Защитен механизъм - Изтласкване

"Изтласкването е селективно/ избирателно/ забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Два момента трябва да се отбележат по отношение на изтласкването. Първо, изтласкването е мотивирано селективно забравяне: то е загуба, чиято цел е селективно да елиминира от съзнанието спомени или свързани асоциации, които карат човека да преживява конфликт или стрес.
Второ, изтласканият материал не е загубен, а по-скоро е съхранен в безсъзнателното.
Ако негативното чувство, свързано с материала, се елиминира, някога изтласканият материал може да сее върне в съзнанието, без да трябва да се учи наново."

Характери и типове престъпници. Почеркът.

"Почеркът е особено важен, най-вече за разграничаване на престъпник по рождение от ненормален, както и за разликата между разни видове умствени отклонения. / фиг. 25 /

Мономаниаци и матоиди /8/ (ексцентрици). които създават най-много грижи на полицията, често приказват по съвършено разумен начин, обаче си изливат всичкото безумие на хартия, без изследването на която, не е лесно да се открие умственото разстройство.
Те пишат бързо и много продължително. Чантите, портфейлите, джобовете и пр. са винаги пълни с листчета, изписани със ситен почерк, а понякога надраскани във всички посоки. Смисълът на написаното обикновено е абсурден или просто глупав, включващ безкрайни повторения.

Индивиди в първия стадий на парализа правят правописни грешки, които съвпадат с грешките им в произношението - както "Гаригалди", вместо "Гарибалди".
Този дефект трябва много внимателно да бъде изучен.
Ако пациентът е относително добре образован, неговият подпис, който най-слабо се изменя, не е достатъен; нито пък няколко реда са задоволителни за теста, понеже лесно би могъл  да си съсредоточи вниманието към тях; трябва да изпише цяла страница или две, като бъде омолен да побърза.

Алкохолизмът и парализата най-често се отразяват в треперлив почерк с непостоянен наклон, както при стари хора.
След епилептични пристъпи и атаки на истерия почеркът бива нестабилен. И най-слабото потръпване на ръката бива регистрирано, ако се ползва електрическата писалка /9/ на Едисон.
При прогресиращата обща парализа и някои форми на деменция треперенето е толкова усилено, че написаното става нечетливо, със зигзагообразни букви.
Почеркът на хора, податливи на апоплектични удари, често прилича на калиграфия. /10/
Мономаниаците изпъстрят написаното с илюстрации и символи.
Писането им е твърде близо до имитация на отпечатан текст, също както при матоидите, истеричните и мегаломаните, и използват множество главни букви и възклицателни знаци.
Често имат неправилно изписани думи и завъртулки.

Престъпниците, обвинени в кървави злодеяния, най-често имат груби, но енергични почерци и удължават хоризонталните чертички.
Почеркът при крадците едва ли може да бъде различен от този на нормалните хора, обаче на измамниците лесно се разпознава, тъй като обикновено му липсва яснота, макар да запазва относителна еднаквост. Подписът почти винаги е нечетлив и омотан в безкрайни завъртулки."


Източник:"Престъпният човек"- Чезаре Ломброзо

Физически аномалии у престъпника по рождение

                                            Главният и малкият мозък

Основната и най-честа аномалия са преобладаващите макроскопични отклонения в лявото полукълбо, които са свързани със сетивното и функционалното левичарство, присъщо на престъпниците и придобито от заболявания.
Най-забележимата аномалия при малкия мозък е хипертрофията на вермиса, която представлява междинния лоб, открит у нисшите бозайници.
Аномалиите при гънките на главния мозък се състоят най-вече в анастомотични /15/ нагъвания, удвояване на фисурата на Роландо /16/ , честото наличие на четвъртата фронтална гънка, неправилното развитие на прекунеуса /17/  (както у много видове човекоподобни маймуни) и т.н.
Още по-чести биват аномалиите от чисто патологичен характер. Такива са: сраствания на менингите/18/, частична атрофия, удебеляване на pia mater/19/, конгестия/20/ на менингите, центрове с омеквания, съшиване на зрителните таламуси/21/, атрофия на corpus callosum/22/ и т.н.
 От огромно значение също така са хистологичните/23/ аномалии, открити от Ронкорони/24/, в мозъците на престъпници и епилептици. При нормалните индивиди слоевете на фронталната област са разоложени по следния начин (фиг.6)

1. Молекулярен слой.
2. Повърхностен слой от малки клетки.
3. Слой от малки пирамидални клетки.
4. Плътен слой от малки нервни клетки.
5. Слой от полиморфни/25/ клетки.

