събота, 22 април 2017 г.

Неангажиращо за Буковски


Буковски ми харесва повече от Чинаски.
Предполагам го е измислил след поредната чаша уиски в някоя хотелска стая.
Най-добрите му творения са в резултат на огромно количество алкохол.
И той е бил наясно с това.
Чета го, още съм в началото на романа "Жени", но вече добих ясна представа за неговия стил.
На места / доста често/ вулгарен, перверзно циничен с нестихващо желание да бъде брутално откровен с жените и за жените през неговия поглед.
Все още се чудя дали това е трик..неговия трик и стил на писане или просто е ествественото му състояние и начин на поведение като цяло.
Какъвто и да е отговора и в двата случая това го е възбуждало.
Писане, алкохол и жени до пренасищане.
Ако трябва да се впусна по надълбоко от психоаналитична гледна точка, усещам силното присъствие на майка му, оставила ярък отпечатък върху него...по-скоро наподобяващо жигосване.
Полъха на разврат в детсвото личи във всяка страница.
Въпроса е дали е успял да го преодолее и чрез творбите си го показва, надсмива или го е давил винаги с алкохол.
Извинявам се на всички, които имат мнение, коренно различно от моето...или...всъщност хич не се извинявам. За какво да го правя като въобще  не ми е важно колко ще ме укорите.
Донякъде успявам да го разбера ... провокирал е хората и се е забавлявал с това.
Успявал е да ги изкара  от зоната на моралния им "комфорт" и ги е пречупвал.
Пречупвал  е им скованото поведение и се е чувствал удовлетворен, когато е виждал благодарност в очите им за това.
Ще продължавам да го чета, защото именно такива хора са показател, че все още е останало нещо в чистата му форма, без маски и фалшив профил.

Диана


понеделник, 17 април 2017 г.

Любим филм. Завинаги...

https://youtu.be/YEfyfcEdW4Y
https://youtu.be/CP6LQjJo7eY
https://youtu.be/CP6LQjJo7eY

Неделно в Понеделник



Въпреки, че е Понеделник все още усещам неделния полъх върху себе си.
Не ми е празнично, а спокойно.
Моите любими моменти, в които олозвотворявам времето си правилно.
Отворих една отдавна забравена на рафта книга със заглавие: "Аз вече не съм онази, за която ти се ожени", разлистих я и се зачетох: " Загубих голяма част от наивността си и от онези неща, които бяха святи за мен и на които няколга толкова много държах. Но всъщност не съжалявам за тях. Случва ми се изключително рядко да завидя на всички онези слепи, самодоволни жени.
Децата ми бяха стимул да не се предавам в моменти на слабост. Защото, в последна сметка, моето развитие е в тяхна полза.
Ценя и уважавам свободата на околните."
Преди години, когато съм я чела, съм подчертала тези редове.
Години по-късно те все още важат с пълна сила.
Обичам домашния си уют, децата да тичат из стаите, докато аз се опитвам да изчистя, обичам черния си клин и широката тениска с които се обличам, правейки си следобедно кафе и отпускайки се на дивана с книга в ръка.
Обичам малките да се катерят върху мен и да показват обичта си.
Събота сутрин цялата къща да мирише на пържени филийки, а те с млечни мустачки нетърпеливо да подскачат за още.
Щастлива съм.
Защото имам всичко това...и още нещо...
Намерих частта от пъзела, която бях изгубила...
Усмихвам се...

17.04.2017г
Dianne



неделя, 16 април 2017 г.

Пътят на самозависимостта



"Стремежът на родителите да бъдат неизменно край децата си може да е положителен за тях през първите години на живота им, но с течение на времето се оказва пагубен за бъдещето им.
Гледаме на децата си като на късче от собствения си живот и ги обсипваме с грижи, но те не ни възприемат по същия начин.
   А на нас родителите, ни е трудно да приемем това.
Искаме да ги задържим, да увековечим пъпната връв, която ги свързва с нас.
За тази цел разполагаме с опита, властта, силата, парите и особено със знанието.
Винаги смятаме, че знаем повече от тях.

