Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

   Чувам пулса си, ускорен...съзнание...мисли, пропити с носталгия...еротика..глас..магия...красота...нежност...личност винаги търсеща...намираща, получаваща...даваща.

   Колко време е нужно на човек да намери правилната посока...неговата посока...онази, която чупи граници...навици...принципи...всичко.
Затваряш очи и покоряваш света...

   Твоят...нечий друг...точно тогава разбираш смисъла на всичко...смисъла на живота...смъртта и онова, към което сме се стремяли ...мечтаната Нирвана...отвъд всичко ...отвъд самия теб...

...
09.02.2015 / Dianne/

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Приемам всеки един миг подарен ми от живота...онези малките моменти, те са важни...един миг...един поглед...стонове от възбуда, примесени с болка...тъга...носталгия. Различна съм...луда...вземаща...даваща....ненаситна и безсрамна....и истинска...сетивна и оргазмена...искам всичко това да съхраня докрая на своя път...докрая!
Отговорите на колосалните въпроси се крият в малките моменти...понякога дават повече, отколкото можеш да вземеш и тогава настъпва хаоса, а след него...след него тишината...
08.02.2015/Dianne Dimitroff/

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Уморено ми е...от теб, от мен, от мислите в главата ми...от хората...от тази цикличност, която влудява сетивата .
Вятъра ми е по-близък от всякога и знаеш ли.....значение няма нищо, щом душата ти не намира покой...майната на принципите ..те са само оправдание...оправдание за страха ...страха да изживееш неизживяното.....а то остава....остава да боли....някъде...някога...
03.02.2015/Dianne Dimitroff/

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

        Имам всичко, което искам....имам сега...имам обич...имам любов...имам болка...копнеж...сила...слабост...спомени...тъга...носталгия...имам...всеки един отминал момент е подреден прецизно в съзнанието ми...с точност до милиметър...има симетрия...хубаво е да погледнеш нещата и от другия ъгъл..онзи различния, без който нищо нямаше да е толкова красиво...толкова важно...все едно да усетиш силата на закопчани върху ръцете ти белезници, а ключа да е до теб ...

30.01.2015г. / Dianne Dimitroff /

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Беше си обещала никога повече да не се връща там. Бяха изминали две години оттогава...една Съботна сутрин се събуди и усети празнота в гърдите си...нещо липсваше...една малка част, която не можеше никой и нищо да запълни. Стана от леглото,  облече се и излезе...качи се в колата си и потегли...пътува дълго...наоколо беше пусто....само тя и мислите й...беше объркана...чувстваше се сякаш предава себе си...принципите си...обещанията си...спря колата и слезе от нея...пред погледа й се намираше къща на един етаж, просторна с огромна веранда и ............позабравена.
Запъти се към нея...извади ключа от чантата си и отключи входната врата...вътре беше тихо и прохладно...часовника на стената беше спрял на 15:30ч...спомените в главата й започнаха да се връщат, да си играят със съзнанието й, най-странното е, че имаше чувството, че нищо не се е променило....всичко беше както преди.
- "Възможно ли е това?" , помисли си тя и затвори очи.
След няколко секунди се обърна и се запъти към малката масичка до прозореца....погледа й се спря върху снимката под тоновете прах...взе я и остана неподвижна , вперила поглед в нея.
Толкова много й липсваше......изгубената част...онази уж забравена...усети една огромна тежест в гърдите си...нищо не беше се променило. До снимката имаше кутия. Беше я кръстила "Кутия за спомени"...отвори я , последното нещо, което беше оставила там бе една опаковка от шоколадов десерт....беше й го дал докато говореха нещо при последната им среща. Интересно беше как такава ситуация може да усили вкуса на най-обикновен десерт, който може да бъде купен от всеки един магазин, будка или от всяка една бензиностанция.
-"Господи, трябва да продължа напред! Не мога повече да продължавам така." , помисли си тя и тичайки излезе от стаята. Заключи бързо входната врата и се качи в колата си. На седалката до нея остави чантата си, от която се подаваше снимката....онази същата под тоновете прах...
11.01.2015г. / Dianne Dimitroff/

