събота, 24 юни 2017 г.

Тревожност

"Обстоятелствата, които пораждат формирането на егото и по-късно на суперегото, пораждат болезненото афективно преживяване тревожност.
Прекомерните реакции на сърцето, дробовете и другите вътрешни органи се възприемат и преживяват като тревожност. Има три основни класа тревожност. Първият е тревожността от реалността, която се базира на реална опасност от външния свят. Невротичната тревожност произтича от страха, че импулсите на собственото То ще се изразят безконтролно и следователно ще доведат до неприятности в средата.
Нравствената тревожност възниква от страха, че човек няма да отговори на стандартите на съвестта.
Това, което идентифицира и дефинира тези видове тревожност, е източникът, а не качеството на тревожното преживяване.
Същностната функция на тревожността е да служи като предупредителен сигнал за егото, че определени стъпки трябва да се приемат, за да се разсее опасността и така да се предпази организмът."

Източник: Клинична психология- Тимоти Трил

четвъртък, 22 юни 2017 г.

Ключа към изцелението в три изречения.

"Всеки път, когато се сблъскваме със симптоми, ние можем да направим заключението, че при болния са налице определени несъзнавани процеси, в които се съдържа смисълът на симптома. Но за да се образува симптомът, е необходимо също така смисълът да бъде несъзнаван. Симптоми не се образуват от съзнателните процеси. Веднага след като съответните несъзнавани процеси станат съзнателни, симптомът трябва да изчезне. Вие веднага долавяте тук пътя към терапията, пътя към унищожаването на симптома."
З. Фройд
"Неврозите"
(Произход и лекуване)

сряда, 21 юни 2017 г.

Благодаря и на себе си

Когато вземеш всичко набързо, забравяш...пропускаш да се насладиш на взетото.
Претупваш чувства, емоции...същината...и се задоволяваш с това, приемаш го за нормално и продължаваш...
Усещам щастие в себе си...и смирение...от това, което поддържа съзнанието ти будно и не те залъгва с илюзии.
Често съм мълчалива, тиха и непредсказуема, но съм постоянна в чувствата си...
Сега ми се мълчи, защото ми липсваш...просто съм такава, не мога да се престврувам на щастлива, когато не съм и обратното.
Искрена съм и спонтанна и раздаваща ти  се...малко ми е времето с теб, за да ти дам още..много, много повече от това.
Не се оплаквам, не го приемай така, просто това е резултат от силните емоции.
Жените обичат да чуват..да четат дребни, мили Неща, които ще са горивото, от което те се нуждаят, за да "запалят автомобила".
Промяната е голяма и е нужно време...зная.
Преминах много за краткото време, осъзнах много и се промених...и продължавам да го правя...и ти благодаря.
Благодаря и на себе си...

Dianne
21.06.2017

вторник, 20 юни 2017 г.

Тантрически

"Когато сексът стане правене или изпълнение, точно тогава той губи стойността си. Бъдете взаимни. Викайте. Бъдете тромави. Вдигайте шум, после бъдете тихи, после пак вдигайте врява. Хапете, драскайте, бутайте, дърпайте, задържайте, доверявайте се. Отстранете натиска от момента. Влюбете се в мига, Прегърнете го. Радвайте се на тялото си, радвайте се на тялото на партньора си. Потете се, бъдете естествени, примамете сетивата, отдайте се на удоволствието. Чукнете си главите, пропуснете целта, докато се целувате и се посмейте на това. Изричайте думи, говорете с тялото си, говорете на душата на другия. Докоснете кожата му, целунете настръхналия мъх по нея и си поиграйте с косата му. Крещете, молете, стенете, въздишайте, нека се сплетат пръстите на краката ви, загубете се... Гонете дъха си, оставете светлините запалени, наблюдавайте устните на партньора си, докато избухва. Забравете притесненията за отпуснатата кожа, за размери, части и неща, които нямат значение. Спестете си очакванията и вземете всяка секунда такава, каквато идва. Размажете грима си, разрошете косите си, отървете се от идеята за мъжествеността си, загубете егото си. И се взривете заедно, тръпнете заедно, разлейте се се един в друг. " ॐ ♥

