неделя, 21 май 2017 г.
Неутралност
"Едно от качествата, които дефинират отношението на аналитика в лечението.
Аналитикът трябва да бъде неутрален към религиозни, морални и социални ценности, т.е. да не насочва лечението според някакъв идеал и да се въздържа от каквито и да било съвети; трябва да бъде неутрален по отношение на проявите на преноса, което обикновено се изразява чрез формулировката "да не влизаш в играта на пациента"; неутрален към думите на анализирания, т.е. да не се надценява a priori, съгласно предварителни теории, даден фрагмент или даден тип симптом."
Речник на психоанализата
Остатъци от деня
" В психоаналитичната теория на съня:елементи на будното състояние от предишния ден, срещащи се в разказа за съня и в свободните асоциации на сънуващия.
Те имат повече или пи-малко далечна връзка с несъзнаваното желание, осъществяващо се в съня.
Срещат се всякакви междинни варианти между два крайни случая: този, в който наличието на такъв остатък от деня изглежда-поне при повърхностен анализ- мотивирано от грижи или от желания, появили се в будния живот; и случая, в който привидно незначителни дневни елементи биват избрани поради асоциативната им връзка с желанието в съня. "
Речник на психоанализата
събота, 20 май 2017 г.
За смисъла
Смисъла на човешкото съществуване.
Да създадеш поколение, да го възпиташ правилно и в същото време да успееш да израстнеш духовно, интелектуално, балансирайки между твоята уникалност, която те откроява от масата заблудени хора и в същото време се налага да приявиш комформизъм, за да те приемат в обществото или групата.
Изключително труден баланс, непосилен за повечето хора.
Провалят се някъде по пътя, в повечето случай още в началото, защото именно то е най-трудната част.
И така, този кръговрат те помита с такава сила, че губиш представа за реалност, за време и накрая те изплюва, оставил след себе си само жалка купчинка разбита на парчета душа.
Дори си уморен да си зададеш въпроса къде си сбъркал.
Надяваш се времето да оправи нещата.
Да, ама не! Времето не оправя нищо, само калява счупените ти парчета така, че дори и да се намери сплавта, която ще ги залепи, ще е необходимо доста време, за да се изпилят парчетата до първоначалният им вид и готови за спояване.
Иронията на живота е в това, че той е твърде кратък за подобни интервенции.
Единствено може да предотвратите това, ако още в началото не си позволите лукса да чакате. Жонглирайте с парчетата, така няма да се калят, а и ще създадете наистина нещо красиво...като вашия собствен, уникален живот...ВАШИЯ...с вашите правила.
20.05.2017
Д.Д.
четвъртък, 18 май 2017 г.
сряда, 17 май 2017 г.
Преди заспиване
Понякога усещал ли се, че губиш контрол над живота си! Падал ли си духом и как си се изправял?
Може да се чувстваш адски слаб, независимо през какво си преминал в миналото си.
На какво се дължи това?
Каленият ти характер няма власт над сегашния момент. Не е ли ирония това?
В такива моменти ти се иска да захвърлиш всичко и да избягаш накрая на света, там, където никой не те познава...и да започнеш отначало.
Отначало, но отново неподготвен за бъдещите трудности.
И се спираш, защото разбираш, че това е адски кръг от който няма измъкване, където и да отидеш...и просто се примиряваш...стискаш клепачите си по-силно и чакаш да мине нощта, до следващата сутрин, в която отваряйки очите си денят ви засипва с нови предизвикателства.
Много трудно се заспива буден и много трудно се остава жив, когато смъртта е нахлула е душата ти. Или обратното- да те очакват да умреш, когато отвътре си най-жив.
И в един момент осъзнаваш, че всичко е маска, докато не се появи някой, който да те хване за ръката, прекрачвайки прага, позволявайки ти да бъдеш себе си, с гола душа и истинска същност.
И както Хемингуей е казал: "Много е лесно да пишеш. Сядаш пред пишещата машина и започваш да кървиш".
Сега обличам любимата си тениска и заспивам спокойно... и знаеш ли защо?
Защото мога да си го позволя не само пред пишещата машина, мога да кървя и пред теб...
Д.Д.
понеделник, 15 май 2017 г.
За осъзнаването - осъзнато
За да поемеш контрол над живота си е необходимо ясно да знаеш къде се намираш в пространството.
