Жените като мен не са клише

"Жените като мен идват:
да те измъкнат от калта
да ти разведрят живота
да целуват страстно
да счупят ограниченията
да те потупат по рамото
да те научат да си луд
да ти скъсат чаршафите
да те накарат да живееш
жените като мен идват
те винаги идват от нищото
усмихнати и пълни с живот
готови за приключения
защото жените като мен
не са клише
***
Жените като мен си тръгват:
и ти оставят спомени
крадят съня ти
съжаляваш до болка
мислиш ги с усмивка
чакаш ги зад всеки ъгъл
молиш се да има поне още една
рухваш в сиво ежедневие
жениш се за скучна жена
учиш се да живееш спокойно
пиеш кафе всяка сутрин
и обръщаш повече внимание на белите завеси
жените като мен си тръгват
те винаги си тръгват в нищото
прибират се сами
и сами си ближат раните
защото жените като мен

Те… не могат да бъдат клише!"

 

Автор: Ивелина

 

Автор: Силвия Крумова

"Човешките оношения станаха все по-скучни. Трудно може да попаднеш на хора, които са чисти. Които споделят света си, такъв какъвто е. Които не се страхуват да говорят за болката си, за мечтите си, за страховете си. Всяка една мисъл и чувство, започнаха да преминават през голямото сито на страха. След което, от тях не остава и следа.
Аз съм човек, който се храни главно от емоция. Няма значение под каква форма - болка или любов. Харесвам и двете. Често съм споделяла, че съм мазохист, но по този начин задоволявам потребностите на душата си. За мен, в моя живот, тя е на пиадестал.

Много е важно някой да предизвика чувство в теб. Ако го направи, то значи е разкрил част от себе си. Бръкнал си е в дълбокото. Останалото е просто шум, вятър. Едно голямо нищо, от което не остава и следа. Очите, с които виждам света са различни от тези на повечето хора. Потребностите ми също не се покриват с техните. Годините нямат никакво значение, ако си малък в сърцето си. И ми става едно такова болно и тежко. И се питам, къде отидоха хората. Все по-малко ги срещам. Но все пак ги срещам. Броят се на пръстите на едната ми ръка, но ги има. И си говорим, и споделяме, разкриваме се, попиваме, растем. Усещането е дяволски различно след това. Чувство на пълнота. В теб се прокрадва желание да бягаш, да тичаш, да гориш. Да блестиш по-силно, по-ярко. Да си по-шарен. Да даваш. Кой знае, някой може да има нужда от цвят в своя живот. От теб, в своя живот. "

Силвия Крумова/ Silvia Krumova

Не се влюбвай в такава жена

""Не се влюбвай в жена, която чете, в жена, която чувства твърде много, в жена, която пише…
Не се влюбвай в образована, магична, луда жена. Не се влюбвай в жена, която мисли, която знае какво знае, а също така знае и как да лети; жена, уверена в себе си.
Не се влюбвай в жена, която се смее или плаче, докато прави любов, която знае как да превърне духа си в плът; особено пък в жена, която обича поезията (тези са най-опасните) или която може да прекара половин час в съзерцаване на някоя картина и не може да живее без музика.
Не се влюбвай в жена, която се интересува от политика, има бунтарски дух и изпитва огромен ужас от неправдата. В жена, която изобщо не иска да гледа телевизия. Или в жена, която е красива, независимо какво е лицето й или тялото й.
Не се влюбвай в жена, която е дълбока, забавна, неуловима и непочтителна. Не се влюбвай в такава жена.
Защото когато се влюбиш в такава жена, независимо дали тя ще остане с теб или не, дали ще те обича или не – от такава жена ти никога не можеш да се върнеш."