Corissa Marie
Sageword

Там в далечината

Разходи се по брега след залез слънце, когато включат светлините и морето  усили шума на вълните си...разходи се...остани сам с мислите си...усети момента...и мен.
Аз ще седя на скалите на другия край на брега и ще те чакам...тихо...ще ти подаря спокойствие и любов и ще изчезна в далечината, докато не отвориш вратата подсвирквайки и търсейки усмивката ми.
Двете чаши горещо кафе ще бъдат готови ... ще бъда и там...и навсякъде, където ме поискат очите ти.
Адски много липсваш...празно ми е...нямам обяснение защо толкова ми е празно в душата...просто ми се мълчи.
Знам, че е лудост, но това си е моята лудост и аз си я искам.
Леко поизгорял от слънцето, с бяла разкопчана риза и навити крачоли на дънките...разходи се и ме усети под краката си...и ме запази...

Най-хубавата година с най-хубавото лято /2012/
Dianne

Скандалът в УНСС

Скандалът в УНСС и тъжната истина за българското образование

Оказа се, че за повечето преподаватели и студенти в този "водещ" български университет един фалшив изпит не е проблем. Проблемът е, че се е разчуло за него. Какво ни казва тази грозна история за българското образование?
За тези, които са пропуснали, да припомним с няколко думи. Изпит в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Професорката пристига с 30 минути закъснение, а пет минути по-късно предлага: който иска тройка, да си остави празните листове и студентската книжка и да напусне. 90 на сто от студентите се възползват от офертата. След още десет минути следва нова - който иска четворка, да напусне. Остават четирима. Малко по-късно двама от тях си казват нещо, което е възприето като опит за преписване. „Ако искате тройки, по-добре излезте“, им казва професорката и те излизат. Остават само двама. След още 30-40 минути е обявено, че изпитът е приключил (час по-рано от регламента). Минута след като са предали работите си, двамата научават, че са „разтягали локуми“ - и получават двойки. Единият от тях прави опит да потърси правата си в администрацията, където обаче му казват, че не могат да направят нищо. Предлагат му да подаде жалба до ръководителя на катедрата. Ръководител на катедрата обаче е професорката, от която той иска да се оплаче. Тогава студентът решава да разкаже цялата история във Фейсбук.
Изолирано явление?
Някои от прочелите я не му вярват, което е донякъде естествено - всичко е толкова абсурдно и даже смешно, че звучи като измислено, като виц. Но е истина - потвърждават го други участници в събитията. Както и резултатите от официалната проверка и последвалото (само)отстраняване на изпитващата.
От друга страна може да се допусне, че по изключение професорката точно в този ден е била изнервена, уморена или пък си е имала друга важна работа, тъй че фалшивият изпит е просто изолирано явление. Но едва ли - в социалната мрежа мнозина бивши студенти пишат, че, първо, тази „пародия на преподавател“ е „пословична“ с начина си на изпитване и че при нея „винаги е било така“. И, второ, че в същия този университет са се сблъсквали с много други подобни абсурди, които „отдавна са практика“. И припомнят разкритата преди години схема за уреждане на изпити срещу заплащане, каквито машинации впоследствие бяха разкрити и в други университети.
Възможно е, разбира се, нещата вече да са се променили. Някои даже твърдят, че въпросният университет се развивал много добре и че не бива да бъдем „черногледи“. Защото заради един фалшив изпит и една „пародия на преподавател“ не могат да се правят обобщаващи изводи за целия университет. Още по-малко пък за цялото българско висше образование.
Кой уронва престижа на университета?
Може би щяха да са прави, ако историята беше приключила дотук. Но най-потресаващото в нея тепърва предстоеше - реакцията на работещите и учещите в университета. Оказа се, че за всички тях фалшивият изпит не е проблем. Проблемът е, че се е разчуло за него. С изключение на оценените с двойки двама студенти, отказали да участват във фалшив изпит и след това проговорили пред телевизията, не се чу нито един глас на възмущение, осъждане или поне разграничаване от станалото.
Ръководството на университета, например, можеше да накаже провинилия се преподавател, да анулира изпита и да поощри изобличилите безобразието студенти. Нищо подобно. Преподавателката бе оставена да се пенсионира без последствия и сега вероятно ще продължи да „сее знания“ на хонорар в някой друг университет. Фалшивият изпит не е анулиран, понеже това щяло да създаде хаос. Както се казва, пито-платено. Провелата изпита професорка обясни, че така „помагала на децата“. А накрая с последно предупреждение за изключване бе наказана не тя, а разприказвалият се студент, понеже съобщавайки истината, бил „уронил престижа на учебното заведение“.
Но дори и това учебно заведение да е имало някакъв престиж, сега той е не просто уронен, а направо сринат. И то не от някого другиго, а от самата т.нар. академична общност. Първо, защото с напълно неадекватната си реакция даде основание за съмнението, че всичко в този университет може да е фалшива привидност - като непроведения, но зачетен изпит. И второ, с урока, който дава на своите възпитаници - че истината и справедливостта нямат значение, че когато се сблъскат с лъжата и несправедливостта, трябва да си мълчат, че няма нужда да се полагат много-много усилия в ученето, защото важни са бележките и подписите в книжките, а не знанията. Както и да се плащат навреме таксите, разбира се.
Урокът е научен
Ако се съди по преобладаващата реакция на „възпитаниците“, урокът е добре усвоен. Първо от онези 90 и повече процента, които с готовност са се включили в имитацията на изпит, получили са си тройките и четворките и сега си мълчат - какво толкова, важни са „взетите изпити“, не знанията. А тези, които не мислят така (ако има такива), са научили, че няма смисъл, а е и опасно да се противопоставят на системата.
Стигна се даже до алтернативен студентски протест в защита на „несправедливо“ обвинената преподавателка. Протестиращите смятат, че поведението на оплакалия се студент е „недостойно и целящо единствено лична облага с цел пиар". В телевизионен репортаж говорител на протеста бе попитан дали „проблемът е в оповестяването или в самия изпит". „Проблемът е в оповестяването“, отговори той, без дори да се замисли.
За много студенти е осъдително не поведението на преподавателката, а реакцията на изобличилия я студент. Преобладаващото мнение в интернет форумите гласи, че и той нямаше да каже нищо, ако не беше получил двойка. „Ако толкова много искаш качествено образование, избери си друг университет“, съветват го колегите му. Също като ректора на УНСС, който през 2013 година посъветва протестиращите студенти да емигрират, след като не им харесва в България. Съветът е излишен. И без това всеки, който иска сериозно образование и може да си го позволи, бяга от България. И само малцина се връщат.
„Ами сега след тия подигравки и кампания срещу университета - как децата ни ще си намерят работа“, пита по телевизията майка на студентка. Притеснението ѝ е излишно - работодателите и без това знаят много добре доколко могат да разчитат на новоизлюпените висшисти.
Разбира се, далеч не всички студенти и преподаватели в България са такива. И точно заради тях не бива да се мълчи. Защото техните усилия са обезсмислени и смазани от средата - имитация на изпити, имитация на университети, имитация на образование.

