Когато нощта настъпи правиш равносметка на живота си.
Теглейки чертата осъзнаваш къде си дал повече, къде по-малко и ако резултата не ти хареса го коригираш.
Само, че понякога някои неща не търпят корекции и ти се налага да използваш своето умение за приспособяване към ситуацията.
Тогава разбираш силата на грешката си, на пропуска си и на лекотата с която си позволил това да се случи.
И продължаваш, знаейки, че трябва да шиеш рани.
Неизбежно минаваш през болката, ако искаш да стигнеш докрая, да завършиш шева и да оставиш времето да си свърши работата.
Както казах и преди, то обаче не лекува, само спира кръвта и съединява тъканта, но белезите остават, за да напомнят за себе си, за миналото ни, за всичко, което искаме да заличим.
И ето тук ни е грешката. В стремежа си да заличим миналото, ние оставаме фокусирани върху него, вместо да вдигнем поглед и продължим с отворени очи...напред...там, където чака собсвтеното ни Аз...
28.05.2017
Диана
Няма коментари:
Публикуване на коментар