Марта Ривера - Гаридо

Искам старомодна любов - Силвия Крумова

Искам старомодна любов.
Искам любов, в която мъжът прави първата крачка. В която можеш да си позволиш да се почувстваш дама – да бъдеш ухажвана. Да се правиш на недостъпна, на трудна за печелене, а това да не се мисли за надуто поведение, напротив да буди неговия интерес още повече. Да изкарва хищника в него, какъвто всъщност трябва да бъде изначално - по-силен.
Искам старомодна любов, в която най-важен е разговора и разходките. Дългите разходки, в които разкривате световете си. В които има закачка, в които има флирт. Които събуждат интереса в човека отсреща. Разпалват неговото желание да иска повече и повече. Искам любов, в която всичко се случва стъпка по стъпка – никога накуп и изведнъж. Искам търпелива любов – любов, която ти дава време, в което да разкриеш себе си. Бавна любов. Мързелива любов.
Искам старомодна любов, в която мъжът взима жената от вкъщи и я прибира отново там. Без да очаква тя да му се „разплати“ за това. Нямам нужда от романтична любов – от вечери в скъпи ресторанти, цветя и големи подаръци. Не бих знаела как да реагирам на тях. Искам любов в ъгъла на забутано заведение. Пареща любов. Притаяваща дъха любов.
Любов без маски, без въпросителни, без престореност. Чиста, невинна, проста. Старомодна любов. С внимание, с чувственост, със страст, с елегантност, с нежност. С мирис на вино, звук на джаз. На свещи. Плавно, бавно, старомодно – пласт, след пласт.
След пласт...  <3
Силвия Крумова

"- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?

- С "прекалената" си искреност.
С прямотата и честността си.
Те са свикнали с маските, разбираш ли?
И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.
И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).
И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.
А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.
Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,
която сипваш в тях.
Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.
Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.
Плашат се и бягат,
осъзнали че си Дявол от Рая,
който не могат да заблудят,
нито да вкарат в безчувственото си легло,
нито да те натикат в златната си клетка
или да те проиграят на карти.
Плаши ги това, че си лека,
но не от онези платени жени,
а по душа, присъствие и усмивка.
И стъпваш леееко в душите им.
Почти без да усетят ...
И хем си лека като перце,
хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват
са хиляди, но ...
само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.
Оставяш им избор и бягат.
Защото днес е модерно
да "оковеш" някой за себе си,
да го контролираш, лъжеш и манипулираш..
Ти не го правиш,
даваш им избор и свобода ...
И те бягат, защото не знаят
какво е да ги обичат безкористно.
Не знаят какво да правят с такава любов.
Не знаят и как да я задържат ...
Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,
които са се научили на оставане.
Те знаят как да спечелят
устат Дявол като теб.
Научили са се на разгадаване на мълчания;
на обичане на истини;
на посрещане на мълнии;
на ценене на честност;
на овладяване на женски бури;
на диалог с очи;
на неизречени, но спазени обещания
и да не влюбват жените в своя маска,
а в истинските тях.
Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции
и да ти върнат усмивката
по възможно най-простичкия начин.
Такъв мъж си заслужава
да не спираш да търсиш.
Да търсиш ... да търсиш ...
Докато не ти останат сили
от пълното ти с необременена любов сърце.
И когато го намериш ...
Да потънеш в очите му ...
(да са ти звездите)
в ръцете му ...
(да са ти дом)
в сърцето му ...
(да ти е Вечерница)
във всяка частичка от Него ....
(да ти е Вселена)
И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...
урок по обичане ...
на Себе си."

За онази истинската

"Ако я обичаш, ще преобърнеш живота й по най-неочакваният начин. И твоят също. Ще искаш да знаеш кое е любимото й цвете, как си пие кафето, какво прави сутрин, когато се събуди. Ще искаш да знаеш всяка нейна мисъл. Ще следиш погледа й и ще искаш и тя да следва твоят. Ще се чудиш какво е правила преди теб. Какво детство е имала? Какви са мечтите й? Попитай я, сама ли е закърпяла сърцето си!? И на ум сритай всички задници, които са я наранили. Ще искаш да я виждаш без грим, без рокли, бижута, без маски и етикети. Ще я искаш естествена, странна, луда, рошава, в настроение или без, здрава, болна, всякаква, но да е тя. Твоята.
И ще я пазиш като единственото чудо на земята, чудото на света ти.
Ако я обичаш, нищо друго няма да има значение. Колко е вироглава, какво голямо дете е, нито смотаните ви различия.
Ще искаш да си нейният мачо, мъжът на живота й, бащата на децата й, царят на смеха й, нейното всичко.
Няма да има значение кой е прав и кой не е. Ще искаш просто да я имаш и тя да те има, да я правиш щастлива, защото е твоето щастие. И ще й го показваш с очите си, с това колко силно я прегръщаш, как я хващаш за ръката....как я завиваш....
Ние жените забелязваме малките жестове, а не големите думи.
Ако я обичаш, тя ще знае. Ако не я обичаш, също.   "                              

- Любомира Димов

И да не искаш ги помниш

"Ще ви кажа кои мъже ме привличат, кои ме впечатляват. Тия дето не ги е срам да покажат любовта си, желанието си, похота си към една жена - да я галят с поглед и ръце. Да целуват, да щипят, да я хванат изведнъж без причина, така че дъхът ѝ да спре за секунда, ей така от любов. Да не ги е страх да бъдат себе си, да не ги е страх от нея, да не мислят „какво ще кажат хората”. Уверени, удобни в дрехите си, в кожата си, в душата си. Такъв мъж прегръща най-топло и да не искаш го помниш. Ей тия мъже карат сърцето ми да бие най-силно - като лудо. Стоплят ме цялата. "

К.В.