- Тате...тате...Бях при Угито, който се скара с баща си...
- И защо се скара с баща си?
-Защото бащата на Угито казва, че знае повече от Угито...
–Да сине, бащата на Угито знае повече от Угито.
-А откъде си сигурен, като не познаваш бащата на Угито?
-Ами, защото му е баща, сине, а един баща винаги знае повече от сина си.
-И защо знае повече от сина си/
-Ами, защото му е баща!
-Това каква връзка има?
-Просто баща му е живял повече от него...прочел е повече книги...учил е повече...Значи, знае повече от сина си.
-Аха...Ти повече ли знаеш от мен?
-Да.
-Всичките ли бащи знаят повече от синовете си?
-Да.
-И винаги ли е така?
-Да.
-И винаги ли ще бъде така?
-Да, сине. Винаги ще бъде така!
-А майката на Мартита знае ли повече от Мартита?
-Да, сине.
-Кажи ми тате, кой е изобретил телефона?
Бащата гледа със самочувствие и му отговаря:
-Телефона, сине, го е изобретил Александър Греъм Бел,
- А защо не го е изобретил баща му, нали е знаел повече от него?

В най-добрият случай се опитваме да подготвим децата си да решават проблеми, които никога няма да имат. Защото ще имат други...които дори не можем да си представим!

Източник: "Пътят на самозависимостта" - Хорхе Букай 

Отново за капките


Път без посока или посока без път?
Кое е за предпочитане?
Да пътуваш сам с разпилените, тъжни мисли в главата си или с онзи човек, в чийто очи виждаш всичките си чувства?
Лесни въпроси и трудни отговори.
Всеки ден милиони хора се лутат между трябва и искам и често притъпявайки желанията си умират...бавно и неусетно...и безвъзвратно...не спрат ли навреме.
Капките се стичат по прозореца, сякаш за последен път...тъжен, носталгичен поглед...търся те в тях, а намирам те в себе си.
Освободих се от оковите, чувствам се лека, свободна и щастлива.
Смисъл винаги има, дава ли ти пълнота.
Сетивата ти оживяват, мислите приемат правилна форма, а сърцето започва да бие по-силно.
През живота си спирах няколко пъти на няколко бензиностанции и винаги в дъждовно време, със стичащите се по стъклото капки, след дълго съзерцание изваждах празните опаковки, някога пълни с доверие и обич и ги изхвърлях в коша на миналото.
Хубаво е да умеем да изхвърляме навреме празните опаковки, за да се изчистим от ненужното им присъствие  и да освободим място за други, пълни с нежност...пълни със смисъл.
Ще ги познаем от пръв поглед, защото на опаковката ще пише любими...
Четейки "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай, си задавам въпроса някога обичана ли съм така...и каква е разликата между "Обичам с отворени очи' и "Широко затворени очи".
Май зная отговора -  разделя ги една тънка граница...доверието.
Едно нещо научих със сигурност в моя живот .... заслужава ли си, трябва да се изживее, най-малко, защото същото се среща изключително рядко и се усеща с душата.
Мигове, за които си струва да рискуваш...

16.04.2017г
Dianne


Приказки за размисъл



" Родих се призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх,
че времето минава толкоз бързо.
Само малко ме тревожи мисълта,
че може би утре
ще съм
твърде стар,
за да направя всичко, което съм отлагал."

Хорхе Букай

вторник, 11 април 2017 г.

География на блаженството



Не! Само заглавието е същото, поглеждам ябълките на корицата, но някак са ми неподходящи, прекалено захаросани са ми, губи се истинското сякаш в тях.
Затова смятам да напиша собствената си история...извинявай - Ни история, колкото и да е дълга тя като време.
Корицата ще бъде синя на бели черти с твоя и моя аромат.
Снощи, прибрах се вкъщи, не след дълго си легнах, облечена в теб...цяла нощ те усещах до себе си...хареса ми много, всъщност не зная дали това е правилното определение, но нека да остане то.
Кои са най-щастливите места за теб?
Кога за последно си се връщал там?
Кога за последно си позволи да бъдеш себе си, свободен, щастлив и небрежен, чаровен, шантав?
Върнах се в стаята, до прозореца със спуснатите щори, ти беше зад мен от другата страна на леглото, говореше ми някакви глупости, а аз се смеех като дете. Толкова ми хареса, безценни моменти...дълго чакани...
Хмм, леката извива в края на устните ти точно в този момент предполагам означава, че и на теб ти е харесало.
Не се прави, че не помниш...още тогава ти хареса, дори го разбра на третата секунда след смеха ми.
Обичам да говориш глупости, тази твоя естественост адски много ме привлича...искам да го запомниш това.
Привлича ме... и ме обрича...


Без край

Остави чашата с мартини на плота върху червените жартиери с черна дантела...погледна ме...блажена, гола, любима...любена...отново и отново...и отново.
Колко е хубаво да намериш човек, с когото да можеш да мълчиш, да усещаш, променяш ...усмихваш...разговори без думи.
Познах те...с всеки изминал ден разбирам колко много си приличаме, улавяш всяка моя емоция- също като мен, може би затова не са ни нужди думи...те са за хората, които нямат друго.


