваряйки по-широко вратата - всички знаем, че е важна първата крачка, - да свикнем с употребата на пентонала? Френското правосъдие  трябва да остане миролюбиво; то трябва да се откаже от методите на насилие, които не са преодолени и досега , поне що се отнася до началната фаза на полицейските разследвания... Заподозреният се защитава както сметне за добре. Умът му е свободен. Никой не може да му заповядва. Начинът му на защита- това е той като лличност: умен или глупав, открит или потаен. Не е положил клетва и може да излъже. Съдиите го преценяват със съвестта си на свободни хора, с човешките си способности..."
   Следователно наркоанализата в случая се отъждествява с насилие върху съзнанието. Но и психоанализата е такова насилие, защото има за цел да открие дълбоките причини, тласнали субекта към престъпление!
 Отивайки още по-далеч, можем да заключим, че всеки акт на доверие  е своего рода насилие над съвестта, тоест всичко зависи от едно-единствено нещо: съгласието на лицето.
   - По отношение на полицейските методи. Подобно на хипнотизма, наркоанализата в някои случаи е могъщо средство за внушение. Ако се налага да се въздейства върху индивиди с психични отклонения, всичко е наред. Прилагането обаче на този метод в политиката може да накара нормални хора "спонтанно" да променят мнението си (небезизвестните "самопризнания"). Именно тук е опасността! В това, че модерната психология може да попадне в ръцете на политици, чиито хуманни чувства невинаги са извън подозрение! За съжаление, достатъчно добре познаваме  "престъпленията в името на убеждения", знаем също така и за ужасяващите " лагери за идеологическо превъзпитание"! Подобни посегателства върху свободата на мисълта пораждат ужас у всеки човек. Нарккоанализата може да способства за разпространението на подобна практика."


Източник: "Фантастичните победи на ммодерната психология"- Пиер Дако

Наркоанализата и серумът на истината

"Наркоанализата е своего рода" ин вино веритас" на нашето време. Това е психологическо изследване, осъществено под въздействието на наркоза.( Наркоза= приспиване с помощта на химически средства; докато хипноза = приспиване с помощта на естествени въздействия.)

   Очевидно глъбинната психология изисква да се стигне до подсъзнанието, да му се позволи да се изяви, за да бъде изучено и нагодено към съзнателния живот. Ролята на наркоанализата е да подготви това действие с помощта на химически препарати:

   а) за кратко време тя довежда пациента до състояние, близко до съня;

   б) запазва ненакърнена способността му да общува с външния свят.

   Този метод има и други имена: отреагирване; наркопсихоанализа; наркодиагноза; наркосинтез."

Източник:  "Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако 

Повтарящи се емоции

"И така, опасността се крие в хроничните емоции. Често пъти години наред някои хора потискат гнева, агресивността, враждебността, раздразнението, отчаянието си. Преживяват всичко, без да дават външен израз , както сме свикнали да казваме. Появява се емоцията?
Организмът реагира. По силата на придобития условен рефлекс обаче (възпитание, психическа нагласа, условности идр.) човекът дори не мигва. Той преглъща всичко. Това значи, че непрекъснато се пораждат смущенията, присъщи на емоциите, а набраните в организма отрови не могат да се разтоварят и да отзвучат...
   Вътрешните конфликти с тревогите, които пораждат, също така предизвикват дълбоки разстройства на симпатикуса. Нанесените поражения са толкова по-опасни, тъй като на всеки десет случая девет са неосъзнати! "