Хората често губят представа за реалността, подхлъзнати от различни причини.
Колко от Вас могат наистина да заявят:"Да! Аз зная кой съм, къде съм и какво искам."
С ясното съзнание, че не са създали своя илюзорна действителност, която ги държи в капана на собственото им пребиваване тук.
Границата е изключително тънка и неусетно се прекрачва.
След това в душата ти се преплитат хиляди противоречиви чувства като страдание, болка, копнежи, любов, несигурност, гняв, обич...и така до безкрай!
Винаги ми е било интересно как определяме кое е добро за нас и кое- не , при положение, че ние самите не се познаваме.
Подведени от собствената си неосъзнатост, често се примиряваме, живеейки в собствените си клетки, в които си повтаряме колко щастливи сме всъщност.
А истината е друга и за да я приемем трябва да сме готови да ни боли, преди да започнем да живеем истински.
15,05,2017г
Диана Димитрова
сряда, 10 май 2017 г.
Нас
Вечерта беше ветровита и дъждовна, тичахме надолу по улицата, бързайки да се приберем у дома.
Бяхме съвсем наблизо, но валеше толкова силно, че целите бяхме съвсем мокри.
Беше ме хванал за ръката и ме стискаше силно, сякаш те беше страх да не ме изгубиш.
Най-накрая стигнахме пред вратата на асансьора, вратите се отвориха и ти ме дръпна вътре, хвана ме за врата и ме целуна...нежно...любовно...толкова обичам да потъвам в очите ти...
Отключи вратата на апартамента и вече си бяхме вкъщи, влязохме направо в банята, пусна душа и ме притисна до стената...горещата вода се изливаше върху нас, не спираше да ме целуваш...бяхме възбудени...искащи се до болка...влюбени...
Това бяха нашите моменти...дълбоки...интимни...съкровени...толкова желани...
Люби ме там, под душа...след това в леглото ни...изсмука цялата ми сексуалност и ме зареди с нова, още по-наситена...
Нощта беше пред нас...цялата...копнея за тези моменти и ми липсваш...и знай, че когато те гледам сериозно, тогава най-силно изпитвам...любов...обич...чувства...в сериозния поглед и мълчанието ми можеш да получиш отговори...хиляди отговори...
Усещаш ли как бързо може да стане много дълбоко...много, много дълбоко...
Спирам дотук, останалото ще запазя за себе си...и за теб...в онази стая, в която ще колекционираме спомени...любов...копнежи...
Ще колекционираме Нас...
10.05.2017г
Диана
неделя, 7 май 2017 г.
Тайната на искането, благодарността и даването
Има три тайни , момичето ми. Само три , а ще те направят щастлива.От мен да ги помниш,за мен да се сещаш,когато ме няма вече до тебе.
Тайната на ИСКАНЕТО, БЛАГОДАРНСТТА и ДАВАНЕТО.
Научи се да искаш от себе си. Само от себе си. Не искай от другите нищо,дъще. Нито любов,нито уважение,нито лоялност. Този ,който ще те обича- ще те обича сам, този,който ще ти даде уважение, ще е този, който те познава до душата ти,а този ,който ще ти бъде лоялен, ще е този,който държи на теб.
Бъди благодарна на всички тях, защото те са ти дали част от себе си, без да го поискаш от тях.Бъди благодарна и на онези, дето не успяха да те обичат истински,дето те предадоха, дето ти измениха. Благодари им. .на довиждане.
Давай любовта си без да я пестиш!
Без да я мериш и претегляш, без да я разменяш. Давай на всички искреност, давай надежда, давай усмивка. Колкото и да дадеш от това ,дъще ,няма да обеднееш- по-богата ще станеш. И по-чиста.
Всичко се търгува днес, дъще.Не се научиха хората, че даването е по-ценно от взимането. И по - топло.
А сега ,спи .
Източник: Интернет
Да помълча
Обух удобни дънки, маратонки и широка блуза, качих се в колата и отидох на едно място, което носи хармония и спокойствие.
По принцип през уикенда е пълно с хора, но сега нямаше никой.
Беседка в гориста местност и още няколко пейки около нея.
Обичам да идвам тук, особено когато няма никой.
Шума от реката и птиците толкова много ме успокояват.
Имах нужда да помисля, да остана насаме със себе си, знаеш, че мисля много.