Казват : Времето лекува! Лекува ли наистина?

Беше си обещала никога повече да не се връща там.Бяха изминали две години оттогава...една Съботна сутрин се събуди и усети празнота в гърдите си...нещо липсваше...една малка част, която не можеше никой и нищо да запълни.Стана от леглото, облече се и излезе...качи се в колата си и потегли...пътува дълго...наоколо беше пусто....само тя и мислите й...беше объркана...чувстваше се сякаш предава себе си...принципите си...обещанията си...спря колата и слезе от нея...пред погледа й се намираше къща на един етаж, просторна с огромна веранда и ............позабравена.
Запъти се към нея...извади ключа от чантата си и отключи входната врата...вътре беше тихо и прохладно...часовника на стената беше спрял на 15:30ч...спомените в главата й започнаха да се връщат, да си играят със съзнанието й, най-странното е, че имаше чувството, че нищо не се е променило....всичко беше както преди.
- "Възможно ли е това?" , помисли си тя и затвори очи.
След няколко секунди се обърна и се запъти към малката масичка до прозореца....погледа й се спря върху снимката под тоновете прах...взе я и остана неподвижна , вперила поглед в нея.
Толкова много й липсваше......изгубената част...онази уж забравена...усети една огромна тежест в гърдите си...нищо не беше се променило. До снимката имаше кутия. Беше я кръстила "Кутия за спомени"...отвори я , последното нещо, което беше оставила там бе една опаковка от шоколадов десерт....беше й го дал докато говореха нещо при последната им среща. Интересно беше как такава ситуация може да усили вкуса на най-обикновен десерт, който може да бъде купен от всеки един магазин, будка или от всяка една бензиностанция.
-"Господи, трябва да продължа напред! Не мога повече да продължавам така." , помисли си тя и тичайки излезе от стаята. Заключи бързо входната врата и се качи в колата си. На седалката до нея остави чантата си, от която се подаваше снимката....онази същата под тоновете прах...
11.01.2015г. / Dianne Dimitroff/

За какво ни е?

-"Какво е волята, какво е силата, за какво са ми по дяволите?
Не ми трябват....няма да ми донесат щастие, нито спокойствие, нито удовлетвореност, защото са в разрез със всичко което искам аз...всичко, от което се нуждая..."
Отпи поредната глътка кафе, затвори очи и си обеща : "Тази година ще рискувам повече, ще се раздавам повече, ще обичам без да си го забранявам...ще бъда по-нежна и по-чувствена... Обещавам си да позволя да бъда себе си....докрая !"
03.01.2015г. / Dianne Dimitroff/

Трансформация

Обожавам Живота си,

обожавам трансформациите си,
обожавам начина ,по който обичам
по който усещам,по който се раздавам.......
Всяка глътка въздух е оргазъм за душата ми....
Тези кафяви очи искат да поемат от живота всичко,
всичко,докато имат възможност, а когато тази възможност си отиде
пак ще живея на друго място,в друго време,под друга форма,
взела със себе си най-важното нещо........сетивата си......
Добро утро обичан Живот.

23.03.2013г. (Dianne Dimitroff)

Отношение

"Ти заслужаваш скъпо в платоничен смисъл удоволствие ,защото инак скъпо .. не би ни/ ми било хубаво…..ти от до...последния си жест мимика дума.. провокираш именно това у мен.
Желаейки да направя нещо за теб ми се притъпяват време, средства,път,усилия, мислене , планове..
всичко се минимизира като сила,целенасочен съм към теб единствена…..харесва ми едно у теб,нещо открояващо те като истинска жена..нещо непознато ми до момента преди да те срещна..
до сега.. възбуда... страст... аз и девойка…..нямало е момент в който да се спрем пред нещо..
хлапешката илюзия.. възбуда.
Ти си силна..спомням си онзи миг.. пак и пак ..на онова място .... в една от най възбудените ми форми.. откакто ме познаваш в такова отношение..
усети ме .. .. …събра цялата енергия у себе си .. качи се отпред и каза:” Тръгвай !”..
До момента двустранно с девойка не сме се отказвали пред нищо заради секса.
Ти го правиш..... наясно си със себе си кога може ,кога не... кога си към края.. кога може да си позволиш.. кога ...точно тогава..бях възбуден.. в тиха фаза.. леко... естествено.. просто това е състоянието ми в близост до теб.Не е първична възбуда...но е такава при която едно действие миг... поглед... от твоя моя страна.. би ни изстрелял в онзи свят,притъпяващ всичко заобикалящо ни .. очертаващ мен и теб като основни действащи и съществуващи лица.
Съня ми ..разказах ти го ..отворих очи.. 3ч и 18 мин точно време...огледах се..чудех се сънувал ли съм или не ,много реално беше...събудих се почти отвит...нещо пулсираше под завивката..бях по боксерки,
пуснах ръка и леко го опънах .......беше горещ...не бях хипер много възбуден но.. от теб... всяка възбуда.. е максимална……""

