вторник, 11 април 2017 г.

География на блаженството



Не! Само заглавието е същото, поглеждам ябълките на корицата, но някак са ми неподходящи, прекалено захаросани са ми, губи се истинското сякаш в тях.
Затова смятам да напиша собствената си история...извинявай - Ни история, колкото и да е дълга тя като време.
Корицата ще бъде синя на бели черти с твоя и моя аромат.
Снощи, прибрах се вкъщи, не след дълго си легнах, облечена в теб...цяла нощ те усещах до себе си...хареса ми много, всъщност не зная дали това е правилното определение, но нека да остане то.
Кои са най-щастливите места за теб?
Кога за последно си се връщал там?
Кога за последно си позволи да бъдеш себе си, свободен, щастлив и небрежен, чаровен, шантав?
Върнах се в стаята, до прозореца със спуснатите щори, ти беше зад мен от другата страна на леглото, говореше ми някакви глупости, а аз се смеех като дете. Толкова ми хареса, безценни моменти...дълго чакани...
Хмм, леката извива в края на устните ти точно в този момент предполагам означава, че и на теб ти е харесало.
Не се прави, че не помниш...още тогава ти хареса, дори го разбра на третата секунда след смеха ми.
Обичам да говориш глупости, тази твоя естественост адски много ме привлича...искам да го запомниш това.
Привлича ме... и ме обрича...


Без край

Остави чашата с мартини на плота върху червените жартиери с черна дантела...погледна ме...блажена, гола, любима...любена...отново и отново...и отново.
Колко е хубаво да намериш човек, с когото да можеш да мълчиш, да усещаш, променяш ...усмихваш...разговори без думи.
Познах те...с всеки изминал ден разбирам колко много си приличаме, улавяш всяка моя емоция- също като мен, може би затова не са ни нужди думи...те са за хората, които нямат друго.


Легна под завивките до мен, толкова нежен, толкова красив...допуснал ме до себе си...толкова много спокойствие ми даваш, сила, когато съм адски слаба...такава сигурност в очите ти.
Попивах от аромата ти, топлината и емоцията ти...нашите мигове...оставихме следи, които ще стават все по-ярки...и по-дълбоки...
Целуваше ме нежно, дълбоко...истински...търсеше ме, себе си - също, някъде в онзи миг, разделящ минало и бъдеще.
Проникна дълбоко в мен, съвършен момент...до болка истински...изтръпвах при всеки тласък, всеки допир, всеки поглед...усещаш ли как ще потънеме , питам те...усещаш ли?
В онези моменти, които нямат време, нямат правила...нямат власт...
Пред себе си имаме още врати, които трябва да отворим...заедно...искам да дам максимума от себе си, да подаря същността си ...на теб...и твоите ръце, които така нежно ме милват...такава сигурност ми дават...разтапяш ме... не знаеш колко...
Искам отново да се чувствам жива, емоционална, истинска, нежна...искам...
крехка в ръцете ти, без страх, че можеш да ме счупиш, защото ще зная, че не би го направил умишлено.
Дори и да се случи, ще бъде просто преход, защото аз пак ще живея чрез онези кафяви очи, които така ме поглъщат...усмихвам се, точно в този момент...толкова е хубаво да не усещаш страх...толкова е хубаво...искам да ти дам от това чувство, за да усетиш и ти истинската наслада от това да рискуваш, ходейки по ръба...тръгнеш ли да падаш, аз ще бъда твоя баланс...

.....

неделя, 9 април 2017 г.

На моята Ива

Честит имен ден, цвете мое.
Искам да успея да ти подаря смелост, с която да постигнеш всичко, за което мечтаеш и ще мечтаеш в живота си.
Също и достатъчно сила, с която да платиш цената на щастието си, без това да те ограбва.
Искам те осъзната, щастлива и свободна, без страх, без граници.
Просто искам да имаш криле и да не позволяваш никой да ги чупи.
Ще ти дам основата за тях, ти ще ги доизградиш.
Обичам те! :*

петък, 7 април 2017 г.

