неделя, 4 юни 2017 г.
В дълбоките води
Седя и си правя равносметки, пия първото си кафе за деня...ще си направя още едно, за да отмине главоболието от мартинитата от миналата вечер.
Вече навлязох надълбоко и зная, че няма връщане назад...усещам силата на дълбоката вода.
Искам да ти давам, подарявам...да се наслаждавам на времето ни заедно и да не мисля...
Прибрах се в пет сутринта с усещането, че ме чакаш в леглото...пиша тези неща тук, защото няма кога да ти ги кажа.
Знай, че мога да излекувам всичките страхове в теб...довери ми се...споделяй ми...мога да те направя свободен...истински свободен.
Ако успееш да вникнеш в смисъла на думите ми, ще разбереш наистина какво си за мен...
Изключителна рядкост са хората, които желаят свобода за другия, защото тя дава криле и носи несигурност.
А аз искам това за теб, дори и някога далеч, аз искам да видя вътрешната ти свобода. Това ще ми донесе удовлетворение и съм готова да платя тази цена, защото ти го заслужаваш.
Искам да те видя лек отвътре.
Очите ти...не знаеш колко много говорят...на мен...изразителни и топли.
събота, 3 юни 2017 г.
сряда, 31 май 2017 г.
Между редовете
Уча се...как се контролира нещо подобно като усещане, чувство...липсваш ми, но онова хубавото липсваш...днес си зададох въпроса как може така да ми топлиш душата...случвало ли ти се е ей така просто, гледайки човек така да те топли, да ти е едно уютно, едно хубаво...
Няма да покажа емоция извън вкъщи, но там ще си щастливейкам на воля...
Отново пиша хаотично и знам, че ще го разбереш...зад сериозното ми изражение знай, че ми е топло...
И знаеш ли...вярвам, силно вярвам, че Вселената ще ни подари още време за всичко...
Избрах те, защото си силен, със силна енергия ...достоен си за мен ...и аз за теб...носим във себе си две завършени Вселени на които ще им трябва малко време да се напаснат.
Гледам те, наслаждавам ти се...колко си прекрасен...стойката ти, излъчването ти...имаш присъствие определено...
Ще заставам тихо до теб и ще знаеш, че всичко ще бъде наред...
В това се крие истинската интимност...
Чети между редовете,защото освен да бъда дълбока друго не умея...
31.05.2017г
Dianne
вторник, 30 май 2017 г.
За самите себе си
След години, седейки на ратановия стол в градината си, обръщайки се назад ще видя един достойно живян живот.
Въпреки всичко успях да съхраня себе си, оценявах жестове, моменти, хора.
Запазих самоуважението, честта и способността си да обичам истински, чисто, безусловно.
Превърнах болката в свой съюзник, не изневерих на себе си и моя свят.
Правех грешки и се учех от тях, падах, ставах, търсих се, лутах се във времето и ситуациите, изгубвах се, но запазих душата си чиста.
Изградих философия, която преподавам и на децата си.
Показвам им кои са най-важните моменти в човешкия живот, усещат закрилата и силата ми, но ги оставям и сами да се изправят лице в лице с живота. Подготвям ги ... за тях самите...времето ще покаже колко добре съм се справила.
Изживейте живота си без страх...направете го за себе си...за децата си...подарете им криле и ги научете да ги използват...
30.05.2017г
Диана
неделя, 28 май 2017 г.
Генитален етап
" След периода на психосексуален покой, наречен латентен, пубертетът носи със себе си появата отново на фалически стремежи и по-реалистичните способности за тяхното изразяване.
Мастурбацията става източник на еротично удоволствие и изглежда толкова универсална и неотложна, че Фройд нарича този юношески импулс онанизъм по необходимост.
Въоръжен с пълния набор от гениталите на възрастния и със сексуалните импулси, растящия юноша измества своята привързаност от родителите към връстниците първо от същия пол/кратка хомосексуална фаза непосредствено след пубертета/, а после към другия пол.
В напълно интегрирания възрастен психосексуалните импулси си намират израз в дейсността с партньора от другия пол на приблизително същата възраст.