Питаш как съм.

Питаш как съм.
Добре съм.
Не спирам да мисля за теб.
Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.
Да карам бързо, за да имаме повече време,
да ме чакаш усмихната на прага на вратата ти, да те целуна,
да те прегърна,
да изслушам какво си правила днес,
да си сготвим,
да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,
да задремя в ръцете ти, докато ме гледаш и не казваш нищо,
да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,
да ме научиш на някоя нова игра, която никога не съм играл,
да наглася лаптопа и да пусна сериала,
да си говорим толкова много, че да загубим представа за времето,
да стане твърде късно, че да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,
да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,
да си легнем един до друг,
да правим любов,
да си лежим и просто да се гледаме,
да не ми даваш да заспя, за да си поговорим само още малко,
да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,
да не помръдна доста дълго, въпреки това,
да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,
да преплетеш пръстите си силно в моите и да не знам къде свършва моята и къде започва твоята ръка,
да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,
да се събудя до теб.
Стоп.
Изтривам всичко.
Питаш как съм.
Добре съм.
Ти как си?

Автор: Димитър Калбуров

Образуване на импулсивен характер

Несублимирано либидо в оргазма

" Регулирането на сексуалната енергия зависи от оргазмената потентност, т.е. от способността на организма напълно да понесе клоничните контракции и подеми на оргазмения рефлекс. Бронираният оргазъм не допуска тези оргазмени контракции и експанзии.
Така биологичната възбуда се възпрепятства от мускулните напрежения на различни места в тялото."

"Анализ на характера" : Райх В.

Откъде произлизат съпротивите на характера.

"Разликата между неврозата на характера и симптомните неврози е само тази, че при последните невротичният характер е продуцирал също и симптоми, и така да се каже, се е концентрирал в тях.

Ако признаем факта, че основата на симптомната невроза винаги е невротичният характер, то е ясно, че при всеки анализ ще имаме работа с характерово-невротични съпротиви; отделните анализи ще се различават само по различното значение като трябва да се придаде на анализа на характера в отделния случай .

От гледна точка на анализа на характера разликата между хроничните неврози, тоест тези, които възникват още в детството и острите неврози, които се появяват късно, няма никакво значение , защото дали симптомите са се появили рано или късно не е толкова важно, колкото това, че невротичният характер , реактивната база за симптомната невроза, се е формирал, най-малкото в главните си черти, още със завършването на Едиповата фаза.

Макар да не е абсолютно надежден критерий, липсващото съзнание за болест е съществен признак  за неврозата на характера.
Невротичният симптом се усеща като чуждо тяло и създава чувство за болест.
Напротив, невротичната черта на характера, подобно на прекомерното чувство за ред при натрапливия характер или тревожната плахост при хистеричния характер е органично вградена в личността.
Някой може би се оплаква, че  е плах, но от това не се чувства болен.
Едва когато характерологичната плахост се засили до болестно изчервяване или натрапливо-невротичното чувство за ред- до натраплив церемониал, тоест когато невротичният характер симптоматично се обостри, той се чувства болен.

И така - теоретично - от всеки симптом може да се развие характерологичната  реактивна база.
Симптомът непосредствено се обуславя само от ограничен брой несъзнавани нагласи; например хистеричното повръщане има в основата си изтласкано желание за фелацио и орално желание за дете.
И двете се отразяват и върху характера, първото в известен инфантилизъм, второто в майчинска нагласа, но хистеричният характер, който обуславя хистеричния симптом ,се основава на множество - в голямата си част антагонистични - стремежи и най-често се  изразява в специфична нагласа или характер."

Източник: Анализ на характера - Вилхелм Райх