Без име с главни букви

Мига рано сутрин, в който отпиваш първата глътка кафе, затваряйки очи и наслаждавайки се на вкуса му...силен, ароматен и подсладен с емоция...страст...копнеж.
Не пренебрегвайте тези моменти, пуснете ги в живота си и им се наслаждавайте...нека бъдат вашето сега и вашето утре...
Пускам хубава музика, заставам пред бялото платно облечена само с неговата риза, взимам четката и създавам...емоции, спомени, любов...много любов...
Времето тече през пръстите ни, оставяйки ни надежда, че някога ще се върне за нас и ще ни донесе спасение.
Не е важно колко пъти се разпиляваме, а колко се намираме...и никога не се губете в търсенето...това ще ви притъпи сетивата и ще ви попречи да намерите всички парчета.
Позволите ли това, никога няма да сте завършени...вечно търсещи и никога достатъчно намиращи...път без посока...есен...носталгия по изгубеното себе си...
Какво е нужно повече на човек, освен друг, които да му дава ризата си...и горещо кафе рано сутрин...


...
...

четвъртък, 6 април 2017 г.

И така...

И така...историята ми започна преди  много, много време...сякаш цяла вечност...през времето се губех и откривах, исках, копнях, мечтаех и умирах...безброй пъти.
Торнадо съм...от емоции...идвам и те помитам...със теб и себе си...до болка объркана...
Моят свят е толкова различен от твоя...нямаш и най-малка представа  колко...
Лесно е да си тръгнеш...трудно е да останеш, загърбваш ме и продължаваш напред...а аз оставам далечен спомен...подарявам ти част от себе си...пази си я, защото ще ти носи усещане за живот, промяна, пълнота...
Мразя моментите, в които съм толкова слаба, мамка му...толкова слаба...и мамка му, не искам да свършва...не искам...
Поглеждам в очите ти и виждам там, колко много приличаш на мен...или аз на теб...не искам да ме е срам и не искам да съм друга, защото тогава няма да мога да те усещам, разбираш ли...няма да мога...
По-объркана не зная дали съм била някога, затова ми прости...
Не чети сега, утре ще ти покажа, както ти обещах...
Искам да изживея с теб всичко, което някога, някой може да изживее на емоционално, духовно и вселенско ниво...нещо, което не може да се опише ...и го искам точно с теб...в сянка...и до болка истинска...

Без име...
Без дата...
Гола, блаженна  и твоя...

неделя, 2 април 2017 г.

Продажба на лудост / The Marketing of Madness (2010)

Продажба на лудост / The Marketing of Madness (2010)

Методология на пенитенциарната психология

   
    

"Изпълнението на наказанието лишаване от свобода поражда както затормозеност от едни, така и прикрита повишена агресивност сред други осъдени. Понякога тези два феномена са присъщи на конкретен лишен от свобода и се проявяват с оглед спецификата на определена ситуация от неговия пенитенциарен или постпенитенциарен период.

          Според когнитивните разбирания "...съзнанието се активизира според нуждите и приоритетите на момента, т.е. от ситуационните изисквания..."
Тази когнитина постановка ни задължава да анализираме противоречивите и разнообразни въздействия, на които е подложено съзнанието на лишения от свобода, особено, когато той се намира в ситуацията на пренаселеност, при изостряне на материалните дефицити или ожесточаване на междуличностните отношения в затворническите групи и общности. От особено важно значение за консултативната и корекционната работа в пенитенциарните заведения  е "...откриване на причини за грешки впознанието и поведението... и създаване на поле от алтернативи, между които да се прави избор".

         Тези възлови компоненти на когнитивната парадигма поднасят цялостно разбиране за механизмите на ресоциализационния процес в условията на изтърпяване на наказание.
Той включва рефлексия на грешките в хода на познанието и реализирането на конкретни поведенчески актове, както и постепенното изграждане на развити умения за осъществяване на избор на правомерна алтернатива от наличните възможности.

