Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Студен вятър пронизваше всяка част от тялото ми,но не спирах да вървя.Усмивката беше на лицето ми,както и моето Чувство беше до мен...........сняг,лифт,пуканки, минерална вода и чифт топли ръкавици........зимна приказка. Страх, емоция, вълнение, примесени с много смях и завършващ с миг на възбуда и говорещи погледи.Чувството за несигурност, породено от клатушкането на лифта изчезна в мига, в който той ме придърпа до себе си, силно прегръщайки ме...моменти на истинска наслада ..........
Температурата горе беше доста по-ниска, малки дечица с алено червени бузки щъкаха навсякъде по снега.
Натъкнахме се на едно уютно и топло място; качих се по стълбите на втория етаж, масата в ъгъла ми изглеждаше най-подходяща.......нямаше как да пропусна капучиното, не подминах и цеденото мляко с боровинки....мммммммм.....дълъг разговор, топли погледи.....целувки.
Без особено значение бяха и двойката на съседната маса, леко пийнали с особено извратено чувство за романтичен следобед......просто част от интериора.....друго беше важно, друго беше истинско, съществено и значимо.Толкова беше хубаво, че не исках да тръгвам .....всъщност не съжалявам.....ако не бях си тръгнала от там , нямаше да изпитам оргазма във въздуха малко по-късно и нямаше да съм причина за усмивката му ,докато ме гледа. Обожавам моментите на истинска наслада.............. .
Честит Вторник.............
29.01.2013г. (Dianne Dimitroff)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Постави я бавно на мекото легло...обожаваше да я гледа...гола...красива...невинна...негова...косите покриваха лицето й...беше гореща...нямаше търпение да проникне в нея...беше ненаситна...жадуваше го във всеки един момент...да, тя беше любовница, която оставяше белези...от тези, които остават завинаги...не откъсваше очи от нея...беше го страх...страх от утрото....и от кафето, което ще изпие сам, защото такива жени никога не остават......тръгват си преди изгрева.......и болят......
28.12.2014г. /Dianne Dimitroff/

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Спомените се преливат един в друг, правят любов помежду си........минали моменти в настояще....бъдещето им е неясно, опитват се да живеят възможно най-дълго.......понякога парят, светлината им е ярка, понякога приглушена, потънала в неяснота и мистерия. Интересно нещо е живота, предлага ти толкова много неща, а ти не можеш да вземеш дори половината от тях, но пък може би точно в това се крие очарованието на дните ни.......тази ненаситеност придава същинския смисъл.
Краткостта на моментите ги прави толкова красиви..........същото смея да кажа и за любовта....

28.04.2013г(Диана Димитрова)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Сутринта бе хубава, топла и усмихната. След такава вечер, нощ на разговори, емоции, чувстване, отдаване, разкриване...притежаване....
Бърз душ.......седнах на леглото, мекото....любовното.....само по хавлия с влажен поглед и доволна усмивка.....
Изтрих капките вода, останали по тялото и започнах да се обличам. Приближи се и ми помогна за ципа на роклята......
Преди тръгване слязохме долу за чаша горещо кафе и кроасани с шоколад .....говорихме за разни неща, беше хубаво.....чувствах се различно, особено....някак си неповторимо....точно в онзи момент.
Съкровена близост, уважение......красиво беше......имаше топлина.......прекрасни моменти ......и много копнеж след това.....

Написано 1г и 5м след тази нощ... със същия плам....ярък спомен....незабравима емоция...Щастлива жена съм....Обичана......Обичаща.......усещаща.......разбирана....

(Диана Димитрова)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания" 

Хората се лутат години наред, дори цял живот в търсене на "идеалното щастие", а то всъщност винаги е било близо до тях. За зле изживения си живот излизат с оправданието"Нямам късмет" ; "Такъв е живота" ;"Тя/той не е за мен" ; "Срещнахме се в неподходящо време" ; "Тя/той е семейна/семеен, обвързана / обвързан, разведена / разведен..... с едно дете, с две деца, с три деца, без деца.....с два килограма по-дебела, с 3 см по-къса коса, с недостатъчно кафяви очи.....абе, ако устните й бяха малко по-плътни.....
Та.....оправдания, колкото щеш, за страха от това да си вземем щастието в свои ръце.

22.04.2013г(Диана Димитрова)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Аз заслужавам най-доброто във всяко едно отношение и ще си отворя обятията широко , за да позволя на Вселената да ми ги подари.
Всяка една негативна мисъл нанася пагубни разрушения в нашето тяло и съзнание. Да успяваш да отхвърляш негативните мисли е трудно постижение и изисква време и постоянство, преди да се превърне в хубав навик, който да работи в наша полза във всеки един момент.

