„Имам чувството, че живея в нищото. Близките ми вече не се интересуват от мен. За тях съм провален човек. Не изпитвам удоволствие от живота. За мен той няма смисъл. Веднъж мислех да свърша със себе си. Отидох на един строеж и си мислех да скоча. Разколебах се, като видях едно дете долу да тича, изведнъж спря и погледна нагоре. Изпитах срам от себе си...”
Анонимен
"Една от причините за възникване на депресията е влиянието на биологични (генетични, физиологични, биохимични), психологични и социални фактори.
Водещите хипотези за механизма, по който възникват депресивните разстройства, се свързват с мозъчните невромедиатори. Това са вещества, осъществяващи преноса на информация между отделните неврони. Някои от невромедиаторите като серотонин, норадреналин, допамин и ендорфин имат жизненоважно значение за регулирането на биотонуса и настроението на човека. Психологическите и социалните фактори пък са склонни да променят биохимията на мозъка, водещо до клинична изява на депресивни симптоми.
Депресивното състояние се отличава с чувство на тъга, обезкуражаване, загуба на себеусещане и загуба на интерес към всекидневни дейности. Въпреки че симптомите на депресия могат да бъдат различни при хората, това разстройство причинява промени както в мислите, чувствата и поведението, така и в цялостното физическо разположение на организма.
Депресивните тенденции може да са провокирани от най-различни фактори и стресиращи ситуации. В юношеските години например те не са рядкост, защото този период се характеризира с узряване и стресът, който го съпровожда; стремеж към независимост и чести конфликти с родителското тяло; влияние на сексуални хормони; раздяла с интимен партньор; развод в семейството; травмиращи събития като дългосрочно заболяване или смърт на близък човек или приятел.
Тийнейджърите имат ниско самочувствие, никога не са доволни от постигнатите резултати, критикуват се прекалено много и не осъзнават положителните си качества и способности. Понякога в поведението им може да се наблюдават симптоми за наличие на депресивна тенденция като дистанциране от семейство и приятели; силно изразен бунт срещу авторитетите; криминални прояви; употреба на наркотични вещества и/или алкохол.
Депресията променя начина, по който хората възприемат себе си и живота си. Доста често подходът им към света се характеризира с очакване да се случат лоши неща. И те наистина се случват. За съжаление проблемът, който съпътства този процес, е притежаването на т.нар. „тунелно виждане“ (само в
черно-бели нюанси). Хората не могат да осъзнаят (и да повярват най-вече), че проблемите, които изживяват, имат своето решение. Дълбоко в себе си вярват, че тежките житейски ситуации няма да се променят и че няма да изпитат отново щастие и душевен комфорт.
Загубата на апетит, спадането на сексуалната активност, трудностите при взимане на позитивни решения и трудностите при концентрация, умората, раздразнението и епизодичната загуба на паметта са част от симптомите на депресията.
Жените страдат от депресия два пъти по-често от мъжете и състоянието се наблюдава във всички възрастови, расови, етнически и социално-икономически групи. Около три четвърти от хората, които са имали един епизод на депресия, изпитват поне още един до края на живота си.
Друг тип депресивно разстройство, освен тежката депресия, е дистимията, която е по-леката форма. Тя е хронична. Биполярната депресия пък се редува с депресивни и манийни епизоди.
Според Асоциацията на американските психиатри депресивното разтройство се определя като дълготраещо депресивно лошо настроение (най-малко две седмици), което е
придружено от следните симптоми:
липса на апетит
загуба на тегло
отслабване без диета
безсъние или сънливост
психомоторна възбуда или задръжка
умора, слабост, чувство за малоценност или постоянно чувство за вина
недостатъчна способност за мислене и концентрация и неспособност за взимане на решения
натрапчиви мисли за смърт или постоянен страх от смъртта, дори и без основание за наличието му
мисли или споменаване за самоубийство
изготвяне на план или опит за самоубийство
Четирите основни групи антидепресанти, които се използват в практиката за лечение на депресия, са:
• трициклични антидепресанти. Използват се за тежка депресия. След прием настроението се повишава и се възстановява нормалният сън, апетитът и енергичността.
• моноаминооксидазни инхибитори (МАО – инхибитори). Приемат се от пациенти, които не се повлияват от странични медикаменти или които имат симптоми на повишена тревожност, изразена сънливост, раздразнителност, хипохондрия или фобийни елементи.