        " Последствията от наказанията в значителна степен зависят от нивото на тяхната строгост. Много строгото наказание обикновено води до временен ефект. В по-далечна перспектива по-строгото наказание даже поражда обратн резултат. За разбиране на това явление трябва да приложим теорията на когнитивния дисонанс, съгласно която , ако в психиката на личността възникне противоречие, дисонанс между две твърдения за едно и също явление, то веднага възниква тенденция за отстраняване на това неприятно състояние. Такава вътрешна мотивация предизвиква различни когнитивни и поведенчески процеси, с помощта на които личността често подсъзнателно се стреми да се освободи от дисонанса."

        Механизмът на когнитивния дисонанс позволява да се обясни типичното сред затворниците самооправдание и редуциране на преживяванията за вина.
Изразеността на тези тенденции кореспондира с броя на предишните осъждания, продължителността на последната присъда и реалната тежест на извършените деяния.
Колкото повече криминален опит има конкретен правонарушител, толкова по-голямо е неговото самооправдание. В случая са налице две взаимно противоречиви твърдения.
Едното лансира тезата, че извършителят е виновен за деянието,а то може да бъде осъществено само от лош, недостоен човек. Според другото "Аз съм добър човек, поради което съм несправедливо и неправилно обвинен".
Фактически се отхвърля посегателството върху самооценката, самоуважението и се възстановява психологическия баланс, като се игнорира напълно твърдението, свързано с приписването на вина за извършеното.

         Отмъщението, омразата и етикирането са важни компоненти на затворническите интеракции и субкултура, без чието разбиране трудно може да се осъществи намаляване на вредните им ефекти и проявления в пенитенциарни условия.
Когнитивната парадигма дава своя принос за регулирането им при изпълнение на наказанието лишаване от свобода."

Използвана литература: "ПЕнитенциарна психология" - Емил Маджаров
Издателство: Албатрос 

Трябва? НЕ! Нищо не трябва!



Събудих се рано в Неделя, чувствах се отпочинала и заредена емоционално.
Станах от леглото и отидох до кухнята, бях забравила кафе машината включена от предния ден, усмихнах се...толкова мразя да чакам да изгасне лампичката.
Казват, че съм доста странна, аз също го установявам често...често мисля, задълбавам се в теми, за които хората нямат време, оставят ги за някоя отпуска през лятото, ако въобще имат време да бъдат насаме със себе си.
А това е толкова важно, да умееш да спираш и да се задълбочиш в дебрите на твоето подсъзнание, да прецениш къде си в момента и къде искаш да стигнеш.
Хиляди книги се изписаха  за това какво ТРЯБВА  да правим, за да бъдем щастливи.
А всъщност нищо не ТРЯБВА да правим, щастието няма схема, няма правила...не е графика.
Щастието е момента, когато не го търсиш и стремиш да постигнеш, щастието е в мига, в който се усмихнеш, защото няма да чакаш лампичката да угасне, щастието е в двете чаши кафе рано сутрин ЕДНА до ДРУГА на терасата / правилните чаши! /
Щастието е в очите на децата, признанието им, че си най-страхотния родител, защото даваш всичко от себе си, за да са спокойни.
Влизам в хола, стъпвам боса по паркета, само по потник и боксерки, с чаша кафе в едната ръка, оглеждам се в огледалото- рошава, сънена и усмихната.
От рафта с книги избирам една от моите, още един миг щастие...запътих се отново към леглото, пуснах си хубава музика и се отдадох на релакс.
Остават ми още 22 минути, в които трябва да помисля колко щастие ми трябва още.
Разбира се, че се шегувам, това са просто цифри...щастието няма време...правила...то просто се усеща...успееш ли да осъзнаеш това, никога няма да го изгубиш.
Ако случайно някога го изгубиш от погледа си, бъди спокоен….ще го намериш отново, защото ще знаеш как изглежда...и ще можеш да си го върнеш обратно…



02.04.2017
Диана

https://www.youtube.com/watch?v=CL6E4QluCGM


петък, 31 март 2017 г.

