Обсесията е мисъл, която се задържа за дълго в съзнанието и изпъква над останалите мисли, въпреки че човекът осъзнава нейния безсмислен, безполезен и мъчителен характер. Тя е такава, че причинява висока тревожност или чувство на вина и има отблъскващ за човека характер. Появата им не зависи от моментното емоционално състояние на пациента.
 
Компулсиите са обсесивни движения или действия. Те се явяват като отговор на натрапливите мисли. Под тяхно влияние болният се чувства задължен да извършва тези повтарящи се действия. Последните са подчинени на строги правила и при грешка в изпълнението им се налага повторение.
 
Въпреки, че компулсиите се раждат в отговор на създалата се от обсесиите тревожност, те нямат за цел да я успокоят. Ролята им по-скоро се състои в това подобно на ритуал да предотвратят някакво абстрактно последствие – събитие или обстоятелство, приемано от пациента като застрашително, опасно и ужасяващо.
 
Обикновено пациентите не са наясно какво е това последствие, нито действията практически представляват способ за реално избягване на някаква опасност.
 
На какво се дължи обсесивно-компулсивното разстройство?
Това е психиатрично заболяване, при което се наблюдава висока степен на асоциация със структурни и функционални неврологични увреждания. Известна е връзката му с родови травми, черепно-мозъчни травми, безвкусен диабет, тикове и синдром на Турет.
 
При провеждане на електроенцефалография (ЕЕГ) и различни невроизобразителни методи често се намират отклонения от нормата. Характерните за обсесивно-компулсивното разстройство промени в мозъка са строго специфични и не се откриват при други психични разстройства.
 
Кои са най-честите обсесии?

  • Заразяване – обсесията е свързана със замърсяване и/или инфектиране и компулсиите се състоят основно в миене и чистене. В тази група попадат над половината от пациентите.
  • Съмнение – патологично такова, което налага многократно проверяване. Последното обикновено има предварително зададена бройка или пък четност. Тези пациенти често имат усещане за недовършеност или вина.
  • Симетрия – водеща до непрекъснато подреждане
  • Събирателство – това е много рядка, но и много трудно лечима форма, при която пациентите са или напълно погълнати от колекционерска дейност, или направо запълват жилищата си с ненужни вещи и дори боклуци. При тази група пациенти особеност е обсесивната бавност, с която извършват тези действия.
Как се развива заболяването?
То обикновено започва в млада възраст, като при мъжете се проявява по-рано отколкото при жените, за които бременността е рисков период. Обикновено отключването му е внезапно и често свързано със стресогенно събитие в живота на пострадалия.
 
Пациентите клонят към прикриване на симптомите, което отлага диагнозата им с 10-15 години. Заболяването е пожизнено, но в късна възраст симптомите се смекчават. Междувременно 2/3 от пациентите преминават и през депресивни епизоди.
 
Тъй като обсесивно-компулсивното разстройство се дължи предимно на биологични фактори, в лечението му основно място заема медикаментозната терапия, а плацебото е силно неефективно. При основната част от пациентите лечението води до подобрение.
 
Необходимо е да мине период от поне 8-12 седмици, за да се долови ефекта от лечението. Прекратяването му е почти задължително свързано с рецидив на болестта."