При някои животни- кучето, човекоподобните маймуни, заека, вола и домашните птици, повърхностният слой често не съществува, а дълбокият се открива само до някаква степен у маймуните.
У престъпника по рождение и у епилептика преобладават големите, пирамидалните и полиморфните клетки , докато при нормалните индивиди - малките, триъгълните и звездообразните.
Също така преходът от малките повърхностни към по-големите нервни клетки не е достатъчно  равномерен, а броят на нервните клетки е забележимо под средния. Нещо повече, при норално устроения мозък нервните клетки са съвсем малко или въобще липсват в бялата субстанция, а у родените  престъпници и епилептиците те са в изобилие из тази част на мозъка.

Анормалната морфологична подредба, описана от Ронкорони, е навярно анатомичното отражение на наследствени изменения и разкрива разстройства при нервното развитие, които водят до "морална лудост" или епиелепсия, съобразно със сериозността на болестните състояния, от които произтичат. / фиг.6/.

1. Молекулярен слой.
2. Вътрешен зърнист слой.
3. Слой на малките пирамидални клетки.
4. Слой на големите пирамидални клетки.
5. Плътен слой от малки нервни клетки или плътен зърнист слой.
6. Слой от полиморфни клетки.

Тези аномалии в крайниците, трупа, черепа и преди всичко в лицето, щом бъдат много на брой и ясно изразени, съставляват онова, което е познато на криминалните антрополози като престъпен тип- точно по същия начин, както сборът от характеристиките, присъщи на кретените, формират така наречения кретенски тип.
И в двата случая аномалиите нямат съществено значение, понеже те не са нито причината за противообществените наклонности на престъпника, нито за умствената недостатъчност на кретена.
Те са външните и видимите признаци за един загадъчен и сложен процес на дегенерация, който в случая с престъпника събужда злостни импулси, до голяма степен от атавистичен произход.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

/15/ - От анастомоза, т.е. с изкуствена връзка - бел.прев
/16/ - Разделящата цепнатина между фронталния(предния) и париеталния (теменния) мозъчен лоб.- бел. прев
/17/ - Участъкът от теменния лоб, в който се формират самосъзнанието, паметта и визуалните възприятия ( нар. още "център на щастието") - бел.прев
/18/ - Мозъчнит еобвивки ( твърда, паяжиновидна и мека ) - бел. прев
/19/ -pia mater ( лат., букв. нежна майка): - най-крехката вътрешна част на менингите - бел. прев
/20/ -Наплив на кръв - бел. прев
/ 21/ - Таламус: част от междинния мозък, служеща като "дистрибутор" на информацията от сетивата -бел. прев
/ 22/ - corpus callosum/лат., букв., мазолето тяло/:масивна " плочка" от бяло мозъчно вещество, намираща се в дъното на разделителната надлъжна цепнатина / фисура/ и свързваща полукълбата - бел. прев
/ 23/ - Или тъканните- бел. прев
/24/ -  Ронкорони, Луиджи (1865 - 1957): итал. медик и психиатър с важни изследвания
/25/ -  Многообразни, с разл. форма - бел.прев


Източник: "Престъпният човек" - Чезаре Ломброзо

Искам старомодна любов - Силвия Крумова

"Искам старомодна любов.

Искам любов, в която мъжът прави първата крачка.  В която можеш да си позволиш да се почувтваш дама – да бъдеш ухажвана.  Да се правиш на недостъпна, на трудна за печелене, а това да не се мисли за надуто поведение,  напротив да буди неговия интерес още повече. Да изкарва хищника в него, какъвто всъщност трябва да бъде изначално - по-силен.

Искам старомодна любов, в която най-важен е разговора и разходките. Дългите разходки, в които разкривате световете си. В които има закачка, в които има флирт. Които събуждат интереса в човека отсреща. Разпалват неговото желание да иска повече и повече. Искам любов, в която всичко се случва стъпка по стъпка – никога накуп и изведнъж. Искам търпелива любов – любов, която ти дава време, в което да разкриеш себе си. Бавна любов. Мързелива любов.