14.04.2013г(Georgieff)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Обожавам Живота си,
 обожавам трансформациите си,
 обожавам начина ,по който обичам
по който усещам,по който се раздавам.......
Всяка глътка въздух е оргазъм за душата ми....
Тези кафяви очи искат да поемат от живота всичко,
всичко, докато имат възможност, а когато тази възможност си отиде
пак ще живея на друго място, в друго време, под друга форма,
взела със себе си най-важното нещо........сетивата си......
Добро утро обичан Живот.

23.03.2013г. (Dianne Dimitroff)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Спираш за миг, поглеждаш назад и виждаш колко далеч си стигнал. Знаеш, че не можеш да се откажеш точно в този момент.........знаеш, че всичките усилия са си стрували........тишината на нощта ни разкрива краотата си, помага ни да си дадем равносметка за живота и чувствата вътре в нас.....стонове от желания, копнежи, страсти.....хаотични мисли, болка и сълзи......необходими са, за нашето личностно, истинско развитие...всъщност болката е нещото без което не можем.......

21.02.2013г (Диана Димитрова)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

И отново емоция.......спрях колата, изгасих двигателя и фаровете, той се приближи, отвори вратата и ми подаде ръка....погледнах го, усмихнах се и го оставих да ме води.. Късно вечер бе , само луната осветяваше пътя ни ....стискайки ръката ми ми показваше колко сигурна мога да бъда с него, колко спокойна мога да бъда в присъствието му.
Оставих се напълно в неговите ръце......продължавахме да вървим , неслед дълго спряхме пред една врата......отключи и влязохме......беше вила на отдалечено място, спокойствие, тишина, свеж януарски въздух и внушителни, извисяващи се в небето борове. Влезе пръв, аз след него..сякаш искаше да се увери, че всичко е наред. Заключи след мен и се качихме по стълбите до втория етаж, отворихме вратата на стаята и аз за миг изпитах чувство на екстаз......беше адски уютно, топло и предразполагащо за безброй нощи на любене. Искаше ми се времето да спре и тази емоция да продължи вечно......
Последваха дълги разговори, чаши вино, меко легло и много голота.....разговаряхме за всичко, на моменти се смеехме като полудели, в други моменти се целувахме , сякаш това ще бъде последното нещо, което правим.....
виното и топлината си казаха думата.....разгорещихме се.....ръцете му, езика му, очите му не можеха да се наситят на момента, на мига, на тялото ми...пръскахме се от възбуда, раздирахме въздуха със стонове на желания, викове от страст, мръсни думи, брутални действия...оставях червени следи от нокти по гърба му....още повече го предизвиквах, допълнително настървен хвана косата ми и ме побърка от удоволствие .......
Утрото беше дошло, събудих се от ласките му ....отворих очи.....той беше до мен с чаша горещо, ароматно кафе..........................."Добро утро,Mia".........
02.02.2013г (Dianne Dimitroff)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Равносметки...мисли...връзки...ново начало или стар край.Човекът е същество, устроено да иска много и да има смелостта да вземе многото. Не изживени емоции, забрани....какво всъщност е това? Егоизъм/ Интереси ? Не справяне със ситуации по друг начин ?.....Слабост?
Всичко изброено и най-вече последното , а аз стоя в страни и се усмихвам .
Усмихвам се на човешката глупост и не състояние да се справят със собствения си живот . Понякога дори изпитвам съжаление......за тези бедни и пусти души, бродещи по земята. Изнизва се година, след нея друга, трета и ......а те горките същите "бедняци", не научили нищо от живота, не взели си поука от грешките и от шамарите на съдбата.
Кратка история за мислите в главата ми тази сутрин . След малко отивам на работа , за да се срещна с тези същите зомбита, изяждащи се отвътре.............но не смятам да спирам да се усмихвам ........

05.01.2013г. (Диана Димитрова)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Снега се топи от слънчевите лъчи... такова ми е хубаво, топло, уютно.....отпочинала и заредена се чувствам.....мислите приятно разпилени..............нежна музика и чаша горещо кафе...след такава вечер, подобна сутрин е естественото и най-точно продължение на чувствата и емоциите ...........така ми бяха важни целувките........и моментите на истинското любене....равносметки.....потвърдих си думите няколко дни по-рано, че нищо истинско не избледнява.....никога.....преражда се в друга форма, но със същата сила .....усет, емоция, власт, подчинение.......и тогава нищо друго няма значение, щом емоцията владее тишината......

