Многоточията спасяват...неизказаните думи са там между тях...обречени завинаги в сянка...препядствията са онези плашещи неща, които застават помежду ни в онази илюзорна действителност, която така умело борави с нашия живот...да, точно така...мислите ми са навсякъде, хаотични....до болка разпиляни...и прецизно подредени...в хаоса.
Харесва ми да съм неразбрана от много и разбрана от един...това придава интимност на моментите, на емоциите...на сетивата...
Пръснати букви от клавиатурата...кодирани...пълни с копнеж...разчитани единствено през мехурчетата на шампанското на фона на SEV...ммм да...определено това е моят стил...моят свят...моята същност...това е моето послание...към теб...и твоят свят...

https://www.youtube.com/watch?v=Wm8V1GGUAu8