Източник: " Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако 

Обобщение

"Основните извратености, които разгледахме (хомосексуализъм при мъжете, хомосексуализъм при жените; мазохизъм, садизъм, фетишизъм, бестиалност и т.н. ), представляват само малка част от многобройните абнормни* състояния. Те може да съставляват основата на дадено поведение и да ръководят постъпките на даден индивид. Нормалната и хармонична сексуалност е рядко срещана в чистия си вид. Защо? Защото зависи от цялостното равновесие на личността и защото срамът, който изпитваме, когато става дума за пола, само благоприятства пораждането на подобни извратености.
   Сексуалността е най-деликатното човешко поведение. Тя изисква интелигентност, уравновесеност, вътрешна освободеност и щедрост. Един слабохарактерен човек може да извърши големи дела, но никога няма да успее да се отпусне и да се осъществи сексуално. Чувството за малоценност ражда понякога велики "ръководители", защото именно поради това чувство човек се стреми да се издигне. Но този "могъщ" човек си остава плачевен в половия си живот.
   Добре осъзнатата сексуалност е проста, защото произхожда от човек пречистен и отхвърлил вътрешните си проблеми. Тя трябва да бъде алтруизъм* и уважение. Да се освободиш от егоизма, означава вече много. При психологичните разстройства няма алтруизъм. Много жесток закон, но закон...Това ни показва, на първо място: истинска сексуалност(и любовта) изискват състояние на непрекъснато вътрешно равновесие. То се постига чрез освобождаване от комплексите, изтласкванията, страха. Не може никога да има истинска сексуалност, докато съществува вътрешен страх. Може да има търсене на сигурност, на закрила или обратното, агресивност, но не може да има любов. Невротизираният човек винаги остава извън уважението, защото е съсредоточен върху себе си.
   Сексуалният морал се свързва с чистотата и с добродетелта.  Един дълбоко чист човек не може да бъде засегнат от злото, защото вътрешната му чистота го прави недосегаем. Две чисти човешки същества, свързани с истинска любов, не могат да бъдат неприлични, каквото и да правят. Но истинската чистота изисква морални и психически качества.
   Да живееш в чистота, значи, да живееш в хармония, следователно в атмосфера на истина, което автоматично означава да живееш с повелите на морала. Но не морал, наложен от другите, не морал, породен от страх от наказание или желание за награда, а морал дълбок, породен от постигнатата цялост и вътрешна радост. Хармоничният човек не върши зло, защото душевното му състояние го прави неспособен на подобно нещо. Интуицията и инстинктът с в съгласие с разума. И този човек, подчинявайки се на дълбоко залегналите у него ритми, преоткрива великите истини на света..."
 
Алтруизъм*-принципът или практиката на загриженост за благополучието на някого другиго. Той е традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на "другия", към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии. Алтруизмът е антоним на егоизма.
Алтруизмът може да бъде породен от чувства на дълг, отговорност и лоялност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна.
Спорно е съществуването на "истинския" алтруизъм, някои мислят, че е измислица, други вярват. Психологическият егоизъм предполага, че актът на споделяне, помагане или жертване на нещо може да бъде описан като истински алтруистичен, тъй като този, който го е направил може да получи съществена награда под формата на лично удовлетворение. Законността на този аргумент зависи от това дали вътрешните награди се приемат за "печалба".

Източник: "Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако

Садизъм

" Садистът обича да причинява страдания на мазохиста, който пък обича да страда. За да може да се задоволява полово, садистът има нужда да причинява или да наблюдава страдание.
Той може да наложи това страдание на човешкото същество(от същия пол или от другия), на животно, на дете и т.н. Често пъти садизмът е съпътстван от хомосексуализъм или от бестиалност*. Някои видове садизъм са много сложни и могат да бъдат разгледани само отделно.
   Садизмът, както и мазохизмът, е физически и душевен. Той се изразява в удари, осакатявания, изгаряния, убождания и други мъчения, които могат дори да причинят смърт. Или морално в : обиди, унижения и пр. Понякога е достатъчно само да се симулира. Наблюдават се две основни форми на садизъм:
   1. Дребен садизъм. Задоволяването се постига чрез най-обикновено припомняне на сцени на жестокости или чрез симулиране на мъчения. Този случай е извънредно разпространен. Той е илюстриран в произведението на маркиз Дьо Сад, откъдето впрочем идва и наименованието му.
   Флагелацията* се числи също към дребния садизъм. Насладата идва от ударите с камшик, нанесени на партньора(ката).
   Убожданията влизат също така в тази категория. Садистите, практикуващи този вид садизъм, имат игли или малки шила, с които бодат жените, възползвайки се от блъсканици или стълпявания на много хора.
   2. Истински садизъм. За щастие, не толкова често срещан. Сексуалното задоволяване изисква действително извършване на много жестоки постъпки. Има случаи, в които тези жестокости стигат до убийство, което може да бъде последвано от разни други извратености:насичане на тялото на парчета, антропофагия* и пр.
Истинските садисти винаги страдат от някаква налудност. Знаем някои прочути имена като тези на Джак Изкормвача и Жил дьо Ре."

