понеделник, 15 май 2017 г.

За осъзнаването - осъзнато


За да поемеш контрол над живота си е необходимо ясно да знаеш къде се намираш в пространството.
Хората често губят представа за реалността, подхлъзнати от различни причини.
Колко от Вас могат наистина да заявят:"Да! Аз зная кой съм, къде съм и какво искам."
С ясното съзнание, че не са създали своя илюзорна действителност, която  ги държи в капана на собственото им пребиваване тук.
Границата е изключително тънка и неусетно се прекрачва.
След това в душата ти се преплитат хиляди противоречиви чувства като страдание, болка, копнежи, любов, несигурност, гняв, обич...и така до безкрай!
Винаги ми е било интересно как определяме кое е добро за нас и кое- не , при положение, че ние самите не се познаваме.
Подведени от собствената си неосъзнатост, често се примиряваме, живеейки в  собствените си клетки, в които си повтаряме колко щастливи сме всъщност.
А истината е друга и за да я приемем трябва да сме готови  да ни боли, преди да започнем да живеем истински.

15,05,2017г
Диана Димитрова

сряда, 10 май 2017 г.

Нас


Вечерта беше ветровита и дъждовна, тичахме надолу по улицата, бързайки да се приберем у дома.
Бяхме съвсем наблизо, но валеше толкова силно, че целите бяхме съвсем мокри.
Беше ме хванал за ръката и ме стискаше силно, сякаш те беше страх да не ме изгубиш.
Най-накрая стигнахме пред вратата на асансьора, вратите се отвориха и ти ме дръпна вътре, хвана ме за врата и ме целуна...нежно...любовно...толкова обичам да потъвам в очите ти...
Отключи вратата на апартамента и вече си бяхме вкъщи, влязохме направо в банята, пусна душа и ме притисна до стената...горещата вода се изливаше върху нас, не спираше да ме целуваш...бяхме възбудени...искащи се до болка...влюбени...
Това бяха нашите моменти...дълбоки...интимни...съкровени...толкова желани...
Люби ме там, под душа...след това в леглото ни...изсмука цялата ми сексуалност и ме зареди с нова, още по-наситена...
Нощта беше пред нас...цялата...копнея за тези моменти и ми липсваш...и знай, че когато те гледам сериозно, тогава най-силно изпитвам...любов...обич...чувства...в сериозния поглед и мълчанието ми можеш да получиш отговори...хиляди отговори...
Усещаш ли как бързо може да стане много дълбоко...много, много дълбоко...
Спирам дотук, останалото ще запазя за себе си...и за теб...в онази стая, в която ще колекционираме спомени...любов...копнежи...
Ще колекционираме Нас...

10.05.2017г
Диана

неделя, 7 май 2017 г.

Тайната на искането, благодарността и даването

Има три тайни , момичето ми. Само три , а ще те направят щастлива.От мен да ги помниш,за мен да се сещаш,когато ме няма вече до тебе.
Тайната на ИСКАНЕТО, БЛАГОДАРНСТТА и ДАВАНЕТО.
Научи се да искаш от себе си. Само от себе си. Не искай от другите нищо,дъще. Нито любов,нито уважение,нито лоялност. Този ,който ще те обича- ще те обича сам, този,който ще ти даде уважение, ще е този, който те познава до душата ти,а този ,който ще ти бъде лоялен, ще е този,който държи на теб.
Бъди благодарна на всички тях, защото те са ти дали част от себе си, без да го поискаш от тях.Бъди благодарна и на онези, дето не успяха да те обичат истински,дето те предадоха, дето ти измениха. Благодари им. .на довиждане.
Давай любовта си без да я пестиш!
Без да я мериш и претегляш, без да я разменяш. Давай на всички искреност, давай надежда, давай усмивка. Колкото и да дадеш от това ,дъще ,няма да обеднееш- по-богата ще станеш. И по-чиста.
Всичко се търгува днес, дъще.Не се научиха хората, че даването е по-ценно от взимането. И по - топло.
А сега ,спи .