Още по-важен е фактът, че тези импулси вече не са чисто нарцистични/каквито са в предгениталните етапи/.
Психосексуалните импулси сега се разширяват и генерализират към алтруизъм, приятелство, споделяне и любов с по-зряло качество."
Източник: Енциклопедия Психология
Психодрама
Психодрамата е метод на психотерапия, създаден от Якоб Морено. В този подход се използват техники от драмата, чрез които клиентът изиграва минали, сегашни или очаквани житейски ситуации и роли, опитвайки се да ги разбере по-пълно и да постигне катарзис. Изиграват се роли или се преиграват значими събития, за да се помогне на хората да разпознават и изживяват скрити чувства, потискани до този момент, да съумеят да ги изразяват пълно и свободно и да се насърчи изпробването на ново и по-ефективно поведение.
Морено твърдо вярва, че изиграването на проблемите има по-голяма терапевтична стойност, отколкото ако просто се говори за тях. Неговите техники насърчават действието, междуличностното взаимодействие и срещите, изразяването на чувства в настоящия момент и проверката на реалността. Срещата се извършва в контекста на "тук и сега", независимо дали изиграването се отнася до минало или до очаквано събитие.
Според Морено спонтанността и творчеството са основни характеристики на здравата и жизнена личност.
Ключът към успешната психодрама е чувствителността и техническата компетентност на водещия. Психодрамата може да бъде мощна форма на терапевтична намеса, която може да доведе до освобождаване на задушени чувства и по-дълбоко себеразбиране, а по този начин до конструктивни промени в поведението, но може да има сериозни отрицателни последствия за участниците."
Източник: Енциклопедия Психология
За равносметките накратко
Когато нощта настъпи правиш равносметка на живота си.
Теглейки чертата осъзнаваш къде си дал повече, къде по-малко и ако резултата не ти хареса го коригираш.
Само, че понякога някои неща не търпят корекции и ти се налага да използваш своето умение за приспособяване към ситуацията.
Тогава разбираш силата на грешката си, на пропуска си и на лекотата с която си позволил това да се случи.
И продължаваш, знаейки, че трябва да шиеш рани.
Неизбежно минаваш през болката, ако искаш да стигнеш докрая, да завършиш шева и да оставиш времето да си свърши работата.
Както казах и преди, то обаче не лекува, само спира кръвта и съединява тъканта, но белезите остават, за да напомнят за себе си, за миналото ни, за всичко, което искаме да заличим.
И ето тук ни е грешката. В стремежа си да заличим миналото, ние оставаме фокусирани върху него, вместо да вдигнем поглед и продължим с отворени очи...напред...там, където чака собсвтеното ни Аз...
28.05.2017
Диана
събота, 27 май 2017 г.
петък, 26 май 2017 г.
Интимността на дъждовното време
Валеше...беше тъмно...написа ми, че идваш след минута.
Бях навън и те чаках на тротоара, близо до университета...
Фаровете ме осветиха...познах те, спря и ми отвори вратата...сгънах бързо червения чадър и се качих...усмихваше ми се...бях с високи черни токчета, мрежести чорапи и черен шлифер, под който бях само по черно, дантелено бельо...целуна ме и потеглихме.
Чакаше ни час път...наслаждавах ти се...ти на мен също...стискаше ръката ми и ми говореше някакви неща.
Не след дълго вече бяхме извън града, шофираше бавно, защото искаше да се насладиш на всеки миг...
Докато обсъждахме моментите от деня леко плъзнах ръка и разкопчах колана и копчетата на дънките ти...пръстите ми бяха студени, а погледа ми влажен...бях възбудена, но знаеше, че не можеш да спреш.
Увеличи скоростта...а аз не спирах...нито да те гледам, нито да...
Наслаждавах ти се...исках те...предизвиквах те...обожавам да те предизвиквам...знаех, че ще си го получа в големи дози...
Държах те в онова състояние ...на предела...границата между контрола и кулминацията.
Наближихме хижата, намери място за паркиране и изгаси двигателя.
Не спираше да вали, затичахме се към входа и влязохме бързо вътре...уникална, малка, бутикова, уютна хижа...приглушената светлина и топлата атмосфера придаваха чувство на еротика и интимност...аромата на канела и ванилия отваряше сетивата ни.