Ясен Бояджиев
dw.com

неделя, 18 юни 2017 г.

Сутрин, на обед, вечер...и винаги

В полята на твоето съзнание
Мислите тихо стоят подредени.
Аз исках те без капка колебание,
Да върнеш живота на чувствата изхабени.

Липсваш вече...ти и ръцете ти топли,
Сутрин, на обед, вечер и винаги.
Заслушай се...чуваш ли моите вопли,
Свободни като вятъра, покрай тебе преминали.

С нетърпение очаквам да видя очите ти
И да чуя колко силно съм липсвала.
Твоите прегръдки ще са мои спасители,
Защото с  теб на любов съм орисана. 

Dianne

събота, 17 юни 2017 г.

Новото черно - Дариън Лийдър

"Една алтернативна перспектива разглежда депресията като резултат от дълбоки промени в нашите общества. Възходът на водените от пазара икономики създава срив в механизмите за социална подкрепа и чувството за общност. Хората губят чувството си за свързаност със социалните групи и по този начин се чувстват изчерпани и самотни. Лишени от ресурси, икономически нестабилни, обект на остър натиск и с малко алтернативни пътища и надежди, те се разболяват. Причините за депресията, според този възглед, са социални. Постоянно поддържаните напрежения водят до повлияване на телата ни, но първо идва натискът, а после - биологичният отговор.
Този социален възглед е отразен в перспективата на някои психоаналитици, които разглеждат депресията като форма на протест. Понеже хората биват възприемани като единици енергия в индустриализираните общества, те се съпротивляват независимо дали го съзнават, или не."
Дариън Лийдър
"Новото черно - траур, меланхолия и депресия"