Бестиалност *- тоест извършване на полов акт с животни:крави, големи кучета и др. Среща се както при мъжа, така и при жената. Понякога е породена от психически смущения; болният изпада в животинско състояние случайно, без да се стреми съзнателно към него. Среща се също при хора на много ниско интелектуално ниво; при тях се явява като "заместител" на нормалния полов  акт. Съществува сред туземците в Африка, при селяни, които живеят изолирано, и т.н.
   Тази "извратеност"  се среща също така и при неуравновесени субекти, при стеснителните, при презадоволените сноби. Случва се бестиалността да е свързана  с различни налудни идеи или в съчетание с други полови отклонения като садизъм, мазохизъм и т.н.

АНТРОПОФА`ГИЯ ж. Книж. Чо­ве­ко­я­д­с­т­во, лю­до­е­д­с­т­во.


Източник:" Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако

Мазохизъм

"Наименованието  идва от името Захер Мазох, немски писател, който възхвалявал екзалтирано тази извратеност в книгите си. При полов контакт мазохистът може да получи удовлетворение  само чрез страдания, удари, мъчения, шибане с камшик и т.н. Или чрез " психически" мъчения: унижения, презрение, обиди, робско отношение и пр.
   Съществуват много степени при тази полова извратеност. Желаното страдание може да е физическо или морално; то може да е плод на въображението на мазохиста; в такъв случай той моли партньора си да симулира издевателства:
   Примери:
- Х. може да постигне полово задоволяване само ако си представя, че жена му е високомерна херцогиня, а той -  бичуван лакей... Тук имаме случай на въображаем мазохизъм и същевременно на "душевен" онанизъм в съпружеските отношения.
 - Y. стига до полово задоволяване само когато партньорката му държи камшик в ръка и го доминира, заставайки над него. Няма нужда да го бичува, достатъчен е само символът на бича, а останалото е въпрос на въображение.
 - Z. иска от партньора си мъж да го връзва и да го третира като "долен роб". Тук имаме хомосексуализъм с добавна на мазохизъм и т.н.
   Трябва да отбележим, че мазохизмът се среща както при мъжете, така и при жените. Мазохистът лесно си намира партньор садист, който да го задоволява."


Източник : " Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако

Хомосексуализъм при жените

" При жените хомосексуализмът се проявява в полови контакти с други жени(например взаимно мастурбиране.). Този хомосексуализъм се нарича още и лесбийство или сафизъм (тъй като този вид контакти са били разпространени сред жените от остров Лесбос, родината на поетесата Сафо...).
   И тук хомосексуализмът може да бъде биологичен. Касае се за жени-мъже, груги, едри, верилни, понякога дори с мустаци, които действат по мъжки и мислятпо мъжки.
   Но най-често се касае за психологическо явление.
При хомосексуалистката, станала такава поради психическа нагласа, се наблюдава омраза към мъжа, предизвикана от всевъзможни причини. Тя отказва да се подчини на "мъжките закони"... и търсидруга жена.
   Или психически се превръща в мъж; в такъв случай тя е активната страна и играе мъжката роля. Или остава пасивна и партньорката й представлява мъжът...но без да притежава омразните черти, присъщи на мъжете.
   Виждаме, че психическият хомосексуализъм е симптом за невроза; той представлява само една компенсация или още по-лошо, тъй като лесбийката е неспособна да обича другия пол...
   "Женските двойки" са изключително разпространени.Резултатът е  много страдания, мании и ужасна ревност."