Искам старомодна любов,  в която мъжът взима жената от вкъщи и я прибира отново там. Без да очаква тя да му се „разплати“ за това. Нямам нужда от романтична любов – от вечери в скъпи ресторанти, цветя и големи подаръци.  Не бих знаела как да реагирам на тях. Искам любов в ъгъла на забутано заведение. Пареща любов. Притаяваща дъха любов.

Любов без маски, без въпросителни, без престореност. Чиста, невинна, проста. Старомодна любов. С внимание, с чувственост, със страст, с елегантност, с нежност. С мирис на вино, звук на джаз. На свещи. Плавно, бавно, старомодно –

пласт

след пласт.

След пласт.."

Автор: Силвия Крумова

Феноменология на чувствата

"Чувствата имат свой собствен език. Когато те говорят, ние сме принудени да се вслушваме- а понякога и да действаме, макар и невинаги да съзнаваме защо трябва да правим това. Да не осъзнаваш своите чувства, да не ги разбираш или да не знаеш как да ги използваш и изказваш, е по-лошо, отколкото да си сляп, глух или парализиран." / Вискът., 1993:7/.
Осъзнаването, разбирането и използването  на собствените чувства е момент от цялостното израстване и развитие на личността, укрепване на нейния интегритет. Говори се за възпитание на чувствата, но ако все пак се разчита на това понятие, то е необходимо да се разшири твърде много, като се надхвърлят неговите педагогически граници и заедно с това границите на психологията на чувствата."

Източник: " Феноменология на чувствата" - Георги Фотев

Емоционално-асоциативни основи на изобразителната дейност.

" Висша проява на психиката е богатият емоционален живот на човека. Емоциите активно стимулират въображението и фантазията.
Особено значение за изобразителната дейност има асоциативните образи. Те се пораждат от емоционалната памет и са толкова по-богати, колкото са по-развити емоциите.

Възникването на асоциациите е психична функция на човешкото съзнание за свързване на едно явление с друго, при което възприеманият обект или породената идея благодарение на синестезията / преливане на усещания от едно сетиво в друго/ придобиват друга емоционална окраска и друго съдържание.
Така се развива фотизматичното / фотизъм- зрителни възприятия, породени от други сетива/ възприятие, което придава на зрителните представи особена жизненост и колоритна образност.

Синестезията може да бъде на слухови, осезателни, зрителни и дори на вкусови усещания.
 Извършва се трансформиране на един вид усещания в друг вид, или те едновременно се формират.
Зрителните образи преминават в слухово-музикални или словесни, преливат се един в друг, взаимно се допълват и обогатяват.

Необходимо е да се подчертае една съществена особеност на асоциативните формации.
Те имат както субективна първичност така и общоприета значимост. Това означава, че  сходимостта на елементите, които образуват асоциацията, е само едната, първичната страна.
Втората, общозначимата страна, са техните структурни взаимоотношения.

Стимулирането на асоциациите не бива да се превръща в самоцел въпреки огромната им роля за развитието на въображението и фантазиите. "

Лекция на ас. д-р Биляна Йорданова
ЮЗУ "Неофит Рилски" - гр. Благоевград

Изпадал ли си някога в безтегловност...обичал ли си до лудост...събирал ли си се?

Събирал ли си се? Парчетата по улиците...Да, за парчетата от душата говоря.

Прибирал ли си се изпразнен от съдържание и смисъл?

Отключваш вратата, а в съзнанието ти нахлува една мисъл...да запалиш колата и да избягаш...далеч...далеч от мислите...от себе си....от всичко, което те връхлита.

Чувствал ли си се толкова безпомощен, че да искаш просто да се напиеш до безпаметност и да посрещнеш утрото на чисто? Да!

Знаеш за какво говоря, защото си минал през всичко това...

Само едно нещо не ти е познато...все още.

Болката от липсата на любима жена.

Не знаеш нищо за това...точно поради тази причина позволяваш на страховете ти да те владеят...защото не знаеш...нищо не знаеш за това...

