Груба анатомия на мозъка. Преден дял / прозенцефалон /

"Предния дял е зоната на мозъка, намираща се към върха и предната част на мозъка.
Той се състои от мозъчна кора, базалните ганглии, лимбичната система, таламуса и хипоталамуса.
Мозъчната кора е най-външният пласт на мозъчните полукълба. Тя играе жизненоважна роля в мисленето и другите психични процеси и затова заслужава специална част. Тук ще следваме дискусията на основните структури и функции на мозъка. Базалните ганглии са сборове от  неврони, които са от критично значение за моторната функция.
Дифузията на базалните ганглии може да доведе до моторни дефицити: тремор, неволеви движения, промени в позата и мускулния тонус и забавеност на движенията.
Дефицитите се наблюдават при болестта на Паркинсон и болестта на Хънтингтън.
И двете заболявания включват тежки моторни симптоми."

Източник:  Направление -Когнитивна невронаука - Робърт Стърнбърг

Психиката е като айсберг, тя показва само една седма от обема си над водата. Зигмунд Фройд

"Когато идеите, спомените или импулсите са твърде смазващи или неуместни, за да може съзнанието да ги понесе, те биват изтласкани и складирани в несъзнаваното, заедно с нашите инстинктивни подтици, където са недостъпни за непосредственото съзнание.
Несъзнаваното безмълвно насочва мислите и поведението на индивида.
Разликата между нашето несъзнавано и съзнателните ни мисли създава психическо напрежение, което може да бъде освободено само, когато потиснатите спомени бъдат допуснати в съзнанието чрез психоанализа."

Източник: Книга за психологията

Няма съзидателност без топлина

" Всяко затваряне в себе си, всяко свиване на "кълбо" ми превтъщат в свят, лишен от топлина и следователно неспособен на обмен с другите светове.
Ще дам пример с два скачени съда, в които нивото на течността е едно и също. При подобно равновесие всяко движение е изключено. Необходимо е нещо да го наруши. Да си представим, че пуснем камъче в единия  съд. Тогава вълнението на течността ще може да се използва. А ако поставим в течността уред, свързан с динамомашина, ще се получи електрически ток, който на свой ред ще произведе топлина, работа, светлина.
Ще се положи началото на веригата на обмена, на работата и на "творчеството".
Същото се отнася за всеки от нас.
Психологията дава най-добрия пример за това как да извършим работата, необходима за нашето освобождаване.
Това освобождаване/чрез психоанализа или други начини/ минава през нарушаването на мнимото равновесие в човешката капка, както и на фалшивото успокоение, дължащо се на неврозата; то се състои във внасянето на смущения в нашия затворен свят / камъчето в скачените съдове / .
В резултат се включва динамомашината, в личността и в нейната афективност възниква "напрежение", съществото ни започва да извършва работа, да отделя топлина и най-главното - да съзидава с непознатата дотогава сила."

Психология и вътрешна свобода - Пиер Дако

За затворите в душите ни

" Всеки от нас може да попадне в някой от затворите, които носи в душата си.
Ние изграждаме и поддържаме тези затвори заради мнимата сигурност, която ни носи тя.
Неврозата е най-подходящият пример. Първият ни враг си остава чувството за малоценност и за вина-ядрото на всички "комплекси".
Слабостта, покорството, агресивното поведение и садизмът, разтварят вратите на множество затвори.
Така, без да си даваме сметка, се превръщаме в диктатори и палачи на самите себе си."

Източник: Психология и вътрешна свобода - Пиер Дако

Дъжд и любов

Събудих се рано, протегнах се, отворих очи и видях  капките дъжд да се стичат по прозореца...обожавам дъждовните дни...усмихнах се, първата ми мисъл беше за теб...липсваш ми...вчера, през нощта..днес...казах ти, че ще хлътна....станах , отидох до кухнята и си направих кафе.
Отново бях забравила кафемашината включена, толкова пък да обичам да я забравям.
Отворих шкафа и взех две чаши...направих си кафе и оставих другата чаша до машината...върнах се отново в леглото...пуснах си музика.
Бях заспала с две книги до мен, едната от Буковски, другата лилава...точно такава исках да бъда...просто жена...слаба, ранима, крехка, нежна...просто жена...обичаща многоточията...и капките дъжд по стъклото... и...
Спокойна съм, усещам лекота и подреденост в душата си...в мислите си, просто се чувствам в синхрон със себе си...случвало ли ти се е всичко около теб да е хаос, а ти да се чувстваш в пълен синхрон със себе си?
Говори ми се с теб, пише ми се с теб, смее ми се, целува ми се, люби ми се... с теб.
Имам нужда да ти подарявам себе си, да се грижа за душата ти, да целувам очите ти...имам нужда да те галя и сгушвам в теб.
Обожавам да усещам силата ти, грижата и закрилата ти, когато си до мен...благодаря ти, че с теб се усещам жена...благодаря ти, че те има...че те имам...
Целувам...

Мечтая...с теб...

Когато направим децата си в пъти по-добри от нас, тогава можем да бъдем спокойни, че сме си свършили добре работата.