Източник: "Фантастичните победи на модерната психология" -  Пиер Дако

Хомосексуализъм при мъжете

" Хомосексуалист е този, който предпочита полови контакти с представители на собствения си пол(млад мъж или момче). Това предпочитание може  да е пълно:мъжът е в състояние да контактува полово само с други мъже(или момчета). При това положение жената изобщо не съществува за него.
   Хомосексуализмът може да бъде относителен:в такъв случай има някаква склонност,  тласкаща го към другите мъже; той може и да се ожени, да има деца и на пръв поглед да води нормален полов живот. Но при всяко положение в поведението му винаги се проявява някаква хомосексуална наклонност.
Съществуват две основни форми на хомосексуализъм:
   1. Биологичен хомосексуализъм. Погледнат външно, мъжът притежава всички белези, характерни за пола му. Въпреки това физически той е по-близо до жената, отколкото до мъжа. Реагира като жена, мисли като жена, има подчeртано женски вкусове и т.н. Следователно този вид хомосексуализъм е нормален,ако разглеждаме физическите фактори, които го обуславят. Единствената възможност е евентуална хирургическа намеса, която би могла да даде на този човек пола, към който той действително принадлежи.
   2. Психологичен хомосексуализъм. Той е най-разпространен. Често пъти се състои в спиране на половото и психическото развитие. Коя е причината, способна да накара някой мъж да се насочи полово към друг мъж вместо към другия пол? Най-общо отговорът  може да бъде следният:хомосексуализмът е разстройство на цялата личност(като всяко друго полово смущение). Хомосексуализмът е само определена изява на липсата на психическо развитие. Най-често срещаните причини са: чувство за малоценност, омраза към жените(породена от някои обстоятелства или от възпитанието); всичко, което може да накара момчето  да се страхува от жените; всичко, което може да феминизира момчето(доминиране, авторитарност, потискане, чувство за малоценност и т.н.)
    Хомосексуализмът е форма на полова импотентност. За мнозинството от хомосексуалистите партньорът  мъж представлява жена... с предимството, че не е жена; тоест създание, което той смята, че ненавижда. Някои хомосексуалисти приемат аномалията си без външни страдания. А други, какъвто бе случаят  с Андре Жид, се превръщат в нейни защитници.
   Но много често хомосексуалистът е истински обсебен. Той страда от склонностите си, срещу които моралът и волята му са почти безсилни.
Съществуват книги, понякога сърцераздирателни, показващи, че някои хомосексуалисти изживяват вътрешни драми с неподозирана сила. А чувството, че са презирани и отхвърлени, само засилва терзанията им.
   Извън това съществуват и "случайни" хомосексуалисти.Подобни прояви се срещат често, когато дълго време са лишени от жени (казарма, изоравителни домове, затвор и т.н.). Този вид крие опасност: да се превърне в навик, особено ако субектът е млад и предразположен към невроза.
   И накрая, хомосексуализмът се проявява при сноби, които преследват "редки усещания", при епилептиците, при наркоманите и т.н.
   Истинският хомосексуализъм често води до сантиментални усложнения при партньорите:жестока ревност, често срещана и маниакална  в някои случаи, водеща до насилия, дори до убийства."


Източник:" Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако
  

Половият инстинкт

" Сексът е една от основните съставки на психоанализата. Но нека уточним веднага: не трябва да смесваме секса със способността за продължение на човешкия род. Половият инстинкт не бива да бъде отъждествяван с желанието за полов контакт: появява се на бял свят заедно с човека.
   Тази смела идея, изказана от Фройд, му струва няколко допълнителни остри сарказми. Изглеждаше ни смешно и шокиращо едногодишно дете да има полов инстинкт. Но на никой не му минаваше през ум, че още по-смешно и шокиращо бе да се вярва, че този инстинкт се появява внезапно през пубертета!
А и каква е причинатачо човекът да бъде поставян извън природните закони?
- На този етап вече знаем, че половият инстинкт се проявява в безброй постъпки, при които  действието му изобщо не е било подозирано. Някои действия на детето спрямо собственото му  тяло са сексуални прояви (не казвам генитални). Някои жестове на син по отношение на майка му ( на дъщеря по отношение на бащата) са израз на същия инстинкт.
   Това, разбира се, е логично:сексуалността е налице от момента, в който присъстват и двата пола. Това е природен закон, от който няма защо да се опасяваме , при условие че разглеждаме сексуалността като нещо здравословно, инстинктивно и освободено от моралните табута, които се сипят върху нея."


Източник: "Фантастичните победи на модерната психология" - Пиер Дако