Някои казват, че мълчанието и усамотението пречистват кармата.
Така презареждам.
Искам някой път да дойдеш с мен, ще помълчим заедно, прегърнати...
Така ще можеш да ме усетиш как се чувствам наистина.
Дъждовното време в момента придава още по-голямо очарование на това място.
Ти си като мен, ще видиш колко спокоен ще се чувстваш след това.
Целувам те и ми липсваш...
Искам да не го забравяш никога...
събота, 6 май 2017 г.
Кои са белезите на вътрешната хармония?
"Някои неща във вас са в хармония и в момента. Единственото, което би трябвало да ви тревожи, е защо избирате да не се обичате точно сега такива, каквито сте.
В мига, в който направите избора си да практикувате себеуважение, ще поемете пътя на съществуването, а не на действието.
Спомнете си, че при източния модел няма осъждане, нито пък сравняване.
Вие сте това, което сте в дадения момент.
Ако искате да се чувствате по-добре и по-хармонични, започнете да се отнасяте с любов към собствената си личност.
Винаги се питайте: "Какво чувствам спрямо себе си точно сега?"
И независимо от отговора се старайте да изпитвате любов. Ако сте изпълнени с омраза към себе си, припомнете си, че вие сте тези, които правите избора.
Това ще ви помогне да се разграничите от своето поведение. Много по-лесно и безболезнено е да мразим поведението си, отколкото себе си.
Ако ненавиждате постъпката си, помислете дали следващият път не можете да направите нещо по-различно. Внесете корекции и си простете. Освободете се.
След време ще откриете, че е далеч по-просто да изберете поведение, което да ви въздейства положително и укрепващо. Ще искате да се държите по начин, който ви дава усещане за вътрешна хармония, и ще ви е по-трудно да направите неща, от които изпитвате неудобство,
ще ви стане втора природа да избирате поведение, което ви харесва и усилва положителните ви чувства към вас самите.
Ще започнете да усещате, че се контролирате, че все повече се гордеете със себе си и се чувствате все по-добре, уравновесени и хармонични. Целият този процес се превръща в един утвърждаващ цикъл, изпълнен с любов. Вие практикувате да обичате себе си, практикувате поведение, продиктувано от обич, и установявате, че ви става все по-лесно да се отнасяте с любов към своята личност."
Из: Джобен психотерапевт - Сузана Макмахън
сряда, 3 май 2017 г.
Сън
Прибрах се, слънцето почти беше залязало, усмихвах се и в същото време бях тъжна, сякаш бях оставила душата си на друго място...улових се колко много ми липсваш...исках да се сгуша в теб, да потъна в прегръдките ти, да слушам ударите на сърцето ти, усещайки ме колко твоя съм.
Прекрасно е да можеш да говориш за чувствата си, това придава усещане за близост, топлина, свобода и уют...
Онова място, за което говорихме...ще се връщаме понякога там, оставяйки частица от себе си, нашата енергия, нашата любов...нашия уют...прилежно подредени спомени, кутия с ароматно кафе и безброй копнежи...ще сваляме маските пред прага и ще влизаме като себе си...голи и истински.
Искам да вярвам, искам да се отдавам и да създавам...аз ...ти....ние...
Безброй самотни вечери потъвах в своите мисли...понякога пиех вино, пушех трева или просто гасях осветлението и отпушвах емоциите си...на сутринта слагах маската на силна жена и излизах с нея пред света...
И така, да се върнем на онова място в съня си, където Неделите прекарвахме там, потънали в безгрижие...наслаждавайки се един на друг...пиейки сутрешното кафе, любейки се...след това гледайки дълбоки филми...моите винаги са тежки, дълбоки, емоционални.
Но от тях можеш да разбереш много за мен, за моето мислене, за отношението ми към света, към любовта...към себе си.../Малена; Широко затворени очи още няколко/....ще ги гледаме...
привечер ще се разхождаме голи, ще пием коктейли и ще пушим трева като луди, ще редуваме любене, нежност и страстен секс, див, необуздан...пронизвайки душата ми и виждайки еротиката и любовта в очите ми.
Да, в сънищата ни беше така...време е да направим реалността още по-хубаво място, където ще си наливаме обич...до следващия път...
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
03.05.2017г
Dianne
Абонамент за:
Публикации (Atom)