Време ли е

Събудих се на плажа, с одеало върху себе си...опитах се да си спомня емоциите от вечерта...всичко ми беше като сън. Отворих очи и усетих голяма празнота в себе си...спомените бавно се подреждаха...в съзнанието препускаха хилядите моменти, в които съм се чувствала така...видях един паралелен свят.
Миговете ставаха вечност, а емоциите в нещо, което не бях усещала преди.
Прекалената сетивност се превръща в бреме...понякога...Пуша поредната цигара и търся отговорите в дима...колко лесно можеш да се изгубиш в света на другия...потъваш...а след това се намираш отново в очите му...
Всеки за някого е нещо и нищо...огъня и водата...стонове на безпомощност студени като нощта в пустиня...греховете бродят тихо в нашето съзнание...мигове на любов, запечатани на лист енергия...и пъхнати в кутията на времето...

31.03.2017
Диана


понеделник, 27 март 2017 г.


Кога разбираме смисъла на живота? Има ли формула за него? Кое ни прави стойностни, щастливи, свободни?
Години наред се лутаме в сенки, безпомощни и самозалъгващи се, че това е всичко, което можем да вземем от него...
Години наред бягах, жертвах...умирах и се раждах отново, заставах на пътя на торнадо, разпилявах се...възраждах се ... усещах.
Болката ми помогна да осъзная колко много мога да чувствам, раздираха душата ми до кръв...падах, ставах...продължавах.
Достигнах до спасението като не спирах...да вървя, да вярвам в себе си...изправях се очи в очи с най-големите демони, без страх...това беше моята подготовка преди да успея да бъда адски искрена със себе си...тогава се намерих...и съхраних...

27.03.2017г
Диана

неделя, 26 март 2017 г.

Нагони на Аза

Ichtriebe
        "В третата теория на нагоните /формулирана от Фройд в годините 1910 -1915/ нагоните на Аза обозначават един специфичен тип нагони, чиято енергия Азът употребява в защитния конфликт.
Те са отъждествени със себесъхранителните нагони и са противопоставени на сексуалните.
        В първата Фройдова теория за нагоните, която противопоставя сексуални нагони и себесъхранителни нагони, последните се наричат "нагони на Аза".
Фройд описва най-напред психичния конфликт, противопоставяйки сексуалността на една изтласкваща защитна инстанция -Аза.
На Аза обаче не се приписва определена нагонова основа.
От друга страна, още в Три студии върху теорията на сексуалността Фройд ясно противопоставя сексуалните нагони на това, което нарича "нужди", показвайки как първите се пораждат, опирайки се на вторите и след това отдалечавайки се, особено в автоеротизма.
При формулирането на своята "първа теория за нагоните" Фройд се стреми да постави в съответствие тези две противопоставяния: клиничното противопоставяне в защитния конфликт между Аза  и сексуалните нагони и генетичното противопоставяне между себесъхранителни  функции и сексуален нагон в произхода на човешката сексуалност.
      Чак през 1910г. в Психогенното нарушение на зрението от гледна точка на психоанализата Фройд прегрупира всички несексуални "големи нужди" под името "себесъхранителни нагони" и от друга страна, ги обозначава като "нагони на АЗа", участващи в психичния конфликт. Двата полюса на този конфликт в крайна сметка се определят като сили: " От съвсем особено значение за нашия опит за обяснение е неоспоримото противопоставяне между нагоните, служещи на сексуалността, на получаването на сексуално удоволствие, и другите, които имат за цел съхранението на индивида, нагоните на Аза.
Всичките органични нагони, които действат в нашата душа, можем да класифицираме, според думите на поета, като "глад" или "любов".