27.10.2018г 

Д.Д.

За страха и за НАС...

Страха убива всичко свято, неизказаните думи смазват ни душите...след мен искам да помниш само едно...усещането да бъдеш истински...помни го как се чувства, защото рядко се среща.
Най-неправилния, а всъщност най-правилния...най...най-правилния....по дяволите!
Защо до болка еднаквите души се срещат, след като трябва без време да се разделят....защо?
Задавал ли си си подобни въпроси или смяташ, че всичко е даденост?
ТИ, АЗ, НИЕ?
И въобще може ли да има НИЕ?
Знаеш ли от кое най-много боли?
От това, че и двамата имаме еднакви чувства, мисли , желания.....а ги пращаме на майната им...ОТ СТРАХ.
По дяволите- този шибан страх.
Най-тежките битки са тези със себе си.
Колко оборудван трябва да си, за да победиш? Отговорът е, че не можеш...
Няма такава сила, с която да победиш собствената си същност.  Можеш да победиш някоя и друга игра, но не и цялата война.
Не можеш!
Ето в това е парадокса на живота.
Риташ срещу себе си и накрая падаш безнадеждно победен.

1.7
Д.Д.  24.10.2018Г
/ твой Тригон /

5 характера – 5 вида невротичност.

"Характерът на човека е съвкупност от неговите психически, морални и поведенчески черти. В процеса на формиране на характера, в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности. Ако тези потребности не са адекватно задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие) и се отразява негативно на неговото развитие, деформирайки характера му. Пример за незадоволени  потребности могат да бъдат както липсата на топлина и нежност, така и прекалената загриженост, която възпира детето да се развива самостоятелно и на по-късен етап развива зависим характер.

Проф. Валдо Бернаскони създава теория за 5тте вида невротични характери, формирани поради неудовлетворени  потребности в различните фази на детското развитие от 0 до 7год. Те се проявяват в по-леко или по-силно изразено патологично поведение, което съпътства целия жизнен път на човека:

Шизоиден характер

Периода на сформиране на шизоидния характер е след раждането, до четвърти, шести месец. Травмата е от отхвърляне. Получава се при отделяне на бебето от майката (оставено за осиновяване, престой в кувьоз и др.) или студено, отчуждено отношение от страна на майката към новороденото.

Човекът с шизоиден характер е интровертен, с богат вътрешен живот, но изолиращ се от външния свят. Харесва самотата и самотните занимания. Изолирайки се от другите, той несъзнателно се защитава от тяхното отхвърляне. Той е убеден, че ще бъде отхвърлен, поради това, че не е достатъчно добър. Дълбоко в себе си вярва, че другите ще го наранят, ще го критикуват и лишат от внимание, любов и приятелство. Инстинктивно търси самотата, защото ако, получи много внимание, той се страхува, че няма да знае какво да прави с него. Незабележим, мълчалив и пасивен. Ако се почувства прекалено обичан инстинктът му е да избяга, защото тази любов го задушава. Не обича да бъде докосван, тъй като не е бил гушкан като малко дете. Хората с шизоиден характер имат духовна насоченост, интересуват се от абстрактни неща, често са силно религиозни. Енергетиката и сексуалността са слабо изразени. Предразположението е към депресии.

Орален (зависим) характер

 Периода на сформиране на оралния характер е от 6 мес. до 1 година. Травмата е от изоставяне. Получава се при свръхзагрижено, свръхпротективно възпитание, при което малкото дете расте с усещането, че не може да справи с нищо само.

При човекът с орален характер липсват емоционална самостойност и зрялост. Той е  зависим от важните за него хора, за които се вкопчва, смятайки това  поведение за любов. Страхува се самотата. Поради този силен страх той е неспособен да напусне дори болезнена за него връзка или отношения. Ако все пак реши да я напусне, винаги си е осигурил друга връзка предварително, за да не остане сам. Има дълбоко заложени вярвания, че ще се провали, ако не бъде подкрепян от важен за него човек, както и ирационални страхове от болести, катастрофи и злополуки. Оралният характер преживява болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взема самостоятелни решения. В такива моменти той се чувства безпомощен. Спира всякакво движение. Затова мнението и подкрепата на близките му са от жизненоважно значение за него. Човекът с орален характер е най-предразположен да се превърне в жертва. Вината е във всеки друг – човек, обстоятелство, съдбата, но не и в него. Тъй като има болезнена нужда от внимание, той си създава трудности от всякакъв вид (например много сериозни здравословни проблеми или драматични събития), за да привлече вниманието. Вниманието в живота му никога не е достатъчно. Това внимание му спестява чувството, че е изоставен. Оралният характер е база за развитие на паническо разстройство, агорафобия, зависимости.