Източник: Интернет

Да помълча

Обух удобни дънки, маратонки и широка блуза, качих се в колата и отидох на едно място, което носи хармония и спокойствие.
По принцип през уикенда е пълно с хора, но сега нямаше никой.
Беседка в гориста местност и още няколко пейки около нея.
Обичам да идвам тук, особено когато няма никой.
Шума от реката и птиците толкова много ме успокояват.
Имах нужда да помисля, да остана насаме със себе си, знаеш, че мисля много.
Някои казват, че мълчанието и усамотението пречистват кармата.
Така презареждам.
Искам някой път да дойдеш с мен, ще помълчим заедно, прегърнати...
Така ще можеш да ме усетиш как се чувствам наистина.
Дъждовното време в момента придава още по-голямо очарование на това място.
Ти си като мен, ще видиш колко спокоен ще се чувстваш след това.
Целувам те и ми липсваш...
Искам да не го забравяш никога...

събота, 6 май 2017 г.

Кои са белезите на вътрешната хармония?



"Някои неща във вас са в хармония и в момента. Единственото, което би трябвало да ви тревожи, е защо избирате да не се обичате точно сега такива, каквито сте.
В мига, в който направите избора си да практикувате себеуважение, ще поемете пътя на съществуването, а не на действието.
Спомнете си, че при източния модел няма осъждане, нито пък сравняване.
Вие сте това, което сте в дадения момент.
Ако искате да се чувствате по-добре и по-хармонични, започнете да се отнасяте с любов към собствената си личност.
Винаги се питайте: "Какво чувствам спрямо себе си точно сега?"
И независимо от отговора се старайте да изпитвате любов. Ако сте изпълнени с омраза към себе си, припомнете си, че вие сте тези, които правите избора.
Това ще ви помогне да се разграничите от своето поведение. Много по-лесно и безболезнено е да мразим поведението си, отколкото себе си.
Ако ненавиждате постъпката си, помислете дали следващият път не можете да направите нещо по-различно. Внесете корекции и си простете. Освободете се.
След време ще откриете, че е далеч по-просто да изберете поведение, което да ви въздейства положително и укрепващо. Ще искате да се държите по начин, който ви дава усещане за вътрешна хармония, и ще ви е по-трудно да направите неща, от които изпитвате неудобство,
ще ви стане втора природа да избирате поведение, което ви харесва и усилва положителните ви чувства към вас самите.
Ще започнете да усещате, че се контролирате, че все повече се гордеете със себе си и се чувствате все по-добре, уравновесени и хармонични. Целият този процес се превръща в един утвърждаващ цикъл, изпълнен с любов. Вие практикувате да обичате себе си, практикувате поведение, продиктувано от обич, и установявате, че ви става все по-лесно да се отнасяте с любов към своята личност."

Из: Джобен психотерапевт - Сузана Макмахън

сряда, 3 май 2017 г.

Сън



Прибрах се, слънцето почти беше залязало, усмихвах се и в същото време бях тъжна, сякаш бях оставила душата си на друго място...улових се колко много ми липсваш...исках да се сгуша в теб, да потъна в прегръдките ти, да слушам ударите на сърцето ти, усещайки ме колко твоя съм.
Прекрасно е да можеш да говориш за чувствата си, това придава усещане за близост, топлина, свобода и уют...
Онова място, за което говорихме...ще се връщаме понякога там, оставяйки частица от себе си, нашата енергия, нашата любов...нашия уют...прилежно подредени спомени, кутия с ароматно кафе и безброй копнежи...ще сваляме маските пред прага и ще влизаме като себе си...голи и истински.
Искам да вярвам, искам да се отдавам и да създавам...аз ...ти....ние...
Безброй самотни вечери потъвах в своите мисли...понякога пиех вино, пушех трева или просто гасях осветлението и отпушвах емоциите си...на сутринта слагах маската на силна жена и излизах с нея пред света...
И така, да се върнем на онова място в съня си, където Неделите прекарвахме там, потънали  в безгрижие...наслаждавайки се един на друг...пиейки сутрешното кафе, любейки се...след това гледайки дълбоки филми...моите винаги са тежки, дълбоки, емоционални.
Но от тях можеш да разбереш много за мен, за моето мислене, за отношението ми към света, към любовта...към себе си.../Малена; Широко затворени очи още няколко/....ще ги гледаме...
привечер ще се разхождаме голи, ще пием коктейли и ще пушим трева като луди, ще редуваме любене, нежност и страстен секс, див, необуздан...пронизвайки душата ми и виждайки еротиката и любовта в очите ми.
Да, в сънищата ни беше така...време е да направим реалността още по-хубаво място, където ще  си наливаме обич...до следващия път...