Качихме се на третия етаж, отключи стаята и влязохме вътре...спокойно и красиво...прегърна ме и ме погледна...обичам да се вдигам на пръсти, за да те прегръщам...
Отвърза ми колана и шлифера падна на земята, бутна ме на леглото и легна върху мен, усещах ти тежестта, силата, закрилата, любовта, страстта...милваше ме,целуваше ме...и...усетих те в себе си...адски твърд, пулсиращ...искащ ме до болка...люби ме цяла нощ.
Рано сутринта заспахме изтощени и спокойни...следващия ден беше пред нас и за нас, обещавайки същото...
Целувам...
26.05.2017
Диана
четвъртък, 25 май 2017 г.
Щастие, его, реалност
Какво е нужно на човек, за да бъде щастлив?
Да се будиш до любим човек, на когото му е трудно ставането, колкото и на теб. Да изключва алармата на телефона ти, а ти неговата.
В почивни дни детски гласчета гръмогласно да настояват, че е време за ставане, защото искат палачинки, скачайки върху теб.
А вечер, след работния ден, отбивайки се през супермаркета, бързайки да се прибереш, за да сготвиш вкусна вечеря на твоите си хора. И когато всичко това от мечта се превърне в реалност, знай, че си щастлив.
И ще го усещаш най-силно, когато късно вечер всички заспят, момента преди и ти да заспиш в прегръдките на любимия човек.
Тогава ще разбираш, че всяка една тревога през деня губи значението си, защото знаеш, че ти е по-важно да има на кого да направиш кафе и палачинки сутрин.
И заспиваш...
И не сънуваш, а създаваш реалност...
Разхвърляни мисли, също толкова, колкото е разхвърляно и щастието...свобода, воля, лекота в отношенията и това лесно може да стане начин на живот, стига да успееш да изхвърлиш егото си в кошчето за боклук на улицата и да се прибереш вкъщи по-лек...за вечеря...
24.05.2017г
Диана
понеделник, 22 май 2017 г.
Очи пълни с теб
Недей да очакваш от мен да показвам пред другите колко съм щастлива, не искам и знаеш ли защо?
Защото, когато го правех намираха начин максимално да ме ограбят, да ме погубят, да ми го вземат.
Ще го показвам само пред теб...сутрин, когато прекрачвам прага, усещайки аромата на току що направено кафе...когато оставям ключовете на масата, а ти бързаш да ме придърпаш към себе си...когато ме чакаш в леглото...ще се сгушвам в теб, усещайки топлината, грижата, любовта ти...тогава ще разбираш всичко...за мен ..за теб...за нас...
Искам да има нас...точно там, където спираме времето...там, където няма правила...има чувства...има любов...нашите съкровени моменти.
Ще ти разкажа..утре сутрин...как се научих да съхранявам чувствата си и защо понякога ти задавам от нищото мега тъпи въпроси...
Така във времето постепенно всичко ще придобие логика и смисъл.
Вчера...бях там...отидох рано сутринта, направих си кафе, смених чаршафите и успях да си пусна музика през колонката.
Навън заваля...вдигнах щорите, за да мога да насладя максимално...усещах те, сякаш беше до мен...беше ми носталгично и в същото време спокойно и щастливо...вперила поглед в дъжда бавно отпивах от горещото кафе.
В този момент си мислех дали всъщност въобще си наясно колко си прекрасен...като мъж, като човек..дали осъзнаваш каква следа оставяш у хората, но само в тези, които са пълни със смисъл.
Успял си да съхраниш най-ценното...чувствителност, сетивност...нежност.
И двамата сме дълбоки...нужно е да навлизаме постепенно един в друг единствено, за да можем максимално да се насладим на всяко едно нещо.
Единствения, който ме пожела слаба...и единствения, който ще получи най-доброто от мен...
Понякога ще ми триеш размазаната от сълзи спирала, понякога размазаната от оргазми такава, но с очи, пълни с любов...очи, пълни с теб...
22.05.2017
Dianne
неделя, 21 май 2017 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)