Мазохистичен характер

 Периода на формиране на мазохистичния характер е от 1 до 3, 4 години. Травмата е от унижение. Свързва се с авторитарното възпитание, при което от детето се изисква пълно послушание и то расте с усещането, че ако не е послушно и добронамерено, няма да го обичат. Така се научава да потиска и пренебрегва чувствата, емоциите и нуждите си.

Тези хора търсят болката и унижението несъзнателно. Човекът с мазохистичен характер живее заради другите. В желанието си да угоди на другите, той пренебрегва собствените си нужди и щастие. Мазохиста вярва, че всичко, което прави за другите му доставя огромно удоволствие. Той е винаги усмихнат и готов да услужи на всеки, освен на най-близките си, тъй като ги чувства част от себе си. Тъй като подобно поведение предизвиква ответна неглижираща реакция, мазохистичния човек недоволства, че е пренебрегнат. Трупа в себе си гняв и агресия, които обикновено няма смелостта да изкаже. Такова поведение е почва за развитие на тревожна депресия.

Нарцистичен характер

 Периода на формиране на нарцистичния характер е от 3 до 6 години. Травмата е от предателство. Свързва се с либералното всепозволяващо възпитание, при което на детето не са поставяни никакви граници. Също така с наличие на коалиция с един от родителите – Едипов и Електрин комплекс. Детето расте с усещането, че за него няма нищо забранено и че другите са му длъжни по правило.

Нарцистичният човек живее с усещането, че е нещо повече от другите, че правилата и границите не важат за него. Той е материален и властен, контролиращ, съблазнява и манипулира, прегазва всичко по пътя си, за да постигне целта си. Зает със своите чувства, той не се интересува от чувствата на другите. Фокусиран е във властта и силата. Много деен, енергичен, с изявени лидерски качества. Много взискателен, раздразнителен и с големи очаквания към другите. Контролира всичко и всички. Отнася се със силно недоверие към другите. Одобрението е много важно за човека с нарцистичен характер. За да го получи той е готов на всякакви манипулации. Предразположението е към тревожност и паническо разстройство.

Ригиден характер

 Периода на формиране на ригидния характер е след 6 тата година. Травмата е от несправедливост. Свързва се с авторитарното възпитание, с наличие на строга и изискваща фигура (майка, баща, баба, учителка и др.). Детето се развива в страх, че ако сгреши ще бъде наказано. Това е води до перфекционизъм и невъзможност за отпускане.

 Ригидност означава твърдост, липса на гъвкавост, скованост, ред, точност, дисциплина. При човек с ригиден характер жестовете са сковани, а изразяването на спонтанните чувства и емоции е потиснато. Има изградени строги правила и принципи, които следва неизменно – до степен идеализъм и свръх морал. Често това се случва за сметка на щастието, забавлението, близостта. Жизнения стил е недоверие към другите. Ригидния човек е перфекционист, подреден, забързан, фокусиран и преследващ поредната цел. Понякога, обсебен от това всичко да е перфектно пропуска да живее тук и сега. При него приоритетно стои  едно ТРЯБВА. Трябва да бъда такъв! Трябва да направя това! Другия трябва да бъде такъв! Нещата трябва да са такива! Поставя безмилостни стандарти пред себе си и другите. Негативен и черноглед. Предразположен е към развитие на социална или генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно разстройство, сексуални разстройства.

Според Бернаскони всеки от нас носи в себе си частица от всички видове характери в различна степен, които като съвкупност определят неговата индивидуалност. Тези съвкупности създават безкрайно разнообразие от човешки характери, така че всеки човек е отделна вселена, различен от всеки друг и изключителен сам по себе си."