 "Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Днес беше решила да не излиза никъде...не отиде и на работа...обади се,  че не се чувства добре ...натисна червената слушалка и се отпусна назад на мекия стол.Навън беше ужасно студено...беше вперила поглед през прозореца...гледаше заснежените покриви на къщите и полюляването на клоните от силния смразяващ вятър. Хубавото беше, че от другия прозорец слънчевите лъчи спокойно огряваха стаята, което я караше да мечтае.....да пише за мислите в главата си на фона на хубава музика.  Чашата горещо кафе до клавиатурата придаваше завършен вид на сутрешната идилия.  В стаята беше топло....беше само по дънки и сутиен....беше оставила слънчевите лъчи да галят кожата й...лицето й....устните...ръцете...погледна телефона си...мълчеше.....той почти винаги мълчеше...
- "Трябва ми нов "- помисли си тя
- "Този е развален, не звъни изобщо "
Затвори очи...искаше да подреди мислите си....не знаеше откъде да започне...бяха толкова много и толкова объркани...кое да сложи на първо място, кое на второ...кое на .....на последно. Те всичките бяха важни по своему.....взе телефона си, отключи го...кликна на Приложения - Галерия - Viber Images .... гледаше му снимката за пореден път..... знаеше всяка една черта на лицето му....спомни си един от пътите, в които я гледаше лошо и й говореше нещо със скръстени пред гърдите си ръце...облегнал се на сивия автомобил.
- "Стига, стига! Стига си тормозила и себе си и него!" - каза си тя и остави телефона отново на бюрото.
-"Какво е волята, какво е силата, за какво са ми по дяволите?
Не ми трябват....няма да ми донесат щастие, нито спокойствие, нито удовлетвореност, защото са в разрез със всичко което искам аз...всичко, от което се нуждая..."
Отпи поредната глътка кафе, затвори очи и си обеща : "Тази година ще рискувам повече, ще се раздавам повече, ще обичам без да си го забранявам...ще бъда по-нежна и по-чувствена... Обещавам си да позволя да бъда себе си....докрая !"
03.01.2015г. / Dianne Dimitroff/

 "Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Прекрачваш граници, поемаш рискове,  падаш...ставаш...проваляш се...печелиш...губиш....отново...и отново......всеки път с нови сили...всеки път с нова надежда...тази, която движи колелото...мразиш ме, обичам те...обичаш ме, мразя те...хищник-жертва...жертва - хищник - едно и също е, както и да го погледнеш...сутрин ставаш от леглото, поглеждаш се в огледалото и си задаваш въпроса :"Докога ще продължи всичко това ? ".След това - не получил отговор за пореден път, заставаш отново до леглото и се отпускаш назад.....затворил очи се опитваш да запазиш самообладание...да намериш покой....баланс...търсиш причина да не полудееш....да не се предадеш....и я намираш....тя е същата, която те е довела дотук....тази, която кара сърцето ти да бие по-силно.....
02.01.2015г. / Dianne Dimitroff /

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Прекрачих прага на хижата. Наоколо беше тихо и тъмно, но не изпитвах страх...той беше до мен, както винаги е бил....винаги е бил зад гърба ми...с тази обич неговата,  нестихваща...силна...мъжете обичат по-силно от жените, с риск да натрупам доста негативи с това си изказване, мъжете обичат по-силно!
След секунда се озовахме в дневната.....беше приказно....мека светлина обливаше стаята....свещи, тиха музика.....камина, която придаваше неповторима красота и усещане за уют.
И така започна всичко.......
11.12.2014г. Dianne Dimitroff

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Мълчанието идва с разрушителна сила, за да постави огромни пропасти между нас, след като изпълни мисията си изчезва бързо и безследно...изчезва след като се увери, че болката се е настанила удобно между нас и душите ни...времето, емоциите, чувствата ....... къде по дяволите отиват те?!...къде отива енергията, копнежите.....мислите...къде отиват,  Мамка му???
Това мълчание толкова много неща ми казва....и толкова погребва някъде там далеч от мен....от нас....от дните ни.....сякаш е най-незначителното нещо на света.......всичко отминава...само следите от нея остават ярки...болезнени....да напомня за себе си.......завинаги........
17.08.2014г ( Dianne Dimitroff )

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

https://www.youtube.com/watch?v=9u7hGkL57N8

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Продължаваше да вали....капките дъжд се стичаха по стъклото.....беше хубав, запомнящ се момент...колко е важно да даваш любов...и да получаваш любов....игра на емоции....усещания...игра на спомени...бъркаш в ума и изваждаш най-хубавото оттам....
02.03.2014г. Dianne and Anonimous......

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Чувството на обърканост, което завзема съзнанието ни от време на време, не дава ли то отговори на отдавна забравени въпроси, скрити под прахта на монотонността на дните ни....хората се променят всеки ден, правят равносметки, вземат решения, съжаляват, обвиняват се....пообъркани продължават напред, искащи, молещи се......с тъга в очите.....няма ко да ги разбере тях, затова са така тъжни, толкова самотни...самозабравяйки се в съжаление и тиха депресия, подминават с лекота факта, че някой, някъде там ги обича......очи им трябват......и сетива.....с това се улавя скритата обич.....