/http://ivastoianova.blogspot.bg/

Въпреки всичко

Вървя по тротоара на градска улица,с ръце прибрани в джобовете .А вятъра флиртува с косите ми .....и лицето ми милва.......усещам топла есенна целувка по челото.Вдигам глава и се оглеждам,не мога да го видя...............само го усещам.....близо до мен ."Вселената си знае работата" ,казах аз и продължих да вървя.Бях доволна,усмихнах се -извадих ръцете от джобовете си,направих две крачки встрани и се завъртях около дървото с кестени,усмихната,волна и щастлива.Покрай мен мина старец с бели коси,погледна ме с възхищение в очите и продължи по пътя си-по неговия си път.Да-този старец беше разочарованието,самотата и гнева.Обърнах му гръб и продължих да вървя със същата усмивка на лицето.Срещу мен се задаваше слаба,изпита и бледа жена с черна рокля.....секунди преди да се разминем я погледнах право в очите,усетих,че беше смутена,сведе поглед и изчезна в далечината-това беше омразата и глупостта.
В дясно от мен имаше малка градинка с цветя и зелена трева с с няколко попадали есенни листа.....загледах се в една дама-глупаво облечена с няколко кученца,които подскачаха край нея......приближих се до тях,погледнах ги ,разгърнах връхната си дреха и оправих косата си....."кученцата" спряха да играят и се скриха зад зле облечената госпожа......това бяха клюките....обърнах им гръб и продължих да вървя ,неспирайки да се усмихвам.Не след дълго минах покрай една витрина на хубав магазин с много светлини...спрях,направих две крачки назад и се огледах в отражението от витрината..............и видях Любовта !

03.12.2012. (Диана Димитрова)

Любовта е...

За онова място в душите ни

Там...под душа...горещата вода се стичаше върху мен, отмиваше сълзите...редувах студена и гореща вода.
Покривах лицето с ръцете си и плачех, това ми помагаше да преработя всички емоции бушуващи в мен.
Загубих представа за времето там вътре...имах чувството, че ще ми трябва цяла вечност, за да си върна баланса.
Вдигнах  лицето си нагоре към душа...струите се удряха в него, но в миг спрях да ги усещам.
Пренесох съзнанието си на вселенско ниво, намирах се в Безтегловност на място, което адски много наподобяваше Вселената...не изпитвах страх...беше тихо, спокойно...минах през някакъв обръч или нещо като дупка и се издигнах нагоре...тогава видях Тази Вселена...необятна....тъмно синя с безброи светли точици.
Именно тя ми помогна да овладея емоциите си, дори не ми беше необходимо да си поемам въздух...сякаш спрях времето...върнах си баланса...хармонията в себе си...и всичко беше любов...
Наистина нямам представа колко време бях вътре, спрях водата и се покрих с хавлията, попих капките по мен и облякох любимата си синя тениска на бели черти...доста широка  и много любима.
Легнах си бързо...затворих очи и те усещах...до мен...в мен..не тялом, а духом.
Кажи ми, енергиите имат ли памет според теб?
Защото аз те познавам...
Познах те, усетих те веднага...
След това напрежението бе толкова силно, че не можех да се задържа дълго близо до теб...сякаш във времето се напасвахме...докато усетих, че не мога повече, че е време...
И ето...плаках щастливо...искам да ти подаря най-съкровеното от себе си, защото искам да си щастлив, искам да го виждам в очите ти...щастливи, топли и спокойни...просто Ти...и до болка истински...

Искам

Изпих мартинито, което беше останало в бутилката...и си поплаках.
Прибрах се, погрижих се за всичко вкъщи, изкъпах се с гореща вода и изпих мартинито...и под душа плаках.
За първи път през целия си живот плаках като малко дете, но  защото съм щастлива...то това било страшно...особено, когато не си очаквал това щастие да те връхлети с такава сила.
Не знаеш колко съм благодарна, че го имам и те усещам и...
В паника съм, прости ми...прости ми, че понякога реагирам сковано или студено...просто винаги си бил ...знаеш...тук няма да го кажа...разбираш ме в многоточието...само ти...адски много ме е страх...затова реагирам идиотски понякога.
Само знай, че когато съм в прегръдките ти съм най-щастлива, толкова спокойствие ми даваш...ценя всеки един момент, всеки един жест...всичко.
С такова желание искам да ти подарявам душата си, защото знаеш как да я галиш...
Помни го!

Източник: "Жени"- Буковски

Pavell & Venci Venc' feat. Mihaela Fileva - Lyubov (Official HD)

Малена

http://myonvideo.com/Malena-Malena-2000-online-17904/

Неангажиращо за Буковски

Буковски ми харесва повече от Чинаски.
Предполагам го е измислил след поредната чаша уиски в някоя хотелска стая.
Най-добрите му творения са в резултат на огромно количество алкохол.
И той е бил наясно с това.
Чета го, още съм в началото на романа "Жени", но вече добих ясна представа за неговия стил.
На места / доста често/ вулгарен, перверзно циничен с нестихващо желание да бъде брутално откровен с жените и за жените през неговия поглед.
Все още се чудя дали това е трик..неговия трик и стил на писане или просто е ествественото му състояние и начин на поведение като цяло.
Какъвто и да е отговора и в двата случая това го е възбуждало.
Писане, алкохол и жени до пренасищане.
Ако трябва да се впусна по надълбоко от психоаналитична гледна точка, усещам силното присъствие на майка му, оставила ярък отпечатък върху него...по-скоро наподобяващо жигосване.
Полъха на разврат в детсвото личи във всяка страница.
Въпроса е дали е успял да го преодолее и чрез творбите си го показва, надсмива или го е давил винаги с алкохол.
Извинявам се на всички, които имат мнение, коренно различно от моето...или...всъщност хич не се извинявам. За какво да го правя като въобще  не ми е важно колко ще ме укорите.
Донякъде успявам да го разбера ... провокирал е хората и се е забавлявал с това.
Успявал е да ги изкара  от зоната на моралния им "комфорт" и ги е пречупвал.
Пречупвал  е им скованото поведение и се е чувствал удовлетворен, когато е виждал благодарност в очите им за това.
Ще продължавам да го чета, защото именно такива хора са показател, че все още е останало нещо в чистата му форма, без маски и фалшив профил.

Диана