27.12.2012г. (Диана Димитрова)
"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Студен ден, влязох през една врата с идеята да се стопля и да опитам от онова капучино, което придава носталгичен привкус на деня. Крача уверено, спокойна и усмихната и точно в този миг един поглед издигна стена пред мен. Ударих се със всичка сила в нея, мислите ми рикушираха в отвъдното, светлините се сляха, хората изчезнаха,з вуците също..... някъде там в далечината. Не можех да помръдна, сякаш бях скована от лед.......а душата ли, душата беше цялата в огън. Стихийно прониза гърдите ми... не зная още как спрях сълзите си....нямах думи, нямах въздух....нямах сили.....просто времето спря, а казват,че не спира никога.....
07.12.2012г (Диана Димитрова)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания" 

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Вървя по тротоара на градска улица, с ръце прибрани в джобовете. А вятъра флиртува с косите ми ...и лицето ми милва...усещам топла есенна целувка по челото. Вдигам глава и се оглеждам, не мога да го видя ... само го усещам.....близо до мен ."Вселената си знае работата" ,казах аз и продължих да вървя. Бях доволна, усмихнах се -извадих ръцете от джобовете си, направих две крачки встрани и се завъртях около дървото с кестени, усмихната, волна и щастлива. Покрай мен мина старец с бели коси, погледна ме с възхищение в очите и продължи по пътя си-по неговия си път. Да-този старец беше разочарованието, самотата и гнева. Обърнах му гръб и продължих да вървя със същата усмивка на лицето. Срещу мен се задаваше слаба, изпита и бледа жена с черна рокля.....секунди преди да се разминем я погледнах право в очите, усетих, че беше смутена, сведе поглед и изчезна в далечината- това беше омразата и глупостта.
В дясно от мен имаше малка градинка с цветя и зелена трева с с няколко попадали есенни листа.....загледах се в една дама - глупаво облечена с няколко кученца, които подскачаха край нея......приближих се до тях, погледнах ги , разгърнах връхната си дреха и оправих косата си....."кученцата" спряха да играят и се скриха зад зле облечената госпожа......това бяха клюките....обърнах им гръб и продължих да вървя, неспирайки да се усмихвам. Не след дълго минах покрай една витрина на хубав магазин с много светлини...спрях, направих две крачки назад и се огледах в отражението от витрината ... и видях Любовта !

03.12.2012. (Диана Димитрова)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни  усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Днес беше хубав ден. Разхождах се, взех със себе си хилядите мисли, разпиляни в главата ми. И противоречията бях взела със себе си: "Трябва ; Не трябва. Какво пък толкова, искам да съм щастлива... това е моят живот...".Влизам в една къща, уютно ми беше, топло, спокойно, чувствах се добре. Седнах, поръчах си Капучино ...2 пъти ... съблякох връхната дреха, бях с черната си Любима блуза и черният клин, придаващ усещането за голота (харесва ми това усещане). Отметнах косата си назад, облегнах се, затворих за миг очи и усетих атмосферата...усмихнах се. Малко след това видях няколко погледа, които казваха много. Имах чувството, че всички погледи са втренчени в мен. Личното ми пространство беше нарушено...защото аз позволих. Така е и в живота по принцип. До мен беше промяната, любовта и истинското, неподправените чувства и нежността. Беше точно до мен и галеше косите ми и си дадох сметка, колко далечни и чужди са ми всъщност. Бях отвикнала. Бях научена на друго и всичко това ми се струваше нереално. Харесваше ми и в същото време си задавах въпроса : "Какво правя всъщност". Малко поизгубена,объркана, раздвоена,обичаща, мразена, оплювана, искана, отдалечаваща се, строга, скована, сама, подкрепяна." Къде всъщност е моето място....може би точно там! Живота иска да ми покаже нещо, само трябва да поискам да видя малките детайли, миговете, малките мигове на щастие, които толкова много искам, а отхвърлям  ,заради нещо, заради някой. На една крачка съм от щастието, а усетих страх. На моето лично, вътрешно, душевно щастие и свобода, за които толкова много се борих...човек, за да е щастлив, трябва да изкорени страховете си, чувството за вина и робуването за някой, който не желае да те има в неговия живот. А аз се почувствах виновна, предателка, мръсница.....помислих, казах си, че трябва да поработя върху това - промяната е адски труден път и аз направих първата крачка...първата крачка ...към себе си...

21.11.2012г  "Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания" 

(Диана Димитрова)

https://www.youtube.com/watch?v=SXi-JVyTAn4