Връзката на поета с фантазирането

“Противоположността на играта не е сериозното занимание, а действителността. Въпреки голямото афективно инвестиране в света на игрите детето съвсем ясно го различава от действителността, само че предпочита да заема обектите и обстоятелствата, които си представя, от осезаемите и видимите неща на действителния свят. Единствено тази връзка с действителността все още отличава детската “игра” от “фантазирането”.
...
Когато пораснат, хората престават да ираят и като че ли се отказват от удоволствието, което са извличали от играта. Но всеки, който знае нещо за психическия живот на хората, разбира, че за тях няма нищо по-трудно от това да се откажат от удоволствие, което веднъж са вкусили. Действително, ние никога не можем да се откажем от нищо; ние винаги разменяме едно нещо за друго. Когато привидно се отказваме от нещо, всъщност само възприемаме някакъв заместител. Затова когато порасне и престане да играе, човек се отказва само от връзката с действителните предмети. Вместо да играе, той започва да гради фантазии. Строи въздушни замъци и създава това, което наричаме дневни сънища. Вярвам, че повечето хора фантазират, понякога докато са живи. Това е факт, пренебрегван дълго време, поради което значението му не е правилно оценено.

Да наблюдаваме фантазиите на хората не е така лесно като детската игра. Вярно е, че децата играят сами или заедно с други деца създават затворен свят в умовете си за целите на играта; детето обаче не крие играта си от възрастните, въпреки че тя няма нищо общо с тях. Възрастният, от друга страна, се срамува от фантазиите си и ги крие от другите хора; той ги пази като най-съкровеното си притежание и по правило по-скоро би признал всички свои престъпления, отколкото да разкрие фантазиите си. Поради тази причина възможно е той да вярва, че е единственият човек, който гради такива фантазии, без да има никаква представа, че всеки разказва на себе си подобни истории. Фантазирането все пак е продължение на играта и мотивите, скрити зад тези две дейности, съдържат много основателна причина за различното поведение на играещото дете и фантазиращия възрастен.

Играта на децата се определя от желанията им – всъщност от единственото желание на детето, което е да порасне – желание, помагащо за “отглеждането му”. Детето играе винаги “на възрастни”; в играта то имитира онова, което му е известно от живота на възрастните. Ето защо детето няма причина да крие това желание. При възрастния е другояче; от еда страна, той знае, че от него се очаква не да играе и фантазира, а да си пробие път в действителния свят. От друга страна, някои желания, от които произтичат фантазиите му, са такива, че трябва да бъдат напълно скрити; следователно той се срамува от фантазиите си, защото са детски и са нещо забранено.”

Зигмунд Фройд 1908г.
"Връзката на поета с фантазирането"

[Прикаченото е недовършена рисунка на Леонардо да Винчи]

Женският мозък

1. Преден цингуларен кортекс: преценява възможностите и взима решения. Това е центърът на постоянната тревожност. При жените е по-голям, отколкото при мъжете.

2. Префронтален кортекс: кралицата, която управлява емоциите и внимава да не излязат извън контрол. Тя слага спирачки на амигдалата. При жените е по-голяма, при тинейджърките съзрява по-рано, отколкото при тинейджърите.

3. Инсула: центърът на интуицията. При жените е по-голям и по-активен.

4. Хипоталамус: диригентът на хормоналната симфония; активизира половите жлези. Включва се в действие през пубертета - при жените по-рано, отколкото при мъжете.

5. Амигдала: скритият див звяр, ядрото на инстинктите, единственият му укротител е ПФК. При мъжете е по-голяма.

6. Хипофиза: произвежда хормоните на плодовитостта, кърменето и грижовното поведение. Подпомага включването към мамешки мозък.

7. Хипокампус: слонът, който никога не забравя враждата, романтичната среща или вълнуващия миг, нито пък ще ви остави да го забравите. При жените е по-голям и по-активен.

Източник: Женският мозък - Луан Бризендайн