Източник: "Речник на психоанализата" - Ж. Лапланш

Метод "Стоп" на мисълта. Самоконтролът върху мислите. Замяна на отрицателните мисли с положителни.




"Мисловният процес е най-важен за предотвратяване на нежелателните чувства.
Трябва да мислим реалистично и съзнателно да управляваме  чувствата си. Повтаряйте си правилото: "Аз контролирам своите мисли.Чувствата са плод на моите мисли.Следователно аз контролирам своите чувства."
Такъв контрол не е лек за емоционалните хора, а те се нуждаят най-много от него.
Единственият начин да избегнете отрицателните чувства е да търсите други мисли и убеждения, да експериментирате с тях, да изберете тези, които са най-подходящи за вас, водят най-бързо и успешно до постигане на вашата цел и да ги осъществите сега, незабавно.
      Този метод се използва за упражняване  на самоконтрол върху всички мисли, преминаващи през съзнанието ни, за отстраняване на отрицателните чувства.
       Ако досега не сте анализирали мислите си, вие сте допускали в съзнанието ви да преминават автоматични отрицателни мисли, които са ви причинили големи духовни и материални щети. Всичко лошо, което сте преживели досега: болести, неуспехи, загуби, се дължи на това, че не сте обръщали внимание на най-важния въпрос: какво мислите.
       Всяка мисъл е енергия, която отправяме във Вселената и която въздейства върху външния свят / събития, хора, ситуации/. В резултат получаваме подобен отговор.
Положителните мисли са мощно положително енергийно излъчване, което поражда у другите субекти подобни мисли и ни носят само печалба /здраве, успехи, любов, пари/.
       Големите загуби в живота започват от една отрицателна мисъл, която се загнездва в съзнанието  ни и се развива, тялото ни реагира със съответните емоции, обхваща цялото ни тяло и "ражда" лоши, недостойни постъпки, вреди, неуспехи, загуба на пари, на уважение, нещастие и престъпления.
      Затова трябва да обърнем голямо внимание на това, какво мислим. Всяка мисъл, преминаваща през съзнанието ни, оставя следа в живота ни.
Мисълта е толкова важна, колкото е важна всяка хапка, която слагаме в устата си.
Затова трябва да упражняваме непрекъснат контрол върху преминаващите през съзнанието ни мисли, много от които са автоматични.
      За целта трябва да знаем кои мисли са отрицателни и незабавно да ги изхвърлим от съзнанието си, като кажем: "Стоп! Тази мисъл е вредна за нас" и веднага да я заменим с противоположната положителна.
Други отрицателни мисли са: страхови мисли, мисли за безпокойство, за нанасяне на вреда  на другия, за омраза, за презрение, за неуважение, за неувереност, песимистични мисли за отчаяние и др.
     Например мислите : "Аз не мога...Аз няма да успея..." заменяме с мислите: "Аз мога...Аз ще успея...Аз ще победя..."
     Често отрицателната мисъл е неправилна, изкривена, изопачена, нереална, не отговаря на  фактите и действителността. Затова ние можем да я премахнем, като я подожим на обсъждане, критикуване, анализиране и докажем, че тя не отговаря на фактите и на реалността, че тя е преувеличена, изопачена, изкривена.
      Обсъждайте ефективно със себе си отрицателната мисъл- мнението, възникващо след неприятността, критикувайте я, докажете, че тя е невярна и нереална, посочете алтернативни мнения.
Докажете  неверността на отрицателната мисъл, че тя е невярна фактически, че не отговаря на реалните факти, че не е точна.
Задайте си въпроса: "А къде са свидетелствата, които  потвърждават това мнение?"
      Обикновено отрицателното мнение страда от неточност. Повечето хора са склонни да драматизират ситуацията, да преувеличават и да изкривяват фактите."


Източник: " Енциклопедия на чувствата"
Издателство:  Здраве и щастие