• селективни инхибитори на серотониновото обратно захващане (SSRIs). Използват се за лечение на пациенти, които приемат за пръв път антидепресанти.
• селективни инхибитори на серотониновото и норепинефриновото обратно захващане (SNRIs). Също се използват за лечение на пациенти, които приемат за пръв път антидепресанти.
Всички медикаменти причиняват странични ефекти. Около 50% от пациентите, които приемат антидепресанти, ги изпитват през първата седмица от лечението си, но обикновено са временни и леки.
Най-честият нежелан ефект, свързан с по-новите антидепресанти, е гадене в първите дни. Понякога се наблюдава и намалено сексуално влечение и еректилна дисфункция. Депресията води до потискане на множество естествени физиологични процеси, сред които и сексуалното влечение. Другият нежелан ефект е напълняването. Необходим е строг баланс на диетата и включване на физически активности в комплексния терапевтичен план. Физическата активност, от своя страна, стимулира производството на естествени субстанции от организма, които повишават биотонуса и спомагат за поддържане на доброто настроение.
Най-срещаният нежелан ефект при приемането на антипсихотици е седирането. То се изразява в сънливост през деня, чувство на отпадналост и намалена концентрация. Антипсихотиците могат да предизвикат и понижаване на кръвното налягане.
Психотерапията също може да помогне на страдащите от депресия да се справят с това състояние по безопасен начин. Най-често прилаганите
психологически подходи за лечение са когнитивна психотерапия (лечение чрез разговори с терапевт, който открива ирационалните мисли, интерпретациите на събития и допускания, причиняващи или поддържащи депресивното настроение) и творческа (арт) терапия.
САМОНАРАНЯВАНЕ
Самонараняването (автоагресията) е проява при депресивни състояния. То показва дълбока емоционална болка и безпомощност и е преди всичко стратегия за справяне. Често човекът, който го извършва, усеща себе си като емоционално изтръпнал и поради тази причина това поведение е всъщност крайният опит да се провокира каквото и да е усещане. Когато не е успял да се справи с негативните емоции, се насаждат напрежение и тревожност. А колкото повече тези усещания се засилват, толкова повече се откъсва от себе си, като търси спасение. Самонараняването е импулс, който не се контролира и не може да бъде овладяно лесно. Хората, които практикуват това, са обикновено доста потайни и се опитват по всякакъв начин да прикрият извършените действия върху себе си.
Автоагресията повишава адреналина. Липсват тревожността, болката и напрежението. Негативните мисли и чувства са забравени и се усеща единствено чувство за самоконтрол. Тялото отделя ендорфини, които „спомагат“ за чувството на еуфория. Но положителните емоции бързо остават на заден план и са заместени от негативните, които провокират загуба на контрол, самоомраза, срам, вина. Емоционалната травма,
която човек преживява, може да бъде много по-трудно търпима, въпреки че самонараняването „тласка“ към липсата от действителната болка, която човек преживява. Поради тази причина то предлага само краткотрайно и моментно облекчаване. Автоагресията е зависимост, която съдържа потребност за бягство от себе си, от поведението си, от заобикалящата среда. Това поведение всъщност показва липса за справяне с напрежението и стреса и е хубаво човек да придобие полезни механизми, чрез които да ги преодолява безопасно.
Рязането на вени например е проява на желание за самонараняване. То се асоциира със самоубийствени тенденции, но доста често може да се тълкува и като зов за помощ. Децата, които намират за непосилна задачата да споделят проблемите си с родителите, с други авторитетни личности или с приятелите си дори, започват да практикуват този метод, като средство за „комуникация“, наранявайки себе си.
Едни от най-честите причини за автоагресията са липса на любов, разбирателство и доверие в семейството; загуба на близък човек или приятел; трудности със социализацията в училище; дългосрочно и/или сериозно заболяване.
Навярно в момента има хора, които, четейки това, припознават себе си в написаното. Затова бих искала да отправя следния мой съвет към всички, които поради една или друга причина се чувстват тъжни, самотни, неразбрани,
депресирани или отчаяни от живота.