Източник: psiholozi.com

За страха и отвъд зоната на комфорт

Рационализация: - може да се определи като използване на "добри начини", но не истинските причини за държането по определен начин. С тази стратегия човек може да си осигури  рационално обяснение на поведението и правейки това, да скрие от себе си и от другите по-малко подходящата мотивация.

Изолация: / защитен механизъм/ - при изолацията човек отделя емоцията от подходящото съдържание и по този начин се справя хладнокръвно с теми, които иначе биха били заплашващи и емоционално претоварващи.

Отричане: - при отричането човек не обръща внимание на предизвикващите страх аспекти на ситуацията и променя интерпретацията на ситуацията така, че я разглежда като по-малко заплашителна.

Страхът може да се превърне в хронична тревожност.

Успехът се крие точно отвъд зоната на комфорт. А тя е лишена от всякакъв страх. КОгато се чувстваш в безопасност, е трудно да намериш  нужната мотивация. Където има комфорт има и безучасност, а тя е голяма противодействаща сила на успеха.

Когато пребориш страха си, идва чувството на удовлетвореност, радост, след което можеш да видиш страха от друг ъгъл - в друга светлина -  като врата към успех. Израстване.

SilviAmica

"На света има един милион типа хора. Днес обаче искам да пиша за онези жени, които горят със собствена светлина. Които заспиват без периодично съобщение за лека нощ. Които не се събуждат до някой, който да им казва “красива си”, докато са със разрошена коса и без грим. Но те знаят, че са такива.

Искам да пиша за онези жени, в световете на които има пожари. Които са безспирни и неуморни. Които знаят, че няма нищо лошо в това да си сам - качество пред количество. Които блестят, работят творят и не чакат нищо да им дойде наготово. Които не се оплакват от обстоятелствата, а ги пригаждат към себе си. Които опитомяват зверове, танцуват с урагани. Които не признават “не” и “не мога”. Които вярват, че невъзможното е само плод на разума и за тях то не съществува. Които се прибират уморени от работа, събличат дрехите си, взимат си душ и се потапят в уюта на собствената си компания. Които умеят да прекарват времето си добре и сами, а не търсят винаги да го запълнят с някой. Които имат тежки моменти, които са повалени, но на следващия ден стават и продължават. Защото знаят, че животът е за това - да продължава да се случва. Не чака никого. Всичко зависи от нас. И е една малка магия.

Искам да пиша за онези жени, които уважават мъжете. И хората. Които знаят кога да мълчат и кога да говорят. Които умеят да разговарят. Умеят да изслушват. Които разбират (приемат), а не съдят. Които изразяват емоция. Които могат да бъдат силни, но знаят как да боравят с нежност.

Искам да пиша за онези жени, които не прекарват времето си в обсъждането на други жени. Които не хвърлят боб, не гледат на Таро, когато той не пише. Които знаят, че има по смислени и стойностни разговори от новия салон за красота и клиентите му. Които не гледат в чуждата чиния, а само в своята собствена.

Искам да пиша за онези жени, които са жени в целия смисъл, който влагам в тази дума - да знаеш кога да бъдеш силен и кога слаб. Да боравиш добре с баланса.

Искам да се обърна към тези жени, за да им кажа едно огромно благодаря, че съществуват и ги срещам и че все повече откривам себе си в тях. Дами, страхотни сте! Карате ме да си загубя акъла по вас. Абсолютното ми, тотално вдъхновение. Не губете вяра в себе си. Уважавайте се. Дали сте толкова много, за да се превърнете в това, което сте сега - не позволявайте на всеки случаен да ви разопакова.

Страхотни сте.
Красиви сте.
Зашеметяващи.
И толкова пленителни. "

Силвия Крумова

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1376299349170801&id=923475501119857

Детето като символ в съня

"Появата на дете в сънищата е изключително разпространена-очакваме дете, преживяваме смъртта на дете, губим детето си, намираме детето си и пр.
Най-чести са може би сънищата с бременност. В съня детето почти винаги означава нещо съществено, което е на път да се появи или да изчезне."