14.06.2013г(Диана Димитрова)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Тиха, гореща нощ...стая осветена от прецизно подредени свещи, цигарен дим с аромат на ванилия , прокрадващ се през пукнатините на сгъстеният до пръсване от страст и секс въздух...часовника на нощното шкафче отмерваше прецизно минутите на екстаз и червена еротика....игра на думи....колко е лесно да подпалиш света, само с едно щракване на пръстите.....само с един поглед.....и е в краката ти.......да този същия, мъжкия свят.....неповторимия, красивия, единствен такъв...този, които си струва да се научиш да подчиняваш и да се оставиш да бъдеш подчинявана.....да милваш и да бъдеш милвана....любена.....обичана....множество оргазми, промукващи се от пръстите ....секунди, минути...часове....животи.....множество...близки и далечни....неповторими...безкрайни......затваряш очи и живееш чрез сетивата си............тези най-силните, най-могъщите.....най-истинските.......копнея за тези моменти.....сънувам ги....жадувам ги......и ги изживявам реално............и Обичам.......

17.10.2013г (Dianne Dimitroff)....and ......Bilingual.....

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Спокойна лятна вечер.....бутиков хотел, стил, уют и приглушени светлини...и съблазън в бяло.
Огромното меко легло в черен сатен с ръчно избродирани инициали LR в горния десен ъгъл предвещаваха дълга бурна нощ с много еротика, стонове, раздиращи горещия въздух, пръскаща любов и неповторими оргазми.
Аз, тя и той помежду ни......аз и тя с мръсни мисли, влажни погледи и доволни усмивки.....той-спокоен , удовлетворен, изчакващ, уважаващ, желаещ и надървен до пръсване. Светлината в стаята идваше само от прецизно подредени малки, ароматни свещи. Мириса на ябълка и канела засилваше желанието и изостряше сетивата ни. С напредването на нощта страстта вземаше връхната си точка ......сублимен момент.......нощта бе една от най-изключителните,  изцедихме я до последната капка, взехме всичко, което ни предложи.......утрото ни посрещна с топли слънчеви лъчи, прокрадващи се през тежките пердета.
С нея бяхме събудени от две червени рози, плъзгащи се по устните ни......и две чаши горещо кафе...Обичам ......

26.05.2013г(Dianne Dimitroff......and...Anonymous....and.....)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Студен вятър пронизваше всяка част от тялото ми,но не спирах да вървя.Усмивката беше на лицето ми,както и моето Чувство беше до мен...........сняг,лифт,пуканки, минерална вода и чифт топли ръкавици........зимна приказка. Страх, емоция, вълнение, примесени с много смях и завършващ с миг на възбуда и говорещи погледи.Чувството за несигурност, породено от клатушкането на лифта изчезна в мига, в който той ме придърпа до себе си, силно прегръщайки ме...моменти на истинска наслада ..........
Температурата горе беше доста по-ниска, малки дечица с алено червени бузки щъкаха навсякъде по снега.
Натъкнахме се на едно уютно и топло място; качих се по стълбите на втория етаж, масата в ъгъла ми изглеждаше най-подходяща.......нямаше как да пропусна капучиното, не подминах и цеденото мляко с боровинки....мммммммм.....дълъг разговор, топли погледи.....целувки.
Без особено значение бяха и двойката на съседната маса, леко пийнали с особено извратено чувство за романтичен следобед......просто част от интериора.....друго беше важно, друго беше истинско, съществено и значимо.Толкова беше хубаво, че не исках да тръгвам .....всъщност не съжалявам.....ако не бях си тръгнала от там , нямаше да изпитам оргазма във въздуха малко по-късно и нямаше да съм причина за усмивката му ,докато ме гледа. Обожавам моментите на истинска наслада.............. .
Честит Вторник.............
29.01.2013г. (Dianne Dimitroff)

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"

Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания

Постави я бавно на мекото легло...обожаваше да я гледа...гола...красива...невинна...негова...косите покриваха лицето й...беше гореща...нямаше търпение да проникне в нея...беше ненаситна...жадуваше го във всеки един момент...да, тя беше любовница, която оставяше белези...от тези, които остават завинаги...не откъсваше очи от нея...беше го страх...страх от утрото....и от кафето, което ще изпие сам, защото такива жени никога не остават......тръгват си преди изгрева.......и болят......
28.12.2014г. /Dianne Dimitroff/

"Разхвърляни мисли за разхвърляни усещания"