Споделете за това, което ви тежи или тормози, на някой доверен ваш човек, който би могъл да ви разбере. Това е първата крачка, за възстановяване на емоционалното ви състояние. Всеки проблем има своето решение, стига да помислите трезво и креативно върху определената ситуация. Ако нямате такъв човек, ще бъде хубаво да посетите психолог, пред когото да споделите за неприятните емоции и да ви помогне да се справите с тях. Повярвайте ми, едно такова посещение ще ви бъде от полза! Да, може да няма мигновени резултати, но ще бъдете с една крачка напред към подобряването на емоционалното състояние, защото ще имате започнати ресурси за разрешаването на проблема.
Водете си дневник, в който да записвате всичко, което ви е направило впечатление като случка/и през деня. Това също ще бъде един ваш „безпристрастен слушател“, към когото ще можете да се обръщате винаги, когато пожелаете. Аз самата съм си водила много дневници през годините и от личен опит мога да кажа, че писането ми е помагало да разбера повече себе си и ситуациите, които съм преживявала, а сега, години по-късно, се връщам с умиление към нещата, които са ме вълнували тогава.
Вглеждайте се в огледалото и си правете поне по 3 комплимента всеки ден. Пишете си в дневника, който водите, и по 3 неща, които са ви направили щастливи. Гледайте за дребните неща, които по принцип ние, хората, не забелязваме много-много, затънали в сивотата и баналността на ежедневието и скуката. Раздробете „голямата картина“ и я разглеждайте парче по парче. Забравете негативния поглед върху света и гледайте в посока „положителна промяна“. Изразявайте себе си! Дори и да не ви се говори, намерете начин да изразявате натрупаните емоции. Спортувайте! Спортът подобрява и повишава настроението и тонуса.
Създава култура, която помага не само за благоприятното развитие на тялото, но и възпитава ценни качества като амбиция, търпение, дисциплина и издръжливост. Забравете думите „всичко“, „всички“, „никога“, „винаги“. Аз съм прякото доказателство за това, че в моменти, в които съм си казвала (и съм вярвала!), че „по-зле от това няма накъде“ и че „никога няма да се промени еди-какво-си и винаги ситуацията ще бъде еди-каква-си“, животът ме е оборвал в обратното! Така че вярвайте в себе си и в позитивността на вашия живот!
Търсете нови запознанства, опитайте се да се развивате и да реализирате потенциала си в нещо. По този начин ще се повиши вътрешното ви усещане, че
може да се справите сами. В момент на емоционална слабост си повтаряйте: „Ако ме е страх от нови преживявания; ако взимам решения единствено в полза на другите и не отдавам значение на моите нужди и потребности; ако не търся креативни и позитивни решения на проблемите си; ако съм „останал/а“ в миналото и ме е страх от бъдещето – няма да успея!“
Бъдете оптимисти. Оптимисти са хората, които са привлекли и за щастие продължават да привличат късмета и успеха на своя страна. Те се сблъскват с предизвикателства и ги приемат като нещо продуктивно, от които няма да загубят, а ще спечелят, защото научават нещо полезно за себе си и за ситуацията, в която се намират. Може да гледате филма „The Secret“ или да прочетете книгата „Закони на привличането“.
Хранете се здравословно! Ограничете мазните и тестени храни. По този начин ще се почувствате по-добре и физически, и психически!
Не позволявайте натрапването на негативни мисли в съзнанието ви, асоциирани със смърт или самоубийство. Разбира се, че в живота на всеки от нас има моменти, в които си мислим, че никога повече няма да се радваме на живота, но точно защото животът има край, трябва да оценяваме съществуването си! Няма „втори шанс“ за живот.
Прочетете следното: OPPORTUNITY-ISNOWHERE. Ако сте прочели Opportunity Is Now Here („Възможността е тук сега“), възприемате реалността по по-позитивен начин от тези, които са прочели Opportu-nity Is Nowhere („Възможността не съществува“). Начинът, по който интерпретирате събитията, които се
случват в живота ви, определя мислите, емоциите и поведението ви. Запомнете следната връзка: грешни мисли водят до грешни емоции, а тези две неща накуп водят до грешното поведение.
За финал искам да добавя една мисъл, която много ми харесва и е една от водещите в живота ми:
„Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин да изгориш няколко калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам, че трябва да останеш силен дори тогава, когато изглежда, че всичко върви на зле. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса.“
Audrey Hepburn
Автор:
Мария Коева
(студентка по психология)
Помощни материали:
www.psihiatri.bg
www.puls.bg
Източник : // Списание " Посока"