Из: "Тълкуване на сънищата"- Пиер Дако

Тълкуване на сънищата - Зигмунд Фройд

"Защо човек забравя сънищата си, след като се събуди? Всички знаят, че на сутринта сънят “изчезва”. Наистина той може да се съхрани в паметта. След като се събудим, ние знаем, че сме имали съновидение, когато си спомним за него. Често ни се струва, че го помним изцяло. През нощта сме го знаели по-подробно, но ставаме свидетели на това, как през деня живият спомен малко по малко изчезва. Често знаем, че сме сънували нещо, но не знаем какво точно, и толкова сме свикнали с факта на забравяне на съня, че изобщо не ни се струва абсурдно през нощта човек да сънува нещо, а на сутринта да не знае, че го е сънувал, дори да не помни какво е било съдържанието на съня. От друга страна, не са редки случаите, когато сънят остава задълго в паметта. Много често съм анализирал сънища на пациентите си, които те са сънували преди двадесет и пет и повече години. Аз самият помня и до днес един сън, който ми се присъни преди тридесет и седем години и който и досега не е избледнял в паметта ми. Всичко това е много учудващо и на първо време доста непонятно.

За забравянето на сънищата най-много пише Strumpell (66). Явно това забравяне е много сложно явление, защото той го обяснява не с една, а с редица причини.
Преди всичко забравянето на сънищата се обяснява с всички онези причини, които предизвикват забравянето в реалния живот. По време на будно състояние обикновено забравяме редица усещания и възприятия. Този факт може би се дължи на това, че те са твърде слаби, или защото имат твърде слабо отношение към свързаните с тях душевни преживявания. Същото се отнася и за по-голяма част от сънищата. Те се забравят, защото са твърде слаби. Впрочем моментът на интензивност сам по себе си няма решаваща роля при запомнянето на сънищата.

Заедно с други автори като Calkins (12) Strumpell признава, че често бързо се забравят сънища, за които в първия момент се помни, че са били изключително живи и релефни, а в същото време в паметта се запазват много призрачни слаби и съвършено неотчетливи образи. По-нататък, в будно състояние, обикновено много лесно се забравя случилото се само веднъж и се помни онова, което е достъпно за възприятията нееднократно. По-голяма част от сънищата представляват еднократни преживявания

Тази тяхна особеност помага за забравянето им. За да могат усещанията, представите, мислите и т.н. да добият известна сила, достъпна за запомнянето, необходимо е те да не се появяват поотделно, а да имат помежду си някаква връзка и зависимост.

Според Strumpell (87) още по-значителни за забравянето в сънищата са моментите, произтичащи от съотношението между съня и живота в будно състояние. Забравянето на сънищата от будното съзнание явно представлява само добавка към гореспоменатия факт, че сънят почти никога не заимства свързани спомени от реалния живот, а взима от него детайли, откъснати от неговата психична цялост, в която те се възприемат в будно състояние. Затова в композицията на сънищата нямат място психичните редове, с които е изпълнена душата.

Освен това за забравянето на сънищата спомага и фактът, че по-голямата част от хората малко се интересуват от това, което им се присънва. Онзи, който в качеството си на наблюдател се интересува от сънищата, сънува повече - той запомня сънищата по-често и по-лесно."

Източник: "Тълкуване на сънищата"- З. Фройд

Когнитивно поведенческа терапия

"За намаляване на нежелателните когниции за предлагане на нови познания и начини на мислене относно проблема и за тяхното укрепване се използват поведенчески техники. Към тях спадат:
1. Регистриране на желателните и нежелателните познания и отбелязване на условията, при които те се появяват;
2. Моделиране на нови познания;
3. Използване на въображението за онагледяване на начина, по който новите познания могат да се свържат с желано поведение и емоционално благосъстояние;
4. Практическо прилагане на новите познания в действителността така, че да станат обичаен начин на мислене на пациента.

     Към познанията, които могат да се нуждаят от промяна, спадат убеждения и системи от убеждения, а също така и мисли и образи.
Човек организира и използва познанията чрез познавателните процеси.
Към тях спадат:
1. Начини на оценка и организиране на  информацията за средата и самия себе си;
2. Начини на преработка на информацията за справянето с живота и решаването на проблеми;
3. Начини за прогнозиране и оценка на бъдещи събития."

Източник: Енциклопедия Психология
Издателство:"Наука и изкуство"

https://orlinbaev.blogspot.com/2015/05/blog-post_17.html?m=1