Всяка прилика с действителни лица и събития  е случайна.

03.05.2017г
Dianne

понеделник, 1 май 2017 г.

Близо до теб

Надежда...копнеж...любов...многоточия...хиляди многоточия, сякаш в тях побираш цялата Вселена.


Страха у хората е по-силно от всяко друго тяхно чувство, опират се на него като на бетонен стълб и потъват в сянката му.
Коя ще е причината да останеш...коя да си тръгнеш...цената, която трябва да платим, за да се освободим от вътрешните си окови, затвора, който някой е изградил за нас от "любов" е жестока, но толкова да си струва да я платим...
Ресурса, с който можем да го сторим е в самите нас...имаме в изобилие в него, а го пазим за след нас...отива като чиста енергия във Вселената, без да сме я употребили правилно.
Защо ни е била тогава тя...каква полза е имало от нея...тя е като потенциала, ако не го развиваш, няма полза от това, че си го притежавал.
Израстването, промяната, трансформациите са болезнени...болката е равна на тази от разрезите  с ножче за бръснене по средата на очите, за да могат да се отворят и да прогледнеш.
Но отминава толкова бързо, колкото и неприятното чувство, което усети, докато четеше този ред.
След това чувстваш лекота, чистота, хармония, като след прераждане.
Затвори очи за миг и погледни в себе си...какво виждаш там и харесва ли ти то...ако тъгата, самотата и чувството, че си толкова неразбран е повече от хармонията, спокойствието и топлината, знай, че съм тук...за да излекувам това...
Ще разбия оковите, ще изчистя прецизно раните и ще ги излекувам...с любов...

01.05.2017г
Диана

неделя, 30 април 2017 г.

С теб

https://m.dama.bg/article/pravi-mi-se-ljubov-s-teb/15834/?utm_content=buffer01a57&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer

Бадемовидно ядро / corpus amygdaloideum /


"Бадемовидното ядро играе важна роля за емоциите, особено гнева и агресията.
Септумът е включен в гнева и страха.
Стимулирането на бадемовидното ядро обикновено води до изпитване на страх.
Това може да се види по различни начини: например чрез сърцебиене, ужасни халюцинации или плашещи ярки спомени.
Увреждане / лезии / или отстраняване на бадемовидното ядро  може да водят до дезадаптивна липса на страх. В случая на лезии на животински мозък животното се приближава към потенциално опасни обекти без никакво колебание или страх.
Бадемовидното ядро освен това има подпомагащ ефект върху възприятието на емоционални стимули.
При хората лезиите в него елиминират това засилване.
Освен това хора с аутизъм демонстрират ограничено активиране  на бадемовидното ядро.
Възникваща в резултат на това теория приема, че разстройството включва дисфункция на бадемовидното ядро.
Два други ефекта на лезии на бадемовидното ядро може да са зрителна агнозия / неспособност да се разпознават обектите /  и хиперсексуалност."

Източник : Направление - Когнитивна невронаука - Робърт срърнбърг

Лимбична система


"Лимбичната система е важна за емоциите, мотивацията, паметта и ученето.
Животни като риби и влечуги, които имат относително неразвита лимбична система, реагират на средата почти изключително чрез инстинкти.
Бозайниците и особено хората имат относително по-развита лимбична система.
Тя като чели ни позволява да потискаме инстинктивните реакции, който случайно предизвиква болка / например импулса да ударим няколко, който случайно предизвика болка/.
Лимбичната ни система ни прави по-способни да адаптираме гъвкаво поведението си в отговор на променящата се среда. Тя е изградена от три централни взаимосвързани мозъчни структури: бадемовидно ядро, септума и хипокампуса."

Източник: Направление -Когнитивна невронаука - Робърт Стърнбърг

Груба анатомия на мозъка. Преден дял / прозенцефалон /


"Предния дял е зоната на мозъка, намираща се към върха и предната част на мозъка.
Той се състои от мозъчна кора, базалните ганглии, лимбичната система, таламуса и хипоталамуса.
Мозъчната кора е най-външният пласт на мозъчните полукълба. Тя играе жизненоважна роля в мисленето и другите психични процеси и затова заслужава специална част. Тук ще следваме дискусията на основните структури и функции на мозъка. Базалните ганглии са сборове от  неврони, които са от критично значение за моторната функция.
Дифузията на базалните ганглии може да доведе до моторни дефицити: тремор, неволеви движения, промени в позата и мускулния тонус и забавеност на движенията.
Дефицитите се наблюдават при болестта на Паркинсон и болестта на Хънтингтън.
И двете заболявания включват тежки моторни симптоми."