Легна под завивките до мен, толкова нежен, толкова красив...допуснал ме до себе си...толкова много спокойствие ми даваш, сила, когато съм адски слаба...такава сигурност в очите ти.
Попивах от аромата ти, топлината и емоцията ти...нашите мигове...оставихме следи, които ще стават все по-ярки...и по-дълбоки...
Целуваше ме нежно, дълбоко...истински...търсеше ме, себе си - също, някъде в онзи миг, разделящ минало и бъдеще.
Проникна дълбоко в мен, съвършен момент...до болка истински...изтръпвах при всеки тласък, всеки допир, всеки поглед...усещаш ли как ще потънеме , питам те...усещаш ли?
В онези моменти, които нямат време, нямат правила...нямат власт...
Пред себе си имаме още врати, които трябва да отворим...заедно...искам да дам максимума от себе си, да подаря същността си ...на теб...и твоите ръце, които така нежно ме милват...такава сигурност ми дават...разтапяш ме... не знаеш колко...
Искам отново да се чувствам жива, емоционална, истинска, нежна...искам...
крехка в ръцете ти, без страх, че можеш да ме счупиш, защото ще зная, че не би го направил умишлено.
Дори и да се случи, ще бъде просто преход, защото аз пак ще живея чрез онези кафяви очи, които така ме поглъщат...усмихвам се, точно в този момент...толкова е хубаво да не усещаш страх...толкова е хубаво...искам да ти дам от това чувство, за да усетиш и ти истинската наслада от това да рискуваш, ходейки по ръба...тръгнеш ли да падаш, аз ще бъда твоя баланс...

.....

неделя, 9 април 2017 г.

На моята Ива

Честит имен ден, цвете мое.
Искам да успея да ти подаря смелост, с която да постигнеш всичко, за което мечтаеш и ще мечтаеш в живота си.
Също и достатъчно сила, с която да платиш цената на щастието си, без това да те ограбва.
Искам те осъзната, щастлива и свободна, без страх, без граници.
Просто искам да имаш криле и да не позволяваш никой да ги чупи.
Ще ти дам основата за тях, ти ще ги доизградиш.
Обичам те! :*

петък, 7 април 2017 г.

Без име с главни букви

Мига рано сутрин, в който отпиваш първата глътка кафе, затваряйки очи и наслаждавайки се на вкуса му...силен, ароматен и подсладен с емоция...страст...копнеж.
Не пренебрегвайте тези моменти, пуснете ги в живота си и им се наслаждавайте...нека бъдат вашето сега и вашето утре...
Пускам хубава музика, заставам пред бялото платно облечена само с неговата риза, взимам четката и създавам...емоции, спомени, любов...много любов...
Времето тече през пръстите ни, оставяйки ни надежда, че някога ще се върне за нас и ще ни донесе спасение.
Не е важно колко пъти се разпиляваме, а колко се намираме...и никога не се губете в търсенето...това ще ви притъпи сетивата и ще ви попречи да намерите всички парчета.
Позволите ли това, никога няма да сте завършени...вечно търсещи и никога достатъчно намиращи...път без посока...есен...носталгия по изгубеното себе си...
Какво е нужно повече на човек, освен друг, които да му дава ризата си...и горещо кафе рано сутрин...


...
...

четвъртък, 6 април 2017 г.

И така...

И така...историята ми започна преди  много, много време...сякаш цяла вечност...през времето се губех и откривах, исках, копнях, мечтаех и умирах...безброй пъти.
Торнадо съм...от емоции...идвам и те помитам...със теб и себе си...до болка объркана...
Моят свят е толкова различен от твоя...нямаш и най-малка представа  колко...
Лесно е да си тръгнеш...трудно е да останеш, загърбваш ме и продължаваш напред...а аз оставам далечен спомен...подарявам ти част от себе си...пази си я, защото ще ти носи усещане за живот, промяна, пълнота...
Мразя моментите, в които съм толкова слаба, мамка му...толкова слаба...и мамка му, не искам да свършва...не искам...
Поглеждам в очите ти и виждам там, колко много приличаш на мен...или аз на теб...не искам да ме е срам и не искам да съм друга, защото тогава няма да мога да те усещам, разбираш ли...няма да мога...
По-объркана не зная дали съм била някога, затова ми прости...
Не чети сега, утре ще ти покажа, както ти обещах...
Искам да изживея с теб всичко, което някога, някой може да изживее на емоционално, духовно и вселенско ниво...нещо, което не може да се опише ...и го искам точно с теб...в сянка...и до болка истинска...

Без име...
Без дата...
Гола, блаженна  и твоя...