Източник:  Направление -Когнитивна невронаука - Робърт Стърнбърг

Психиката е като айсберг, тя показва само една седма от обема си над водата. Зигмунд Фройд



"Когато идеите, спомените или импулсите са твърде смазващи или неуместни, за да може съзнанието да ги понесе, те биват изтласкани и складирани в несъзнаваното, заедно с нашите инстинктивни подтици, където са недостъпни за непосредственото съзнание.
Несъзнаваното безмълвно насочва мислите и поведението на индивида.
Разликата между нашето несъзнавано и съзнателните ни мисли създава психическо напрежение, което може да бъде освободено само, когато потиснатите спомени бъдат допуснати в съзнанието чрез психоанализа."

Източник: Книга за психологията

Няма съзидателност без топлина


" Всяко затваряне в себе си, всяко свиване на "кълбо" ми превтъщат в свят, лишен от топлина и следователно неспособен на обмен с другите светове.
Ще дам пример с два скачени съда, в които нивото на течността е едно и също. При подобно равновесие всяко движение е изключено. Необходимо е нещо да го наруши. Да си представим, че пуснем камъче в единия  съд. Тогава вълнението на течността ще може да се използва. А ако поставим в течността уред, свързан с динамомашина, ще се получи електрически ток, който на свой ред ще произведе топлина, работа, светлина.
Ще се положи началото на веригата на обмена, на работата и на "творчеството".
Същото се отнася за всеки от нас.
Психологията дава най-добрия пример за това как да извършим работата, необходима за нашето освобождаване.
Това освобождаване/чрез психоанализа или други начини/ минава през нарушаването на мнимото равновесие в човешката капка, както и на фалшивото успокоение, дължащо се на неврозата; то се състои във внасянето на смущения в нашия затворен свят / камъчето в скачените съдове / .
В резултат се включва динамомашината, в личността и в нейната афективност възниква "напрежение", съществото ни започва да извършва работа, да отделя топлина и най-главното - да съзидава с непознатата дотогава сила."

Психология и вътрешна свобода - Пиер Дако

За затворите в душите ни


" Всеки от нас може да попадне в някой от затворите, които носи в душата си.
Ние изграждаме и поддържаме тези затвори заради мнимата сигурност, която ни носи тя.
Неврозата е най-подходящият пример. Първият ни враг си остава чувството за малоценност и за вина-ядрото на всички "комплекси".
Слабостта, покорството, агресивното поведение и садизмът, разтварят вратите на множество затвори.
Така, без да си даваме сметка, се превръщаме в диктатори и палачи на самите себе си."

Източник: Психология и вътрешна свобода - Пиер Дако

Дъжд и любов



Събудих се рано, протегнах се, отворих очи и видях  капките дъжд да се стичат по прозореца...обожавам дъждовните дни...усмихнах се, първата ми мисъл беше за теб...липсваш ми...вчера, през нощта..днес...казах ти, че ще хлътна....станах , отидох до кухнята и си направих кафе.
Отново бях забравила кафемашината включена, толкова пък да обичам да я забравям.
Отворих шкафа и взех две чаши...направих си кафе и оставих другата чаша до машината...върнах се отново в леглото...пуснах си музика.
Бях заспала с две книги до мен, едната от Буковски, другата лилава...точно такава исках да бъда...просто жена...слаба, ранима, крехка, нежна...просто жена...обичаща многоточията...и капките дъжд по стъклото... и...
Спокойна съм, усещам лекота и подреденост в душата си...в мислите си, просто се чувствам в синхрон със себе си...случвало ли ти се е всичко около теб да е хаос, а ти да се чувстваш в пълен синхрон със себе си?
Говори ми се с теб, пише ми се с теб, смее ми се, целува ми се, люби ми се... с теб.
Имам нужда да ти подарявам себе си, да се грижа за душата ти, да целувам очите ти...имам нужда да те галя и сгушвам в теб.
Обожавам да усещам силата ти, грижата и закрилата ти, когато си до мен...благодаря ти, че с теб се усещам жена...благодаря ти, че те има...че те имам...
Целувам...